0

Е дна нощ Мария М. се събужда от хорово изпълнение. Гласовете са ангелски и в друг случай би се заслушала с удоволствие. Но за нея това е истински кошмар. Няколко години преди да почине нейната майка твърдяла, че чува монашески хор. И то многократно.

В рода на Мария М. няма шизофреници. Болестта на майка й се проявила внезапно, след като се озовала в болница за лечение на бъбреците. От този момент натам твърдяла, че чува гласове. Понякога просто й пеели и я карали да се чувства прекрасно, защото псалмите звучали божествено. Друг път люшкали леглото й, така че не можела да заспи. Предписали й халоперидол и нощните концерти престанали, но това я хвърлило в депресия, защото била свикнала с тях. Нещата се влошили още повече, когато на мястото на „монасите“ се появил мъжки глас, който й приказвал цинизми. В крайна сметка я диагностицирали като шизофреничка, а от предписаните силни лекарства тя действително се превърнала в такава. Дали болестта не е наследствена, изпада в шок Мария М., когато чува за пръв път монашеския хор? Ще свърша ли като майка ми, пита се тя.

Съседи

Друга жена се обръща към медицински портал с подобно оплакване за своята майка, която е на 67 години. Отначало приема за шега твърдението й, че чува гласове. Но в един момент ситуацията се задълбочила. Майката персонализирала гласовете – това били съседите. Чувала ги през стената да говорят за нея, обиждали я, псували и заплашвали. Жената стигнала дотам да изключи телефона си, защото била убедена, че съседите я подслушват през кабела. Но гласовете не престанали да я тормозят. Дъщерята се опитала да я успокои, че си втълпява разни неща. Последвало обвинението: „Не вярваш на майка си, вярваш на тях. Те са те обработили!“.

Кошерът от гласове, които бръмчат в главите на някои хора, не са задължителен признак за душевно разстройство, сочат резултатите от изследване на екип от университета в Манчестър. Според някои от анкетираните гласовете не само че не ги притеснявали, но и ги вдъхновявали. Други, като Гинка П. от гр. Стамболийски, не са толкова ентусиазирани. Преди да се появят слуховите халюцинации, тя е работила в банка. Наложило се да напусне.

Интуиция

Загадъчните гласове в главата са породени от интуицията, твърдят парапсихолозите. Такива гласове могат да съобщят на „слушателя“ крайно важна информация и да го спасят от грозяща го опасност или дори гибел.

Великият Джордж Байрон бил спасен именно от такъв тайнствен глас. Получил конвулсии. След това чул и гласа на баща си, който го предупредил, че недалече се случва нещо ужасно. „Не отивай там, където си се запътил“, умолявал гласът.

Писателят не повярвал в тази история, но две години преди това пак имал такова преживяване и предупреждението се оказало крайно необходимо, така че се съгласил и този път да изчака. По-късно установил, че на мястото, където се е бил насочил, е имало битка. Осем трупа били натръшкани по земята. Като нищо такава можела да бъде и неговата съдба.

Известно е, че вътрешен глас посъветвал през 1917 г. Адолф Шикългрубер (Хитлер), по това време още капрал от баварската пехота, на мига да напусне блиндаж, където малко след това паднал снаряд. По време на Втората световна война подобен глас спасил един от най-злите врагове на Хитлер – Уинстън Чърчил.

Роднини

В някои случаи гласът може да принадлежи на роднина или добре познат човек и най-често предупреждава за предстояща беда. В други случаи гласът предава някакви информационни съобщения – най-често аварии или катастрофи, които не се отнасят непосредствено до „слушателя“.

Подобни явления се фиксират от отколешни времена. Древногръцкият философ Сократ признавал, че някакъв демон редовно се внедрява в мисловния му процес и го обърква. Жана д'Арк започнала да чува гласове още на 13-годишна възраст. Това били, по нейните думи, гласовете на светите Михаил, Маргарита и Екатерина. Те предавали на Жана послания от Бога, който, както тя смятала, ръководел нейната съдба и предвиждал бъдещето.

