„Аз съм сила и нежност“ е една от най-популярните песни на композитора Янко Миладинов, който на 14 февруари отпразнува 80-годишния си юбилей, а тази седмица БНР му организира концерт с млади певци, изпълняващи негови мелодии.
Красивата балада по стихове на габровската поетеса Райна Ботева е позната от изпълнението на Йорданка Христова. Песента обаче е написана за нейната колежка Богдана Карадочева, разкри пред „Телеграф“ авторът.
„Златният Орфей“
„Написах я през 1975 г. Имаше срок за предаването на песните на клавир с текст. След това зимата беше първият тур на пресяването. Написах я за Богдана и тя я изпълни във Варна в началото на 1976 г. Но се оказа, че е бременна. Тя има един син. Предишната година се беше оженила за един режисьор от телевизията - Митко. Бубето след няколко месеца вика: „Янко, съжалявам, няма да съм в състояние да мога да отида да я изпея на „Орфея“. Това беше 3-4 месеца преди това. Тогава с моя приятел и колега - Бог да го прости - Емил Георгиев, композитор и първи диригент на Биг бенда, с него сме работили заедно, играехме бридж. Умувахме на кого ще лепне тая песен най-подходящо, не само като изпълнение, но и като визия. Тогава се спряхме на Йорданка Христова. Тя пълни сцената, тя е жена отвсякъде. „Аз съм просто жена - Валя, Анна, Мария, тиха кротка сърна, ураганна стихия“. Аранжиментът го правихме заедно с Емил за естрадно-симфоничен оркестър. Данчето дойде, много я хареса и я направи перфектно“, разказа Янко Миладинов. В конкурса за нова българска песен на „Златният Орфей '76” печели втора награда, а Росица Борджиева я изпълнява в друг аранжимент в международния конкурс за изпълнители и също й присъждат среброто. „Няколко точки беше след първа награда - „Ладо ле“ на Стефан Димитров. Трета награда беше за Найден Андреев. Сашо Бръзицов също имаше песен с Данчето. Не дадоха „Златен Орфей“, още рано ни било, тъй като ние бяхме младите композитори тогава. До 45 г. ни водеха млади, а това, че си стигнал до финала, беше върхът“, добавя маестрото.
Майкъл Джексън
„Мирът“ е друга от най-популярните песни на Янко Миладинов. Тя е обявена за Мелодия на годината на зрителите за 1985 г. в изпълнение на „Тоника СВ“ и Орлин Горанов. Отличена е и със специалната награда на Съюза на композиторите, а с нея са посрещнали и Горбачов у нас. Ето и историята й. „Бях при Дамян Дамянов, с него работех много добре, както и със съпругата му Надежда Захариева. Той винаги ми предоставяше стихосбирки, да си харесам нещо, някой път ми предлагаше и нещо ново. Той ми предложи няколко неща, като бях в неговия кабинет през 1984 г. Избрах две неща - „Есен“, която взе награда на „Златният Орфей“ в изпълнение на Бисер Киров, и „Мирът“. Но го накарах да допише стихотворението, защото имах нужда от припев, да не бъде само куплетна разказвателна песен, да бъде като химн. Майкъл Джексън тогава беше направил обща песен с най-големите звезди на Америка и исках да направя и аз такава песен, понеже нямаше тогава традиция в България. Дадох я на Ансамбъла на ГУСВ за „Тоника СВ“ и Орлин Горанов“.
Чалга
Янко Миладинов е написал 250 песни в различни стилове и е направил към 500 аранжимента за голям оркестър. Спира да композира в края на 90-те заради навлизането на чалгата. „Опорочиха се взаимоотношенията между автори и изпълнители. Почнаха да идват с пачки. Направи ми като тая песен, не като оная. И отказвах. Годините бяха трудни, колеги не отказваха. Тогава ми се пречупи всичко“, обяснява мелодикът. През 1998 г. той става диригент на Биг бенда, но и за него повече не композира. „Беше ми неудобно да говорят зад гърба ми, че използвам поста да си записвам моята музика. Тогава реших да спра да композирам. От време на време правех по някой аранжимент за оркестъра, но не да си правя творчеството на гърба на оркестъра“, добавя той. С хващането на диригентската палка променя работата на биг бенда и репертоара му. „Доста музиканти се пенсионираха, други си отидоха и трябваше да правя нов оркестър. Сегашният оркестър е последният, който аз направих около 2005-2010 г. Бяха момчета на по 25 г., някои студенти, сега са на средна възраст. Мисля, че само двама ги няма - Васил Енчев, тенор саксофон, е напуснал, заминал за Германия, там се оженил и още е музикант. Вече гледах нещата в друга светлина. Стана Биг бенд, не Естрадно-симфоничен оркестър. Преди бяхме пенкилер и свирехме всичко. Аз направих репертоара на два плана - най-доброто от джаза и най-доброто от поп музиката. Снимах в телевизията „Студио 1“ всеки месец с бенда, с Мая Райкова направихме поредицата с млади изпълнители всеки месец. Дадохме път на таланти като Нора Караиванова, Георги Костадинов, Дивна беше момиченце, Михаела Филева. Много от тях се утвърдиха и станаха доста популярни имена и с много сериозни качества“, казва още композиторът.
Внуците го наследяват на сцената
„Последните години предимно със семейството се занимавам. Помагам вкъщи с каквото мога, че и жена ми е на години вече. Радвам се на успехите на внуците - големи са вече, музиканти. Цялата фамилия ми е музикална - синовете са пианисти, снахата преподава поп и джаз пеене в Музикалната академия и Музикалното училище. Внучката Яна е кръстена на мен, студентка е в Музикалната академия с две специалности - пеене и контрабас. Внукът е на 17 г., 11-и клас, свири на валдхорна и сега се запали по барабаните“, гордее се Янко Миладинов с наследниците си. Зарадвали са го и младите изпълнители на юбилейния му концерт, които сами са си избрали кои негови песни да изпълнят. „Някои ги бях забравил, като ги чух, се сетих кога и за кого съм ги правил. Беше ми приятно да ги слушам, да ги наблюдавам. Те са пълни с енергия. Излъчването им е много положително. Амбицирани, млади, талантливи хора. Подготвени бяха като цяло, на някои им казах някои препоръки, в детайлите главно“, доволен е маестрото.
Лео Богдановски
