Нов исторически трилър стъпва върху резултатите от археологическото проучване на Хераклея Синтика – античен град край с. Рупите, Петричко, основан през IV в. пр. Хр. от македоните на цар Филип II – бащата на Александър Велики. След епилога има цветно илюстрирана документална част. Там са показани и коментирани накратко най-интересните находки от разкопките, които кореспондират със събитията в книгата. Автор на трилъра е журналистката Ирина Вагалинска, а нейният съпруг проф. д-р Людмил Вагалински е археологът с най-големи заслуги за разкриването на мистериите на Хераклея Синтика, посветил е вече 17 години на проучвания на това място, наситено с митове и легенди.
- Как се роди идеята за исторически трилър и защо точно за Хераклея Синтика?
- Ирина Вагалинска: Людмил ръководи разкопките на Хераклея Синтика край с. Рупите, Петричко, още от 2007 година. И ето че този античен град постепенно започна да се разкрива пласт по пласт, с всички онези великолепни статуи и колони… Как да остана безразлична, нали съм журналист! Първо пусках материали в списание „Тема“, слагах и по някоя снимка с текст на моя профил, после навих археоложката Сирма Александрова да си направим фейсбук страница към съществуващия сайт Archaeologia Bulgarica, да му добавим YouTube канал и английска версия. Заедно измислихме и мото на платформата: „Виж откритията, докато се случват!“. Сирма започна да прави видеорепортажи от Хераклея, Людмил взе да се включва с коментари, привлече още свои колеги, за да качваме новини и от други разкопки. После тя се отказа и тръгна по свой път, но ние с Людмил продължихме да търсим разнообразни начини да заинтригуваме широката публика с археологическите открития. Защото разбрахме, че има голям интерес към тях, стига да са представени по достъпен начин – а това е полезно и за науката, и за туризма. Eдин ден Людмил, който наскоро беше публикувал двутомника си „Хераклея Синтика: История чрез археология“, ме попита: А защо не напишеш роман? Не се дърпах дълго, интересно ми беше да пробвам нещо ново. И така си предадохме „щафетата“ – моята книга продължава оттам, където свършва неговата.
- Откъде идва името на този античен град и колко години е просъществувал?
- Людмил Вагалински: Хераклея Синтика е основана през IV в. пр. Хр. от древните македони на Филип II – бащата на Александър Велики. Македоните вярвали, че царете им произхождат от митичния Херакъл, затова няколко техни градове носят неговото име. Нашата Хераклея е Синтика, защото е създадена на територията на местните траки – синтите. Тракийско присъствие в елита на града установихме за началото на ІІІ в. сл. Хр. чрез каменни надписи. По същото време жители на града са почитали Тракийския конник. Хераклея e преживяла силни вражески нападения в своята дълга история. Но природата нанесла най-тежкия удар скоро след 388 г. – мощно земетресение. Мнозина хераклейци продължили да живеят в града, потягали го, адаптирали се. Само че последвалото второ силно земетресение около 50 години по-късно пречупило духа им. Ирина избра за своя разказ именно края на ІV век, когато старите езически култове в Римската империя официално са заменени с християнството.
- Проучването на Хераклея Синтика е отнело на археолога Людмил Вагалински 17 години и още не е приключило. Колко време отне написването на романа и ще има ли продължение?
Ирина: Спрях всички други ангажименти за една година. Половината време само четох – купища статии и книги. Трябваше да си представя какви са били хората през IV век, как са се обличали и обували, в какви къщи са живели, в какво са вярвали, от какво са се страхували, как са се хранели, с какво са се отоплявали, откъде са си купували виното и робите… Не беше лесно, особено да се ориентирам в разнообразието от култове. Но това ми беше необходимо, иначе религията сама по себе си не ме вълнува толкова, колкото човешките пороци и добродетели, любовта и омразата, скритите причини зад (уж) възвишените пориви. Няма да се връщам отново към Хераклея Синтика в следващия роман от поредицата „Провокирано от археологията“ – планирам действието да се развива другаде.
- Мнозина свързват Рупите с пророчицата Ванга. Каква е връзката между Хераклея Синтика и Рупите и дали някой предшественик на Ванга не е предсказал нейното идване там?
- Людмил: Отдавна работя в района, наслушал съм се на митове и легенди. И досега някои вярват, че хълмът над града – Кожух, е изгаснал вулкан и че негово изригване е унищожило Хераклея Синтика, както Везувий е покрил с лава и пепел Помпей. Чувал съм хора да подкрепят тази драма с мними (или поне недоказуеми) изказвания на Ванга. Научно изследване обаче установи, че Кожух не е резултат от наземно вулканично изригване, а представлява част от магмено субвулканско тяло (от така наречения щок), пробило си път към повърхността в резултат на размествания на земните пластове преди милиони години. Тоест възвишението е рядък геоложки обект, макар да не е угаснал вулкан. Като добавим Хераклея Синтика и комплекса на Ванга – ето ви поне три причини за интересна екскурзия до местността Рупите. Друга връзка не бих могъл да коментирам.
