- Доц. Велинов, как приемате наградата „Лекар на София“?
- Наградата за „Лекар на София“ е голяма чест за мен. С гордост приемам наградата.
- За какво ви беше дадена?
- Тази година се дава за сериозните усилия, които положихме за провеждане на Европейския конгрес по неврохирургия и специализиран курс за ендоваскуларно обучение на неврохирурзи. Повече от 2000 неврохирурзи заедно с проф. Габровски работим в тази посока през изминалите 7-8 години. Тук ставаше въпрос за принос за участие на България. Бяхме столица на европейската неврохирургия и проведохме курс за обучение с международни преподаватели, който за пръв път се случи в България. И естествено клиничен принос към специалността и лечението на пациенти. Аз завеждам ендоваскуларното отделение по неврохирургия в „Пирогов“. Лекуваме пациенти с мозъчни инсулти, мозъчни аневризми.
- Миналата година пък взехте медицински „Оскар“. За какво ви беше връчен той?
- Миналата година взех награда и за най-добър учител, тъй като аз съм директор на практическите курсове на Европейската асоциация по неврохирургия, преподавам като български учител в асоциацията и обучаваме млади неврохирурзи в цяла Европа. В някаква степен миналогодишните награди бяха свързани с тази длъжност, която заемам от две години. Повече от 12 до 15 различни курса годишно организирам – гръбначни, мозъчни, ендоваскуларни, микрохирургични, и в тази посока мисля, че това беше едно от водещите неща. Другото е работата ми като лекар в „Пирогов“ и ендоваскуларния център, в който работя.
- Откога работите в „Пирогов“?
- От 1994 съм в болницата като студент, а като специализант постъпих през 2001 г. Работил съм предимно в „Пирогов“, не съм ходил в други болници.
- С какво успя болницата да ви задържи толкова години?
- Първо с колектива, после с възможностите за обучение. „Пирогов“ е една от най-сериозните болници, в които като специализант може да получиш изключително много опит, тъй като потокът на пациенти е огромен. Оттам нататък работиш в един изключителен колектив – проф. Стефан Габровски беше по това време, той направи неврохирургията в „Пирогов“. Впоследствие сега работим заедно с проф. Николай Габровски, Герганов и други колеги. Болницата е моето място и нямам желание да ходя на друго място.
- Колко операции правите годишно?
- В клиниката по неврохирургия се правят над 2000 операции годишно, като се включват гръбначни, мозъчни, съдови, ендоваскуларни, детска неврохирургия и голяма част от спешните случаи – травматични операции.
- Какво визирате под травматични операции?
- Мозъчни хематоми, черепно-мозъчни травми. Все пак „Пирогов“ е лидер в спешността, така че получаваме много болни със съчетана травма, които може да са с коремна, гръдна, гръбначно-мозъчна или черепно-мозъчна, които се лекуват в мултидисциплинарен екип от ортопеди, неврохирурзи, гръдни хирурзи. Болницата остава една от водещите за лечението на такъв тип пациенти предвид наличието на многопрофилност и възможността лекарите да се справят с тежки реанимационни усложнения. „Пирогов“ се е доказала като спешна болница. В момента продължават да идват едни от най-тежките пациенти, особено със съчетана травма, ПТП и други такива, защото това е място, където реално могат да получат помощ. На много места не може да се комбинира необходимият брой специалисти, за да получи лечение пациентът.
- Много хора споделят, че в „Пирогов“ едва ли не те закърпват и след това те пращат към следващите болници, така ли е?
- Не смятам, че това е така. По-скоро „Пирогов“ е място, където 24/7 може да получиш помощ. Ако отидеш с разкъсно-контузна рана, тя ще бъде зашита. Смятам, че в София и в България реално болниците, които могат да осигурят 24-часов прием на пациенти и обслужване с квалифициран медицински специалист, са малко. Говорим за това, че през нощта може да бъде прегледан пациент от специалист ортопед, специалист коремен хирург, които са в рамките на болницата. Смятам, че в това отношение коментара не мога да го приема. Безспорно има специалности, които в „Пирогов“ няма и ако пациентът има нужда от консултация с такъв, естествено, че ще бъде насочен към друга болница.
