З а първи път от повече от 30 години оперният певец, прославил България из цяла Европа - Хари Драганов, ще посрещне рождения си ден в родината. Коледа - също. Защото избра да се върне.
Той е роден в София на 15 октомври 1965 г. Гордее се с рода си и твърди, че го е изучил подробно. Потомък е на Софроний Врачански, а в корените му има и френска кръв. Оттам и любовта му към френския език, който владее перфектно. На въпрос къде го е учил, отговаря - у дома, той ми е заложен от рода. Неслучайно именно Франция става трамплин в оперната му кариера.
Преди промените през 1989 г. учи в Софийския университет. Паралелно работи и към „София прес” - в производството на документални филми. Пее в различни хорове, включително и в популярния навремето мъжки хор „Славяни” на проф. Мирослав Попсавов. Тогава още не подозира, че един ден именно вокалното изкуство ще стане негово призвание. В университета обаче не изкарва и година. Напуска и кандидатства в Музикалната академия.
През 1988 г. женският хор на БНТ, който вече не съществува, заминава за Марсилия. Трябва им конферансие с френски език. И на помощ викат Хари Драганов да изпълни тази роля. Франция силно го привлича и през 1989 г. напуска и консерваторията, заминава за Париж и се записва в престижното музикално училище École normale de musique, където още през 1926 г. учи и легендарният композитор Любомир Пипков.
Готвач
За да се издържа, готви - става помощник-готвач, по-късно отваря и свой ресторант. От училището певецът с изумителния диапазон от четири и половина октави излиза с три специалности - концертиращ певец, оперен артист и режисьор-постановчик. В продължение на почти 10 години се изявява във Франция, пътува из цяла Европа. От този етап датира и неговото пристрастие към църковната музика - независимо дали православна или католическа. Канят го да пее меси в почти всички катедрали на нашия континент. Сам признава, че почти няма храм във Франция, в който да не е пял. Славата му достига и до кардинала на Париж, който го удостоява със специална титла. През 1998 г. идва поканата от Женевската опера да стане част от трупата й. Остава там 24 години. Има стотици роли в оперни спектакли, самостоятелни концерти, участия с различни хорове в много държави. Но всички вече го свързват предимно с приноса му в духовната музика. Затова е постриган за иподякон от нашата църква.
Богатство
След 24 години в Женевската опера това лято Хари Драганов решава да се завърне в България. Оперните певци винаги са били част от позитивната ни визитка в чужбина. „Все още е така. Из цяла Европа работят невероятни наши певци и музиканти. Само като чуят, че сме българи, веднага ни взимат на работа, канени сме навсякъде. Защото ние сме като бразилците във футбола - всички знаят, че имаме голям талант и предлагаме високо качество. Жалко, че тук много малко се чува за редица преуспяващи навън български певци”, казва пред „Телеграф“ Драганов. Сега подготвя концерт в София, който се очаква да предизвика голям интерес, защото не е пял в България от години. Но също така ще посвети работата си на популяризирането на православната музика, защото с изненада научава, че в Семинарията такъв предмет вече не съществува. „Имаме уникална музикална съкровищница - църковните песнопения. Те трябва да се изучат от най-древни времена насам, да се популяризират не само у нас, но и в чужбина. Не бива да допускаме да изгубим това богатство. Приемам това за моя лична мисия”, признава оперният певец.
Дели сцената с Гена Димитрова и Николай Гяуров
Незабравим за него остава споменът с Гена Димитрова, когато тя гостува на оперен фестивал в Швейцария. „Беше невероятно вълнение да съм с нея на една сцена. Публиката я боготвореше, а тя наистина беше невероятна - и като певица, и като човек”, разказва Драганов. В паметта му е останала и знакова среща с друг наш оперен колос - Николай Гяуров. „На една репетиция стоях до него и чувах само бучене от гласа му, което ме изненада. Питах го какво става, а той ми каза - иди в залата. Седнах на задните редове и гласът му сякаш ме блъсна, толкова мощен, въздействащ, силен. Невероятен талант”, спомня си Хари Драганов.
Изследва феномена на тракийските царе
Преди няколко години с проф. Валерия Фол правят уникален експеримент в Долината на тракийските царе. С модерна апаратура изследват трептенията и акустиката в древните храмове. „Нашият опит доказа, че траките не са строили просто ей така тези гробници. Там са извършвани ритуали със специфично пеене, които явно са ги въвеждали в някакво състояние. Вибрациите на определени тонове, предимно в ниския гласов регистър, са показателни, че всичко е правено с някаква цел”, пояснява Драганов и е решен да продължат да изследват този феномен. Убеден е, че България е люлката на европейската цивилизация, че неслучайно тук се раждат толкова гласовити певци. „Ние сме потомци на траките, на легендарния Орфей. Това ни е заложено в кръвта. Трябва да се знае от всички и да се гордеем с такова наследство”, казва още той.
Лео Богдановски
