П рез последните години упражняването на физическо насилие и психически тормоз над медици в България като че ли постепенно започна да се превръща в нещо обикновено и делнично, на което вече дори като че ли не обръщаме внимание.
Още по-ужасното обаче е, че една никак не малка част от българското общество смятат, че това насилие над хора в бели престилки е справедливо и заслужено. За да се стигне дори дотам хората, призвани да спасяват човешкия живот, да бъдат наричани „убийците в бели престилки“.
Разбира се, подобно на всяка друга професия и сред лекарското съсловие има хора, чието място не е там и които са си купили дипломите с подаръци и рушвети. Но това в никакъв случай не трябва да бъде основание всички лекари и медицински сестри да бъдат приравнявани под общ знаменател. Сред тях има такива, които са готови да дадат собствения си живот и да умрат, за да помогнат на болните и пациентите. При това да умрат не символично, а в истинския смисъл на тази дума. Днес ще ви разкажем историята на един лекар, чието име остава завинаги в историята не само на българската, но и на световната медицина и който извършва професионален подвиг, пред който всички ние днес можем само да се поклоним.
Виноград
Този герой в бяла престилка се казва д-р Стефан Черкезов и името му днес с основание носи Областната болница във Велико Търново. Роден е на 26 април 1937 г. в стражишкото село Виноград. След като завършва медицинското си образование, от 1 януари 1963 г. той е назначен на работа като участъков лекар в горнооряховското село Стрелец. Живите днес хора от селото си спомнят за него като за винаги усмихнат и много внимателен доктор.
На 15 август 1963 г., Голяма Богородица, 26-годишният лекар се връща от командировка в Горна Оряховица. По това време личните автомобили още са лукс, какъвто не се полага на един обикновен селски лекар. Поради това младият д-р Черкезов няма голям избор и пътува с междуградските автобуси между В. Търново и Г. Оряховица. Всъщност по това време медикът има малко моторче, но решава да не пътува с него, тъй като е пазарен ден и трафикът по пътя ще бъде голям. На връщане негов колега му предлага да го откара със собствената си кола, но Черкезов кавалерски отстъпва свободното място на по-възрастна колежка. Както се казва, когато съдбата реши да се намеси, спасение няма. Автобусът за Търново е претъпкан и затова се налага младият лекар да стои прав до стъпалата на предната врата, срещу шофьора. Малко след тръгването на автобуса се случва трагедията. В препълнения автобус се блъска челно камион бетоновоз. Автобусът напуска пътното платно, пада в канавката и се запалва.
Факла
Тъй като е до предната врата, младият д-р Черкезов има възможността веднага да излезе навън. Още повече че в резултат на пожара косата му се е запалила. Той обаче не прави това, а влиза вътре в автобуса и започва сам да вади навън горящите и ранени пътници. Скоро не само косата, но и дрехите му вече горят. Дори и когато пристигат линейките от болницата, той отказва да бъде откаран пръв там и остава на поста си до края. Д-р Ст. Черкезов спасява общо 47 души от горящия автобус. Когато накрая колегите му от Спешна помощ идват, за да откарат и него в болницата, не го намират на мястото на инцидента. Младият лекар е решил не бъде в тежест и да не ползва линейка, а да стигне до болницата пеша. И успява. Когато стига в болницата, д-р Черкезов отпраща отправилите се към него лекари с думите: „Колеги, оставете ме, аз и бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти.“
Получените изгаряния и вдишаните отровни изпарения обаче се оказват фатални. Доктор Стефан Черкезов е настанен в болницата, където на следващия ден умира. Съпругата му е до последно до леглото и държи ръката на 26-годишния мъж. „Кажи на татко, че не си е харчил напразно парите за мене да ме изучи. И нека да бъде горд с мене, аз станах лекар“, обръща се към нея умиращият лекар.