- От МВР отчитат, че пътният травматизъм нараства, но смъртните случаи намаляват. В този аспект – увеличава ли се работата ви и в какво състояние пристигат пациентите от произшествията?
- Не смятам, че работата е спирала, за да се увеличава или намалява. Ежедневно имаме пациенти, пострадали при пътнотранспортни произшествия. Донякъде увеличаването на автомобилите в София може да води до ръст на произшествията, но в същото време се увеличава и капацитетът на болницата. Доколко намалява смъртността, безспорно това може би е свързано с по-новите модели сигурност на автомобилите, това също може би има значение. Получават се тежки катастрофи, с тежки гръбначно-мозъчни травми, парализирани пациенти, наличие на гръдна травма. Те изкарват доста време в нашата централна реанимация и се лекуват от различни специалисти поетапно.
- Имам предвид дали напредъкът на медицината не е причина повече пациенти да бъдат спасени и да не изгубят живота си?
- Безспорно напредъкът на медицината има отношение. Истината обаче е, че тежката съчетана травма води до 70% смъртност. Приемаме огромен брой пациенти с различни травми, които са черепно-мозъчни или съчетани. Сега с развитието на HEMS системата е още по-лесно да се транспортира травматичен пациент от точка А до точка Б, така че нещата се улесняват. Аз съм транспортирал доста болни от различни болници. Нещата все още са в развитие.
- Къде каца самолетът в „Пирогов“?
- Той не спира в „Пирогов“, а в Александровска болница. Пациентите могат да бъдат докарани за 10 минути оттам. Все още нямаме хеликоптерна площадка, но такава ще бъде изградена. Прецени се, че тъй като „Св. Екатерина“, която си има площадка и е в директна близост до „Пирогов“, няма смисъл да се прави втора на 200 м от кардиологичната болница.
- Има ли индикации, с които да предотвратим бъдещо спукване на аневризма?
- За съжаление скрининг на тези заболявания се прави много трудно. Случаят с децата е още по-сложен, тъй като при тях най-често се касае за вродени заболявания. По принцип основни рискови фактори за развитие на аневризми са тютюнопушенето и артериалната хипертония. Женският пол спрямо мъжкия е едно и половина към едно на възраст от 40- до 60-годишна възраст и те се срещат най-често при жените. Лекарите разбираме за това заболяване, когато пациентите получат кръвоизлив или някаква друга неврологична симптоматика. По световен стандарт няма практика да се правят профилактично образни изследвания, тъй като човек и да си направи и да няма аневризма в този момент, това не гарантира, че в следващите 10 години няма да се развие такава, тъй като слабост в съдовата стена се получава по различни причини. Човек трябва да избягва рисковите фактори. Ако се появи някаква неврологична симптоматика – главоболие, гадене, повръщане, това са типичните симптоми. Тогава се прави консултация с невролог и скенер, за да се види дали има проблем или не.
- Всяка спукана аневризма ли може да доведе до смърт?
- С развитието на ендоваскуларното лечение през последните години смъртността намаля. Тя е пряко зависима от големината на кръвоизлива. Ако пациентът е с тежък мозъчен кръвоизлив, най-често последствията от него са фатални за пациента и той умира от усложненията. Смъртността при обтурирани аневризми в първите няколко месеца достига до 40%, което е много висока, но смятам, че в последните години тази цифра намаля значително предвид развитието на медицината, бързото транспортиране и бързото провеждане на лечение. Голяма част от тези пациенти, ако не бъдат лекувани навреме, имат опасност да получат втори кръвоизлив и обикновено той е смъртоносният. Първият, ако не се хване навреме, не се диагностицира, обикновено следва втори и той е още по-опасен от първия.
- В какъв период от време идва вторият?
