С лед Осака пътуването в Япония продължава към Киото, който е столица на страната от 8-и до16-и век.
Киото е смятан за културната столица на Япония. В града има 1600 будистки и 400 шинтоистки храма и параклиси, както и още десетки християнски храмове. Киото е с население 1,5 млн. души. През Втората световна война градът за малко се разминава с „честта“ да изпробва върху себе си нападение и ядрена бомбардировка. Градът се спасява благодарение на тогавашния министър на отбраната на САЩ Хенри Стимсън, който не дава върху Киото да се изсипят ядрените бомби заради неговото културно-историческо значение.
ОКОЛОСВЕТСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ: На чайна церемония и суши в градината на гейшите! (СНИМКИ)
Много са местата, които посрещат туристите от цял свят. Централно място сред тях заемат императорският дворец и императорската вила Кацура. В града има десетки храмове, сред които внимание заслужава Кийомидзу дера, храмов комплекс, състоящ се от 30 постройки, изградени изцяло от дърво. През годините много от тях са разрушавани от земетресения или са опожарявани и след това отново издигнати. Сред забележителностите на комплекса са четириметровите статуи на Диамантените воини, застанали от двете страни на една от порталните врати. Триетажната пагода Санджуното е най-голямата в Япония и съдържа свещения образ на Великото слънце Буда. Интересна атракция са и двата Камъка на влюбените. До този камък човек трябва да стигне със затворени очи и да го докосне. Ако успее да го достигне, любовните желания на човека ще се сбъднат. Ако обаче по пътя се отклони от вярната посока и не успее да намери с опипване, го очаква нещастна любовна мъка. Сред туристическите обекти има и доста павилиони. Основен сред тях е Златният павилион – Кинкаку джи, част от храма Рокуонджи, разположен в подножието на хълма Кинугасай. След като съществува повече от 500 години, през 1950 г. храмът е запален от будисткия монах Хаяши Йокен. В сегашния си вид то е висок 12,5 м и е триетажна пагода. Стените на храма са подшити със златни листи. В случая златото не е за да се демонстрира богатство. В будизма златото служи за пречистване и предпазва от зли сили и влияния. Освен това златото има отношение и при прехода на човешката душа от живота към смъртта. Според вярванията в грама Кинкаку джи се съхранява прахът на Буда. Освен Златен павилион в храма има и Сребърен павилион – Гинкаку джи. Друг известен храм в Киото е Рьоан джи, любим на двама от най-известните самураи и даймио Тойотоми Хидейоши и Токугава Иеясу. През вековете храмът е служил за мавзолей на няколко японски императори, известен като „Седемте императорски гробници“. Храмът обаче е известен повече със своята каменна градина.
Каменната градина в Рьоан джи
За европейските, в това число и българските туристи, градината едва ли ще предизвика интерес. Представлява пространство с размери 30х10 м, засипано с бял чакъл. Насред градината са разположени 5 групи всяка от по 3 необработени камъка. 15-те камъка са подредени така, че откъдето и да ги погледне, човек вижда 14 от тях. Петнадесетият винаги остава скрит. Смята се, че ако някой успее да види всичките 15 камъка, той ще получи духовно просветление. Освен обектите, свързани с религията, заслужава да бъдат споменати още и Националният музей и Музеят на занаятите. Сред съвременните архитектурни обекти е телевизионната кула, издигаща се на 100 метра над земята. В Киото се намират и едни от най-посещаваните центрове на нощния живот в цяла Япония. Именно тук чуждестранният турист може да се срещне на живо и да се ползва от услугите на така широко известните загадъчни гейши. В Киото се намира най-престижното школо за този вид жени. И тук му е мястото да разсеем една огромна заблуда. Гейшите не са леки жени и не са момичета на повикване или проститутки. Всъщност гейшите са на първо място елитни компаньонки, но съвсем не в смисъла, който се влага над това понятие у нас. Основното им задължение е наистина да правят дискретна компания на клиента и да го развличат с песни, танци, разговори и други умения, сред които на първо място е и умението да организират и да проведат свещената чаена церемония. И в малко от случаите гейшите достигат до секс с клиентите. А ако това стане, е изцяло по лично решение на въпросната гейша, а не защото това е част от задълженията й. Всъщност мнозина вероятно ще останат шокирани да разберат, че в началото в японското общество гейшите са били мъже. След това са заменени от жените. Подготовката на една гейша започва още от детските години, когато те се наричат „майка“ = „танцуващо дете“. В специални домове те се учат да бъдат добри гейши, да свирят на шамисен, да пеят, да водят изтънчен разговор на различни теми да имат познания по литература, да могат да рецитират поезия, както и да владеят чаената церемония и икебана.
История
От Киото маршрутът на туристите предвижда посещение на историческата столица Нара.
Това е град с около 355-360 хил. души население, намиращ се в южната част на страната.
Известен е с многото си занаятчийски работилници и традиционни изкуства. Нара е един от градовете с най-много фестивали в цял свят. Символ на града е едно доста необичайно за Япония животно, каквото е белият елен. Според легендата бог Такемиказучи дошъл в местното светилище Касуга яхнал бял елен. През вековете в града винаги е имало елени, които са неговите пазители. Смята се, че в деня, в който изчезне и последният елен, Нара ще загине. Днес в града има около 1200 бели елена, разхождащи се на свобода в парковете. За местните жители и за туристите се предлагат и специални пакети с оризови бисквитки, с които желаещите могат да нахранят животните. А и самите рогати толкова са свикнали с хората, че сами идват да си просят храна с поклони пред тях.
Дворец от старата столица Нара
Друга стара японска столица, която не може да бъде пропусната от туристите, е Уджи. Той се намира в южната част на префектура Киото. Известен е още и като „чаената столица“ на Япония. Известен е с чая матча и сенча, които все по-бързо добиват известност в цял свят, разбира се, и у нас. Тук се произвеждат и най-стилните прибори за чайна церемония, изцяло ръчна изработка – от чайничето и чашката до обикновената бъркалка, която тук е превърната в истинско произведение на изкуството.
Киото
Война
Много от туроператорските агенции включват в маршрутите си за Япония посещение и на градовете Хирошима и Нагасаки. За повечето българи е известно, че това са градовете, над които през 1945 г. Съединените американски щати пуснаха двете си атомни бомби, които предизвикаха една ужасяваща национална и световна трагедия.
С населението си от 1,2 млн. жители Хирошима е най-големият град в областта Чугоку в Западна Япония и център на едноименната местна префектура. Градът има 500-годишна история. Създаден е като малко рибарско село през 1588 г. Само 4 години по-късно то се превръща в резиденция на един от местните владетели, който издига своя дворец и храм.
Изглед от Хирошима
След ужасяващата трагедия от август 1945 г. животът в Хирошима се променя. Стотици загиват, а хиляди са поразени завинаги от лъчевата болест и нейните последици. В памет на загиналите мирни жители е издигнат мемориал. В града има много музеи. А всяка година в началото на месец май се провежда и традиционният Фестивал на цветята.
Другият поразен от ядрения взрив град – Нагасаки, е с население под половин милион души, център на корабостроителната индустрия. След бомбардировките загиват над 73 хиляди души, още толкова са ранени. А в тяхна памет в града е изграден Парк на мира, който съществува и днес. Сред другите местни забележителности освен традиционните музеи е и Музеят на атомната бомба.
Изглед от Нагасаки
Йокохама
Пътешествието в Страната на изгряващото слънце продължава с посещение на втория по брой на населението град в страната Йокохама. Той е с население от около 3,5 млн. души и е най-голямото японско пристанище. Една от основните му забележителности е кулата, издигаща се на 296 м височина. До върха й се стига с асансьор, който изминава 70 етажа за 40 секунди. В южната част на Йокохама се намира градината Санкей, изпълнена с японски вишни и други растителни видове. Интересен е и китайският квартал в Йокохама, който е най-големият в цялата страна. В него има една цяла пъстра палитра от китайски заведения за бързо хранене, ресторанти, нощни заведения, улични сергии. Тук е и едно от малкото места да се опита патица по пекински и др. традиционни китайски специалитети.
Сред доста странните музеи в Йокохама е този на юфката. В него се представя целият процес по изработката на това тестено изделие. В комплекса има магазин и сладкарница в старомоден стил, в която се предлага прясно изпечено това изделие. Сред любимите места за разходка са и парковете Ямашита и Акаренга, както и морският парк Хаккейджимма.
Освен със съвременността Йокохама е известен и със своята история и забележителности.
На 25 км се намира град Камакура, известен със своите храмове, паркове и градини. Тук има 65 будистки храма и 19 светилища от шинтоистката религия. Сред най-известните храмове са Хококуджи, Енджаку и Еношима. За любителите на екстрените изживявания е най-голямото виенско колело в света, което се намира също край Йокохама.
Друг от големите градове е Нагоя на остров Хоншу. Известен е средновековният замък на повече от 500 години. Замъкът успява да се задържи над 400 години, преди да изгори по време на бомбардировка през Втората световна война. Преди това обаче той е използван като лагер за военнопленници. Известен е с двата златни делфина с тигрови глави, които са талисман срещу възникването на пожари.
Остров
Най-големият град на остров Хокайдо е Сапоро. Той е с население от близо 2 млн. души, което го нарежда на четвърто място в класацията за най-населените градове в Япония. Той от години е известен с красивите си природни пейзажи и с условията за практикуването на зимни спортове. Той е и едно от малкото места в Япония, където вали сняг. Историческите забележителности на Сапоро включват Музея на модерното изкуство на Хокайдо и Арт парка. И един доста любопитен музей това е Музеят на бирата в Сапоро.
Като страна, намираща се на десетки хиляди километри от България, Япония има своята история, бит, традиции, религии, манталитет и уникална кухня. За онези, които за пръв път посещават Страната на изгряващото слънце, това със сигурност може да бъде един шок. Онези, които за пръв път се сблъскват с японската кухня, няма как да не се учудени или дори поразени от странните вкусови комбинации и начини на приготвяне на храната. Едно от тези необичайни за европейските туристи, включвам сред тях и българските, е суровата риба, която се предлага в различни разновидности и в комбинация с различни подправки и сосове. Когато човек се отърси от кулинарните си предубеждения обаче, няма как да не признае, че вкусът на японската кухня, макар и доста странен, е свеж и симпатичен. И се отличава с една лекота, различна от балканските тежки вкусове на пържена и мазна високохолестеролна храна. А за онези, които все пак твърдо са настроени да критикуват японското суровоядство и супата от водорасли, не е лошо да се припомни, че японците са една от нациите с най-много столетници на глава от населението. Което означава, че тяхната кухня не е толкова лоша, вредна и нездравословна.
Традиции
Като една доста отдалечена от Европа държава в Япония има някои традиции, които могат да бъдат определени като странни от наша гледна точка. Но пък и за японците много наши традиции и обичаи от бита и ежедневието могат да бъдат определени като странни. Едно от недопустимите за японците неща е консумацията на храна на улицата. Изключение се прави единствено за яденето на сладолед. За сметка на това обаче, когато консумирате супа в ресторант или друго заведение за бързо хранене, шумното сърбане не само че не е забранено, но дори е и препоръчително. Както и в Близкия изток,така и в Япония това е знак, че яденето се харесва на клиента. Друго абсолютно недопустимо е секненето с ръка на публично място. Ако все пак се налага, подсмърчащият трябва да влезе в първата обществена тоалетна. За сметка на това обаче не се смята за невъзпитано, ако във влака човек реши да си поспи, като сложи главата си върху рамото на съседа си дори и без да го познава изобщо.
Друго любопитно нещо е, че японците са истински маниаци на тема чистота. И затова при посещения на исторически обекти, музеи, храмове и дори ресторанти и чайни домове гостът и посетителят трябва да остави обувките си отвън и да обуе някои от многото наредени пред вратата чехли.
Бакшиш
Нещо, което абсолютно не бива да се забравя, е, че в Япония оставянето на бакшиш в ресторанти, в таксита и където и да е другаде се смята за абсолютно неуважително и е една от най-големите обиди, които чужденец може да нанесе на един японец. Не като неуважение, но като липса на добро възпитание се приема човек сам да си пълни чашата с питие по време на гости, прием или дори в ресторанта. Ако японци ви поканят на гости, е знак на уважение да бъде поднесен поне на домакинята. Ако на вас ви поднесат подарък обаче, не го отваряйте пред домакините, защото това също може да бъде прието като знак на неуважение. Изобщо сложни са японските отношения. Тук няма да се спираме на онези поклони, които всеки трябва да извърши при среща с друг човек в зависимост от различни социални и професионални взаимоотношения. Слава Богу, те не важат за чужденците. На един чужденец ще му се наложи да се кланя само ако бъде поканен пред императора. Но това няма шанс да се случи.
И накрая още нещо любопитно. На много места в Япония, като номерата на хотелските стаи или върху таблото с копчета в асансьорите, числото 4 просто липсва. Това е не защото някой разсеян японец е забравил да го сложи, а защото това число е табу в Страната на изгряващото слънце. А причината за това е, че йероглифът за изписване на „4“ е близък с този на думата „смърт“. Изобщо посещението на една страна като Япония е вълнуващо и със сигурност не би оставило никого равнодушен.
В Япония има табу към числото 4
Иван Първанов
