К омпозиторът Сергей Джоканов пише музиката за богомилите, обяви пред „Телеграф“ самият той.
Предстоящият му концептуален албум ще бъде неговото своеобразно завръщане към творчеството, тъй като от четвърт век той не е докосвал клавишите на пианото
„От доста време чета и събирам исторически материали за богомилите... Тази тема, част от историята на България, силно ме заинтригува и впечатли от това, което прочетох... Но акцентът е великолепната (за мен!) книга на Дамян Попхристов „За богомилите, от уста на ухо“. Не се познавам с автора, но спокойно мога да кажа - книгата е чест за всяка национална библиотека! Така се роди или закономерно дойде идеята за концептуален албум „Богомилите“. Това е работно заглавие, възможно е и да остане“, споделя плановете си Джоканов. Но точно оттук тръгнали проблемите. „Аз имах студио, по-скоро 3, но се наложи да ги разпродам, за да живея. Много рядко, но имах и творчески поръчки: театрални постановки, игрални и документални филми. Сега трябва да започна отначало - първо, за да свиря, и второ - да мисля електронно! Вече имам синтезатор, нов компютър - подаръци от близките ми, но има още купища неща. Но не се отказвам - това, което искам да направя, ще го направя! Имам и вярата, и волята“, продължава музикантът.
Посока
Относно стила на бъдещия албум - както и досега, той ще остане верен на българското звучене. „Аз и да искам, не мога да бъда друг интонационно. Така ми тръгна с първия (за България!) албум - „Зелената пустиня“ (1988) и така продължи... Мисля, че не е необходимо да пояснявам, че това ще бъде съвременна музика, в стилистиката на съвременната мелодично-електронна музика. Виждам бъдещето на тази електронна музика изцяло обвързано с непрекъснато обновяващите се семплирани модули и тяхното приложение. Обичам народната ни музика, дори не се напъвам да търся фолкобразци, те просто зазвучават в съзнанието ми и предопределят всичко. Особено родопските песни. В албума, както и в някои предишни, ще има автентични женски и мъжки вокали. Всичко това ще бъде в една обща посока - да предаде великата мисия на богомилите, възродена от Бялото братство“, издава Сергей Джоканов.
Хляб
Той признава, че е изчезнал от медийния свят близо 25 г. съвсем не нанорчно. „След като напуснах радиото (по ред „актуални“ причини), започнах работа в радио „7 дни“, след това в Радио Франс Интернасионал и... къде ли още не. Работех невероятни професии - хлебар, зидаро-мазач... последно станах охранител за 6 години и там се пенсионирах. Не съжалявам за нито една работа, която съм вършел, срещнах се с невероятни хора и това беше най-ценното за мен“, казва композиторът и дългогодишен водещ и музикален редактор в БНР. Признава, че през цялото време музикалният процес в него не е умирал, а напротив - ходел на какви ли не концерти, мислено дописвал партитури и вокални партии. „Представях си друг вид звучност, получена от различна оркестрация. И това беше невероятно ново усещане за мен! И ден не съм забравил за любимата електронна музика! Слушах приятелски дискове и оцелявах“, добавя Джоканов.
Празнува половин век от дипломирането
Сергей Джоканов празнува половин век от дипломирането си в Софийското музикално училище през 2022 г. Последното събиране с част от съучениците от „А“ клас е било през октомври миналата година.
„Бяхме 6 момчета срещу много момичета! Едното момче почина на 30 години - моят приятел Иван, непрежалил кражбата на любимия "Мерцедес" спортен модел, за който години наред събирал пари, свирейки в различни циркови групи. Иван беше цугтромбонист, страхотен! Открихме заедно джаза, камерната музика, ресторантската, вариететната... Бяхме истински приятели, не криехме грешките си, но се обичахме... На сбирката чак разбрах колко талантлив скулптор е бил Благо - Благовест Апостолов! Царят на малките пластики! Таня Тончева, композиторка и поетеса... Марина, Ели, Бойка, Фичка... С моя приятел Емо - Емил Глушков, си припомнихме за другарката Симитчиева - учителката ни по френски. Колко я тормозехме с упоритото си нежелание да научим прекрасния френски език, особено аз“, разказва композиторът. Той се надява за юбилея да се видят и с други легендарни съученици като композитора Хайгашод Агасян и поетесата Даниела Кузманова.
Лео Богдановски