- Това е относително. Всичко зависи от големината на аневризмата. Всяка изкървяла аневризма има 19% да изкърви в първите две седмици. В зависимост от характеристиките й и това колко е голяма, в рамките на следващите шест месеца най-често се получава повторен кръвоизлив. Факт е, че с развитието на диагностиката и неврологията в момента, когато пациентите получат главоболие, в повечето болници успяват да я диагностицират навреме и да се проведе навременно лечение. Поне в София това е доста добре урегулирано, има няколко ендоваскуларни центрове, които функционират. Смятам, че в последните години смъртността намалява заради по-добрата диагностика и по-навременната хоспитализация.
- Използвате ли тромбектомия при инсултите?
- Използваме механична тромбектомия. Тя е част от техниките за лечение на мозъчен инсулт. Механичната тромбектомия е нещо, което променя лечението на инсултите в последните 15 години и практически е уникално, тъй като се спасяват човешки животи. Пациенти, които имат опасност от инвалидизация след проведена навреме тромбектомия, те може да бъдат спасени от усложнения и да не станат инвалиди. Има програма за изграждане на центрове за тромбектомия и тромболиза, като смятам, че инфраструктурата ще позволи във всички големи градове да има достъп до такъв тип лечение. Според мен бъдещето е позитивно. Към момента такива центрове има в „Света Анна“ и „Пирогов“. Програмата е под ръководството на акад. Милан Миланов. Въпреки тромбектомията, ако пациентът е в прозорец, трябва да му бъде направена тромболиза. Въпросът е след нея да се прецени дали има нужда от механична тромбектомия. 2-3% от пациентите в България получават механична тромбектомия, което е много нисък процент. В други държави той е 8-12%. Това е свързано и с късното транспортиране на тези пациенти, както и необходимостта да се разпознават симптомите на инсулта от парамедици, фелдшери и лекари. Където няма възможност за тромболиза или тромбектомия, колегите ще лекуват по конвенционален начин пациента с исхемичен мозъчен инсулт, защото транспортирането му за 3-4 часа на друго място може да доведе до невъзможност за провеждане на лечение, тъй като след 4 часа прозорецът на лечение вече е преминал и ние не може да направим механична тромбектомия. Едно лечение трябва да бъде извършено и в правилния времеви прозорец.
- Обаче сме чували за случаи, когато пациенти отиват на лекар седмица след като са получили инсулт?
- Тогава вече няма нужда от тромбектомия. Тогава вече се търсят други симптоми, какво е довело до възникване на инсулта – дали стеснение на вътрешната сънна артерия или стеснение на вертебралната артерия. Тогава вече може да мислим за ендоваскуларно или оперативно лечение на съдовете, довели до възникване на мозъчния инсулт.
Това е той:
Доц. д-р Николай Велинов е роден на 6.12.1975 г.
Понастоящем е началник на Отделение „Неврохирургия за възрастни” в УМБАЛСМ „Пирогов“
Завършва медицина в Медицинския университет-София през 2000 г.
Придобива специалност по неврохирургия през 2009 г.
През 2008 г. защитава дисертационен труд в Медицинския университет, Берн, Швейцария, и придобива научната и образователна степен „доктор”
През 2010 г. успешно преминава приравняване на научна и образователна степен „Доктор в Република България“ от Висша атестационна комисия по научната специалност „Онкология“, направление медицина
През 2011 г. завършва магистратура по здравен мениджмънт
През 2001 г. е зачислен за специализация по неврохирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” - Клиника по неврохирургия, на длъжност лекар ординатор
От 2012 г. е завеждащ Отделение по съдова неврохирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”
През 2017 г. придобива научна степен доцент. От 2011 г. е началник на отделение
От 2022 г. е директор на практически (Hands-on) курсове и член на борда по неврохирургия на Европейската асоциация по неврохирургия
От началото на месец юни 2024 г. доц. Николай Велинов е председател на Контролната комисия на Софийската лекарска колегия – БЛС