Веднъж гласът съобщил на Жана, че тя ще поведе войските, които ще освободят Орлеан от англичаните. В посланието се съдържала още и информацията, че тя ще бъде ранена при тази битка. Имало и други сбъднали се предсказания. Църковният съд, в ръцете на който в края на краищата се оказала Жана, я обвинил в магьосничество и ерес и я пратил на кладата.

Подобно на екипа на университета в Манчестър, президентът на международната организация Intervoice Мариус Рома също твърди, че 4% от хората по света страдат от слухови халюцинации. Само че в първия случай въпросните 4% се отнасят за жителите на Острова. За подобни хора специалисти в Дания са открили специален сайт, в който всички желаещи могат да получат информация за тази проява на човешката психика.

Легенди

За жителите на островите Тринидад и Тобаго в Карибско море „кошерът в главата“ е проява на нечисти сили. От уста на уста се разнася историята на млада жена, която веднъж сложила децата си да спят, излязла в градината и се самозапалила. Преди да почине, тя обяснила, че тайнствен глас, на който не е могла да не се подчини, я е заставил да го направи. Скоро след това три жени се изповядали пред свещеник, че чуват глас, който ги принуждава да се самоубият или да извършат убийство на трети лица. Това, както и няколко самоубийства, довели до масова психоза. На островите в Карибско море (особено в района на Бермудския триъгълник) процъфтяват мистичните вярвания и култове, посочват учени. Не са малко случаите, в които рибари чуват гласове, които ги карат да напуснат плавателния съд, на който се намират, и да се хвърлят в морето.

Женският тембър не звучи правдоподобно

Слуховите халюцинации са присъщи за хората на средна възраст, установява изследване на екип от университета в Шефилд под ръководството на проф. Майкъл Хънтър. В 71% от случаите гласовете в главата са мъжки. Това е така, защото мъжките гласове са по-лесни за възпроизвеждане, отколкото женските. „За мозъка е трудно да създаде фалшив женски глас, който да звучи правдоподобно“, твърди проф. Хънтър.

Слуховите халюцинации са наблюдавани при шизофрения, при афективни разстройства като мания и депресия и обикновено съдържанието им е свързано със заболяването, посочва сайтът puls.bg. Например при мания гласовете са поощрителни, докато при депресия са по-скоро обидни и потискащи. Понякога слуховите възприятия са с музикален характер. Обикновено пациентът чува една и съща мелодия, позната за него. Често подобен вид халюцинации се наблюдават при възрастни пациенти, загубили слуха си, особено жени. Те могат да бъдат и резултат от патологични процеси в определени участъци на мозъка – тумори, инсулт, абсцеси. Формите на епилепсията, при които са ангажирани отговорните за сетивността участъци, могат да имат за клинична изява слухови халюцинации.

Някои си харесват компанията

Гласовете в главата не са чак толкова страшни, се казва в изследване на английски психолози. Според него слуховите халюцинации са присъщи и на съвършено здрави хора, като мнозина ги възприемат като положителен опит в своя живот. „Не са малко хората, които твърдят, че харесват тези гласове и те даже ги вдъхновяват и им помагат в ежедневната работа“, пояснява британският психолог Ейлиш Кембъл. Както предполагат изследователите, ако гласовете са предизвикани от някакви травматични фактори, например душевна рана, получена още в детството, по-вероятно е „носителят“ на гласовете да ги възприема като враждебни. Избухливите и комплексираните хора често тълкуват слуховите си халюцинации по този начин.

Слухови халюцинации често получават и алкохолиците. Гласовете, които ехтят в главата на болния, водят разговори, които са свързани с него. Първоначално алкохоликът не „дава ухо“ на гласовете в главата му, но с течение на времето те започват да определят поведението му.