Два месеца след подвига, на 19 октомври 1963 г., д-р Стефан Черкезов получава званието „Герой на социалистическия труд“. Година по-късно на името му е кръстена окръжната болница във Велико Търново.
Паметникът на загиналия лекар в двора на великотърновската болница, която носи неговото име.
От 2005 г. датата 15 август е обявена за Ден на спасението в България, в който се отдава почит на всички медици, загинали при изпълнение на професионалните си задължения. Преди дни Българският лекарски съюз и Българският червен кръст вземат решение за учредяването на специална награда на името на доктор Стефан Черкезов. Тя ще се присъжда на български медик, отличил се със своята всеотдайност и посветеност на най-благородната и хуманна професия. Наградата ще се връчва на 19 октомври, Деня на българския лекар. „Идеята има за цел да поощри здравните специалисти, които с професионализма си издигат престижа на попрището и са еталон за подражание“, споделят инициаторите.
Признание
А що се отнася до паметта на д-р Стефан Тодоров Черкезов, вече 60 години подвигът му не е забравен. През последните години на датата 15 август точно в 12 ч. на обяд в цялата страна звучат сирени на линейки, а колегите му свеждат глава пред неговата саможертва.
Проектът за бъдещия бюст-паметник на д-р Черкезов, който ще бъде поставен в София.
През май 2023 г. Българският лекарски съюз обяви, че организира кампания за набиране на средства за изграждане на бюст-паметник на д-р Стефан Черкезов, който да бъде поставен в новата сграда на БЛС в София. За изграждането на паметния знак са нужни около 20 хил. лв. Реализирането на проекта е поверено на скулптора Красимир Ломски.
Превръщат къщата на доктора в музей
Родната къща на д-р Стефан Тодоров Черкезов в село Виноград е купена от чужденец, но след това е занемарена и оставена да потъне в руини. Нейният първоначален собственик е англичанин, който на свой ред я препродава на нигериец.
Паметната плоча върху къщата.
Преди години от общината в Стражица изразиха желание да откупят къщата от сегашния й собственик, който нехае за нея, и след това да я превърнат в музей. Някога двуетажната сграда е била една от най-хубавите в селото. На първия етаж се е помещавала семейна кръчма, чрез която бащата на лекаря герой е изхранвал семейството си.
Родната къща на доктора във Виноград.
През 2015 г. екип на Медицинския университет във Варна създаде документалния филм „Богородична клада“, посветен на подвига на д-р Стефан Черкезов. Филмът спечели наградата на Съюза на българските филмови дейци на 16-ия Международен фестивал на червенокръстките и здравни филми в София.
Дъщерята на героя е лекар в Германия
Дъщерята на д-р Стефан Черкезов също се отдава на бащината си професия. Когато младият лекар загива, детенцето му е едва на 7-8 месеца. Днес Антония Черкезова е лекар в Германия. Споделя, че е запознала своя син с подвига на неговия дядо. „Разказвам му, че дядо му е изпълнил своя човешки и професионален дълг и че това е благородно действие.“
Д-р Стефан Черкезов е приятел от студентските години с две от светилата на българската медицина: професорите Александър Чирков и Радослав Гайдарски, с които са били и в казармата заедно. Дали ако не се беше случила трагедията, д-р Стефан Черкезов също не би станал някое от бъдещите медицински светила на България. Двамата медици научават за случилото се с техния колега няколко месеца по-късно, тъй като по онова време не се е позволявало в медиите да се публикуват новини за инциденти. Затова нито една българска медия не публикува нищо за случилото се. Дори нещо повече. Здравният министър Ангел Тодоров предлага на съпругата на загиналия да запише медицина без приемен изпит.
„Хора като д-р Стефан Черкезов трябва да бъдат увековечени. Младите колеги, които сега тръгват по своя професионален път, е добре да знаят за него, да могат да вземат частица от поведението му за свой еталон и пример на професионално поведение“, споделя години по-късно в свое интервю проф. Радослав Гайдарски.
Иван Георгиев