- Какви тогава са мистериите на Хераклея Синтика според вас, проф. Вагалински?
- Людмил: Моята работа като учен е да коментирам аргументирано фактите, които сме установили с екипа ми. Не използвам „мистерии“ в археологическия „разказ“. Като автор на роман Ирина е много по-свободна от мен в интерпретациите. Тя добре мотивира избора си на заглавие с „мистерии“ в него: заради популярните в Античността Дионисиеви тържества в региона, заради маскираните поклонници на източното божество Митра, заради няколко трудни за разгадаване убийства плюс решението на археологическата загадка кой и защо е атакувал светилището на Немезида. Това е художествена фикция, която стъпва върху много здрава археологическа и историческа основа. Затова наративът на Ирина изглежда достатъчно правдоподобен.
- И все пак случваха ли ви се необикновени неща, докато проучвахте това място?
- Людмил: Времето е запечатало в Хераклея Синтика необикновено богата историческа информация. „Необикновено“ бих нарекъл и оцеляването ми при едно премеждие там. В палещ августовски ден се наложи спешно да изградим с шепа работници подпорна стена, за да осигурим на посетителите видимост до новооткрита ранноелинистическа сграда, без да рискуваме срутване през зимата на надвисналите над нея късноримски помещения. Паднах надолу с главата в няколкометров изкоп с каменни стени на дъното му. Разминах се без травми като по чудо. Само че работниците ми отказаха да продължат работа, докато не направя курбан. Едва успях да ги убедя да е безкръвен… Отложихме зидането с около час, докато купя от селото брашно и олио, за да ги положа пред икона в местна черква.
- Изкушавате ли се след историческия трилър на съпругата си и вие да се пробвате като писател?
- Людмил: Не, не бих могъл… Ирина е творецът.
- Ирина: Той също пише увлекателно, макар и в сферата на науката. Освен това е много упорит. От 90-те години на ХХ век издава редовно най-рейтинговото българско списание за археология. Справи се и с два трудни мандата като директор на НАИМ-БАН.
- Преди няколко години бяха намерени следи от оцветяване с охра върху косите на мраморна глава от Хераклея Синтика. Разкрихте ли за какъв ритуал става дума? И на какви още любопитни неща се натъкнахте?
- Людмил: Противно на представите, получени от гледане на скулптури в музеите, фактите показват, че древните майстори са оцветявали своите каменни статуи. Просто багрите избледняват и изчезват с времето. Въпросният красив женски портрет датира от І в. пр. Хр. Най-вероятно е на богиня, но липсват белези, по които да определим коя е тя. Ирина е изплела в своя роман интересна история около нея. Същата мраморна глава сме сложили на корицата, обработена дигитално, за да бъде в тон със сребристото сияние на скорпиона. Е, не сме намирали скорпион на обекта, но той добре се вписва в основната интрига.
- Ирина, да се спрем на един от фактите, върху които се базира сюжетът на книгата – за атакуваното светилище на Немезида. Как е описвана тази богиня и защо в наши дни като че ли ни липсва? Да не би Немезида да се е пенсионирала?
- Ирина: Немезида е богинята на справедливото възмездие – можем да си представим защо са я почитали хората, недочакали справедливост от управниците. Хераклейци са изградили нейно светилище в сърцето на форума, поднасяли са дарове, молили са я за закрила и са благодарили за изпълнените си желания. Малка част от оброчните плочки, чрез които са „общували“ с Немезида, са отчасти запазени до днес и сега са в Петричкия исторически музей. Те щяха да са повече, но в края на IV век са натрошени нарочно от неизвестни нападатели. Това е доказан факт, защото малко след атаката земетресението е сринало града и е запечатало следите. Кой и защо може да го е направил е един от въпросите, които ме провокираха да започна да пиша. Питате ме дали Немезида се е „пенсионирала“… Не, просто вярващите са прехвърлили надеждите си за въздаване на справедливост върху други божества.
- Какво се случва по време на разрушителното земетресение след 388 г. сл. Хр.? Какво търсим и намираме под руините? Божие наказание ли е било това?
- Людмил: Можем да предположим, че местните хора са възприели бедствието като наказание от Немезида заради разрушаването на нейното светилище. В романа на Ирина обаче нещата са по-сложни, защото някои от нейните герои са атеисти, други вярват в Немезида, трети – в Исус Христос. Последните са особено подразнени от нейното светилище на форума, тъй като тя е била почитана и от гладиаторите – а именно на римските арени са загивали много християни… След въпросното земетресение градът никога не се е съвзел напълно. Предполагам, че основната причина е липсата на политическа гъвкавост у местните управници и привързаността на хераклейци към старите богове. Неслучайно съседният град конкурент Партикополис (под днешния Сандански) със силна християнска общност успял да оцелее и да се наложи като главен град на Средна Струма след ІV век.
Следва продължение...
Кристи Петрова
