Н ародното събрание одобри проекта за придобиване на зенитно-ракетни комплекси. Той предвижда на първия етап България да закупи един зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) със среден обсег IRIS-T SLM на стойност 182,114 млн. евро без ДДС.
Предвидени са още до 5 ЗРК IRIS-T SLM и 1 далекобоен ЗРК IRIS-T SLX. Според проекта първият ЗРК ще бъде доставен след 34 месеца и ще е с начална оперативна готовност до 39 месеца от подписването на договора. Проектът е след срещи с МО на Германия и германската компания Diehl за системи за ПВО по инициативата „Щит на европейското небе“ (European Sky Shield Initiative – ESSI).
В момента България разполага с 4 ЗРК С-125М „Нева-М“ с обсег 18 km; 5 ЗРК 2К12 „Куб-М4“ с обсег 24 km; 2 ЗРК С-200 „Вега“ с обсег 250+ km и 2 ЗРК С-300ПМУ с обсег 75 km.
Необходимост
Необходимостта от замяната на съветските ЗРК на българските ВВС е наложителна от години поради затруднените доставки на резервни части и техническо обслужване, които вече са напълно невъзможни след началото на конфликта в Украйна, а замяната - крещяща. Трябва да се премисли 9 пъти и веднъж да се реже. Изборът на договаряне за нов ЗРК тип „правителство-правителство“ на практика отрязва възможността за договаряне на индустриално партньорство.
Щит
„Щит на европейското небе“ е проект за наземна интегрирана система за ПВО и противоракетна отбрана. Към юли 2024 г. в инициативата участват 22 европейски държави.
Инициативата е на канцлера на Германия Олаф Шолц от август 2022 г. Мотивът е свързан със загриженост за сигурността в Европа след руските удари по Украйна, както и засилените опасения от ограничените европейски възможности за защита от руските ракети 9K720 „Искандер“, базирани в Калининград. Всъщност тя дава предимство на германските компании Rheinmetall и Diehl.
През октомври 2022 г. 15 европейски държави, членки на НАТО - Белгия, България, Чехия, Естония, Финландия (от 2023 г.), Германия, Унгария, Латвия, Литва, Холандия, Норвегия, Словакия, Словения, Румъния и Обединеното кралство подкрепиха инициативата. През февруари 2023 г. Дания и Швеция се присъединиха, през юли 2023 г. се присъединиха неутралните Австрия и Швейцария, а през февруари 2024 г. и Гърция и Турция.
Франция оспорва ESSI поради твърде голямото разчитане на неевропейско (израелско и американско) оборудване и технологии. Недоволството е, че френско-италианският ЗРК SAMP-T е изключен от ESSI. През юни 2023 г. Франция прави контрапредложение и призовава другите страни да го проучат. Към юли 2023 г. големи европейски държави като Франция, Полша, Италия и Испания не са се присъединили към ESSI.
ESSI предвижда ешелонирана ПВО - за близък обсег ЗРАК Skyranger 30; за среден обсег ЗРК IRIS-T SLM; за далечен обсег ЗРК MIM-104 Patriot; за много голям обсег (екзоатмосферен) Arrow 3.
Една батерия IRIS-T SLM се състои от 3 монтирани на камиони пускови установки (ПУ) с по 8 ракети и отделен команден пункт, отдалечен до 20 km. Той може да управлява всичките 24 ракети едновременно. IRIS-T SLM е за борба с въздушни и крилати ракети, включително нисколетящи, като „Калибър“.
Корени
През август 1980 г. САЩ, Обединеното кралство, Германия и Франция подписват меморандум за разработване на 2 типа ракети „въздух-въздух“. САЩ разработват ракета „въздух-въздух“ със среден обсег (AMRAAM), за да заменят AIM-7 Sparrow, а европейският екип разработва ракета „въздух-въздух“ с малък обсег (ASRAAM), за да замени AIM-9 Sidewinder.
През 1987 г, САЩ, за да запазят технологичната зависимост на Европа, настояват ракетата да използва покрилните релси на Sidewinder, а не универсалния адаптер за тях. Това забави проекта с година, тъй като британските, германските и норвежките предложения са преработени. Опасявайки се от ерозия на индустриалната си база, САЩ предлагат на Европа най-новата версия на Sidewinder AIM-9X с повишена маневреност и ИЧ ГСН, освен ако европейските партньори не увеличат индустриалния им дял, но това не заинтересува страните от НАТО.
Устойчива
В сравнение с AIM-9M Sidewinder IRIS-T има по-висока РЕБ устойчивост и игнориране на ИЧ „капани“. Подобренията в разпознаването на целта дава 5-8 пъти по-голям обсег при пуск в предна полусфера и 3-4 пъти по-голям обсег на прицелване от AIM-9M. ГСН може да получава команди от монтиран на каската на пилота дисплей, ИЧ система за търсене и проследяване и канал за данни. Може да поразява цели зад изстрелващия самолет благодарение на изключителната й маневреност, позволяваща претоварвания до 60 g при скорост от 60°/s чрез векторизиране на тягата на двигателя.
IRIS-T е в състояние да прихваща бързо движещи се миниатюрни цели, като ракети „въздух-въздух“/„земя-въздух“/„въздух-земя“; дронове и крилати ракети.
Поради увеличеното търсене след руската инвазия в Украйна Diehl увеличава производството на системи и ракети IRIS-T – ще произвежда 3-4 системи през 2024 г. и 8 през 2025 г., а производството на ракети ще е 400-500 годишно от 2024 г.
„Нашият“
IRIS-T SLM (Surface Launched Middle) е системата за ПВО с ракетата IRIS-T SL. Създадена като част от програмата НАТО MEADS, тя има заострен нос, за разлика от IRIS-T, с изхвърлящ се носов конус, намаляващ съпротивлението. Ракетата използва инерциална навигационна система, подпомагана от GPS, с канал за данни за командно насочване по време на първоначалния подход. Устойчивата на смущения ИЧ ГСН се активира на крайния етап.
Тактико-технически данни
Цена на пълна батерия IRIS-T SLM (цени от 2022 г.): 140 млн. евро
Маса: 87,4 kg
Дължина: 2,94 m
Диаметър IRIS-T SL: 152 mm
Размах на крилата: 447 mm
Бойна глава: осколъчна-фугасна с маса 11,4 kg
Управляваща система: 4 изпускателни дюзи и 4 задни крила
Димитър Ставрев, военен експерт
