Д ядовците ни ловували лъвове и кучета, а бабите ни ги готвели, твърдят родни учени.
Случаите са особено показателни и са базирани на археологически доказателства. Археозоологът Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей - БАН (НПМ-БАН), заяви пред БТА, че преди пет хиляди години на територията на България е имало лъвове, които хората по нашите земи са ловували. Но те в същото време са нападали местния народ.
Нападение
„Имаме сведения за това, че лъвовете са ловувани, че са донасяни до селищата, че най-вероятно са консумирани“, обяснява Надежда Карастоянова. Според нея българските лъвове не се различават от тези, които в момента може да се видят из Африка. „Предполага се, че гривата им е била по-малка и някои от тях не са имали грива даже. Но това са хипотези“, допълва археозололожката.
В момента тя се занимава и с човешки праисторически скелет от Козарева могила, в североизточната част на България, близо до морето. „Подозираме, че вероятно човекът е бил нападнат от лъв, но все още пишем статията и все още правим проучванията“, казва тя. По думите й има следи по черепа, които показват, че е бил нападнат от голям хищник, а точно по това време в България е имало лъвове. Точно по Черноморието, край Дуранкулак има останки от лъвове. „Ние имаме хипотеза, че този човек наистина е пострадал от лъв, но най-интересното е, че той е оцелял и раните му са зараснали“, допълва тя.
Уместно е да припомним древния мит за Херкулес и Немейския лъв. Това е един от най-известните подвизи на героя и се предполага, че произхожда от нашата част на Балканите. По принцип Херакъл се свързва от много автори именно с тракийските легенди, даже някои си го смятат за тракиец.
Траки
„По време на траките също има много интересни находки и проучвания. В момента една моя колежка – Стелла Николова, млад учен в НАИМ-БАН, има проект, свързан с консумацията на кучета през тракийския период, от траките“, разказва археозооложката Надежда Карастоянова. Тя отбелязва, че има сведения за такива случаи – не че са били консумирани постоянно и кучешкото е било част от храненето като цяло. „Но в някакви случаи определено има следи, че някои кучета са били консумирани“.
Тъй като находките не са много и повечето от скелетите на кучетата не са изцяло запазени, е трудно да се определи някаква конкретна порода и дали са имали някакво конкретно предпочитание. „По-скоро смятаме, че най-вероятно са били инцидентни случаи, ако са гладували, или нещо подобно. А може и да е било деликатес, не е много ясно засега, правят се още изследвания“, допълва Карастоянова. Тя уточнява, че се разбира дали едно животно е използвано за храна, ако има белези за консумация – това са т.нар. нарези по костите, които показват, че животното е транжирано и има следи от термична обработка – от печене, от варене.
Внос
В дисертационния си труд Надежда Карастоянова изследва праисторическите периоди в България – неолит, късен неолит, халколит. „Това, което е интересното в случая, е цялото одомашняване на животните как се развива, защото още в тези периоди вече имаме одомашнени животни. Те са внесени от племената, които се заселват тук от Азия, от днешна Турция реално. Тези хора си носят домашните животни към България. Тук затова имаме едни от най-ранните домашни животни в цяла Европа“, обяснява тя.
Тук трябва да припомним една от тезите на уфолозите как в праисторически времена извънземните ни научили да превръщаме дивите животни в домашни. И едно от тези места са Балканите, и по точно нашата част.
Според Надежда Карастоянова домашните животни в праисторията не се различават от днешните. Те са си едни и същи, откакто е започнало одомашняването. Както и домашните растения са си едни и същи. Само се променят като породи и като начин на експлоатация, уточнява тя. „Тогава едно животно се е използвало за всичко. Не е имало толкова изразени породи. Сега вече имаме изразени породи – да кажем, крави само за месо, овце само за вълна или само за мляко. Докато тогава все още не е имало такива специализирани породи“, отбелязва тя.
„Същото важи и за кучетата. През праисторията нямаме данни да са отглеждали котки, но кучетата са били част от живота на праисторическия човек по всякакъв начин. Интересното е, че повечето, които откриваме в праисторията, са едни доста дребнички, малко приличащи на дакели кученца, но с много масивна захапка. С доста масивна челюст спрямо размерите им“, пояснява тя. Вероятно са ги ползвали както за лов, така и като аларми, ако става нещо в селото, ако нещо приближава, те да вдигат шум. Също така и през праисторията на някои места в България имаме данни, че някои кучета са били консумирани и са използвани за храна, допълва ученият.
Лопатар
По думите на Надежда Карастоянова е интересно как се развива ловът през различните периоди. Изследването й показва започването на изчезването и измирането на някои видове, които по това време са съществували, но в България, а и в световен мащаб вече са изчезнали. Тя дава пример с дивото говедо тур. От него произлизат абсолютно всички породи домашни крави в момента. Поради прекомерен лов това животно е избито и изчезва.
От дисертацията й се решава и още един научен въпрос. „Дълго време се мислеше, че в България еленът лопатар е привнесен вид точно от римляните и че преди това той не е съществувал по нашите земи. Но няколко праисторически обекта, които проучвах, показаха, че това не е така и че ние сме имали местен вид елен лопатар, който е съществувал тук, в България, още през праисторията и е бил ловуван. И след това той е изчезнал, след което отново е привнесен от римляните. В момента елените лопатари, които живеят в резерватите тук, в България, са привнесени видове, не са местни. Но чрез този материал доказах, че още през праисторията в България този вид е съществувал“, разказва Надежда Карастоянова.
Георги П. Димитров
