- „Вечност Или“, песента, която ви пренася в света на двама обичащи се, изправени пред премеждията на времето и въпроса – ще се борим ли един за друг... Какви емоции провокира реализацията на песента?
В: Дълбока емоционалност, носталгия и вътрешен конфликт. Тя носи усещане за вечна любов, но и за болката от раздялата, поставяйки въпроса дали истинската любов може да надмине преградите на времето.
Т: Според мен се появи песен, която поставя любовта като избор. Всичко е чудесно, докато трае проекцията на влюбеността, но зрялата връзка и изградената любов искат ежедневен избор и работа
- Каква е рецептата за успешното партньорство, колко важни са компромисите?
В: Успешното партньорство в музиката изисква доверие, споделена визия и уважение към творческите идеи на другия. Компромисите са ключови – важно е да се намира баланс между индивидуалния стил и общата цел, без да се губи автентичността.
Т: Всъщност творческата част е най-приятна. Бих го сравнил с появата на бебе, ако позволите! Зачеването е вълнуващо и окриляващо, но после трябва да се поеме отговорност към създаденото. Отглеждането на една песен също изисква поемането на тази отговорност, за да се развие животът и най-добре, а когато е плод на колаборация, взаимното напасване и компромиси в името на “детето”, са нужни.
- Самите вие сблъсквали ли сте се с подобно предизвикателство в личен план – да вземете избор, от който зависи връзката ви?
В: Всеки човек рано или късно се изправя пред такъв избор – дали да се бори за любовта, или да приеме обстоятелствата. Това са моменти, които те карат да осъзнаеш колко силна е връзката и докъде си готов да стигнеш за нея.
Т: Това е момент и на борба между здравото в теб и твоите страхове. Случвало ми се е вътрешните ми страхове да надделеят и това да разруши връзката. Важно е човек да свърши личната си работа и да опознае страховете си, за да е максимално пълноценен във връзките си с другите.
- Съвременният модел готов ли е да се бори? Или по-скоро любовта е приета като чувство със срок…
В: Съвременният модел на любов често е изправен пред динамиката на бързо променящия се свят, където търпението и усилията понякога отстъпват място на удобството и моментните емоции. Въпреки това истинската любов все още намира хората си – онези, които вярват, че тя не е просто чувство със срок, а избор, който се прави от тях всеки ден.
Т: Наистина живеем във време на друг тип възприемане и изпитания, но това е само път напред в разбирането ни за любовта. Никога не сме имали повече разбиране за чувствата, емоциите и психиката ни, но и иронично никога не е било толкова трудно да се концентрираме.
- В студиото завършвате песента с Искрен Тончев-Искрата, лесно ли се сработихте?
В: Лично моята работа с Искрата датира от доста време назад и той е човекът, който ми показа как да намеря себе си в може би най-важните години за един артист, а именно неговите първи такива. Той е професионалист до мозъка на костите си. Кара всеки един артист, който се докосне до него, първо да намери себе си и след това да излее емоциите си в студиото.
Т: Искрата е олицетворение на професионалист! Той изпипва всичко, с което се захване и умее да работи не просто на технично, но и на психологично ниво и с него винаги е приятно дори само да се поговори за музика.
- Какви бяха отзивите на вашите познати и приятели?
В: Най-голямата красота на изкуството е нейното споделяне и когато родителите ти застанат срещу теб и само на 18 години ти кажат: „Гордеем се! Много е красиво”, започваш да виждаш смисъла защо правиш всичко това, което правиш. Отзивите със сигурност са повече от прекрасни, но тези бяха още по-специални, защото изкуството, което споделих този път, беше по-истинско от всякога.
Т: Забелязвам, че моите роднини и приятели с времето се стараят да са максимално обективни, може би от чувство за екипност, но така или иначе те винаги ще са пристрастни и отворени да разберат какво си изразил. Най ме радва, когато музиката ми достига до абсолютно нови и непознати хора и ги развълнува. Нашата песен успя да постигне това и продължава да го постига.
- Как се справяте с критиката, наранява ли ви?
В: Критиката е неизбежна част от творческия процес. Важно е, обаче да се научим да правим разлика между градивната критика, която помага да се развиваш, и необоснованите мнения. Разбира се, понякога думите могат да наранят, но с времето се учиш да ги приемаш като мотивация, а не като пречка.
Т: Понякога негативното мнение или дори така наречения хейт пак са породени от някакъв вид вълнение, предизвикано от теб, и това винаги е по-добър резултат от безразличието. Негативната критика по-често ме забавлява, отколкото да ме наранява, но когато нещо в едно такова мнение резонира с мен и усетя, че ме боде, значи има с какво да ми помогне.
- Тъга или радост – кой тип вдъхновение доминира в творчеството ви?
В: Тъгата е чувството, което според мен винаги върви ръка за ръка с изкуството. Смятам, че то е направено като облекчение за артиста, да изкаже болката си и да се опита чрез музика да намери решение на всичките си проблеми. Тъгата за мен е едно от най-силните и красиви чувства, от които се раждат най-красивите песни. Тя дава възможност на човека да докосне себе си, на места, които дори той самият не знае, че съществуват.
Т: Съгласен съм с Вал! Прекрасно е да можеш да оцениш и дори да празнуваш тъгата. Не мога да си спомня момент, в който да съм имал нуждата да пиша от радост, когато всичко е било наред. Но в тъга и терзание винаги имам порив да споделя.
- Работите ли по бъдещи проекти, какво да очакват приятелите на изкуството?
В: В момента искаме да оставим тази песен да получи цялата любов, която заслужава, и да достигне до колкото се може повече хора. Но защо не – вдъхновението никога не спира, а нови идеи вече се оформят. Ще продължим да създаваме музика, която докосва сърцата и разказва истински истории.
Т: Всеки е приятел на изкуството, когато намери себе си в него. Музиката е, за да споделя, а във Вал открих артист, който има какво да сподели и ще се радвам някой ден отново да родим нещо, което така добре да разказва история и да резонира.
- Какъв е планът ви за топлите месеци?
В: Плановете ми се свързват с много голяма почивка от всичко и от всеки. Надявам се да прекарам лятото с любими хора, семейството ми и най-близките ми приятели.
Т: Винаги море! Плановете ми за топлите месеци са винаги море!
- Море или планина, къде намирате спокойствие?
В:Със сигурност планина. Смятам, че светът е най-красив, когато се гледа от високо.
Т:Със сигурност море! Смятам, че светът е най-безкраен и красив на брега
- Ако върнем лентата назад, какви деца бяхте?
В: Винаги много съм обичала хората около мен. Малко непослушно и диво дете - качвала съм се на главата на родителите ми. Със сигурност съм била от децата, които са седели пред телевизора с дезодорант в ръка и съм надувала ушите на съседите, пеейки Ариана Гранде.
Т: Аз пък бях много съобразително и спокойно дете, затворено в своя си свят, често със слушалки на ушите.
- За финал - смятате ли, че малчуганите тогава се гордеят с личностите, в които сте се превърнали днес?
В: Силно се надявам, че малката Валериа гледа напред с усмивка и продължава да вярва в себе си и в това, че както тати й е казвал: “Всичко е възможно, стига да го премислиш много добре и, разбира се, да имаш малка доза късмет.” Мечтала е за много, а в момента със сигурност постига много повече от това.
Т: Те тези малчугани продължават да си живеят в нас и дори определят животите ни повече, отколкото си мислим. Наскоро си поговорих с моя, доволен е как се развиват нещата, но трябва по-често да го питам и да се грижа за него.
*Автор: Стефани Атанасова
