С известния културолог, комуникационен и имидж експерт проф. д.н. Любомир Стойков разговаряме за дрескода и визуалната култура на големите политически лидери.
- Една от най-влиятелните, но и най-стилните жени в политиката си остава Желязната лейди – Маргарет Тачър. Как бихте коментирали тази личност като модна икона?
- Маргарет Тачър пределно ясно осъзнаваше комуникативната роля на модата и възможността като министър-председател по време на междуправителствени срещи и държавни посещения на най-високо равнище да изпраща съответните послания чрез своето облекло, външност и невербално поведение – като цяло – чрез езика на своето тяло. Нейният естетически рефлекс не се ограничава само до избор на вид на облеклото, на обем, кройка и силует, но включва и колористичния елемент. Цветът по правило е един от основните компоненти в облеклото и е логично той да бъде съобразен както с индивидуалните особености на личността, така и с редица културни, естетически, психологически, сезонни и протоколни дадености и условия. Тачър неведнъж е проявявала този усет и се е обличала в дрехи, които цветово са адаптирани към съответните ценности, нагласи и вярвания. Защо например по време на тридневното си официално посе-щение в Полша, започнало на 2 ноември 1988 г., тя е в зелен костюм? Отговорът откриваме в нейните спомени, в които отбелязва, че предварително – още когато се е готвила за предстоящата визита, тя се е консултирала с жена от модния бранш – полякиня по народност, която й казала, че зеленият цвят е символ на надеждата в Полша и тъкмо поради тази причина Маргарет Тачър се облича в зелено.
- Кои елементи от стила на Маргарет Тачър може и трябва да копират жените в политиката?
- Не бих препоръчал механичното копиране на облеклото, пък дори и то да е на най-елегантните жени и мъже за всички времена. Но, разбира се, ключови елементи от стила биха могли да се използват и адаптират в съответствие с индивидуалните особености на всеки човек. В това е и смисълът на приемствеността във визуалната култура. Що се отнася до детайлите във външността на Маргарет Тачър, не трябва да забравяме, че най-честата модна комбинация в нейните костюми е съчетаването на сако и пола, или рокля – т.нар. тайори, които по принцип символизират визуално женската еманципация през ХХ век. Желязната лейди е била особено взискателна към отчетливото и релефно оформяне на нейните рамене чрез по-категоричната конструкция на саката, които е трябвало да подсилят усещането за надмощие, власт, увереност и дори известна агресивност. Това е била задължителна част от изискванията и указанията, които тя е предявявала към дизайнерите, ангажирани с изработката на нейните дрехи. Трябва обаче да се отбележи, че строгостта във външността й все пак е била и омекотявана, и редуцирана с помощта на шалове, кърпи, фишута, брошки, перлени огърлици и колиета. Но всички те са били твърде минималистично аранжирани от нея с цел да се избегне каквото и да било залитане и към най-малката бъбривост или еклектичност.
- Хората се концентрират върху думите ти, а не върху дрехите ти, ако изглеждаш добре – думи на Маргарет Тачър от нейната биография. Тази реплика не се ли конфронтира с българската поговорка, че по дрехите посрещат, но по ума изпращат?
- Така е, но има един тънък момент, на който обръща внимание и кралица Елизабет ІІ, според която, за да ти повярват, за да разберат какво им казваш, хората трябва най-напред да те забележат. Т.е. първоначалното внимание на публиката, на електората може да бъде привлечено с адекватния, с интересния и оригинален външен вид. Модният избор на Маргарет Тачър е специален и важен фактор за изграждането на нейната убедителна репутация. Следвайки своята стратегия за обличане, тя постига несъмнен успех в политическата комуникация и визуалната култура, благодарение на което се превръща в символ и идол на преуспяла жена и политически лидер.
- Как една дъщеря на бакалин е успяла да сформира такъв безупречен стил? Кой е повлиял на нейния усет? Лесно ли е да се придържаш към един модел на обличане цял живот?
- Високо трябва да се оцени ролята на майка й, която има голяма заслуга за изграждането на адекватна модна култура на бъдещия премиер на Обединеното кралство. Тя редовно се е информирала за тенденциите от британския "Вог" и успоредно с това лично се е грижела за тоалетите на Маргарет, шиейки голяма част от тях. Тя е успяла също така да внуши достатъчно успешно на своята дъщеря значението на качествените платове за изработката на стойностната дреха и в това отношение не е допускала компромиси. Тъй като семейният им бюджет е бил скромен, майката на Маргарет е набавяла хубави материи на достъпни цени, купувайки ги от разпродажби със сезонни и други намаления. За това, че Маргарет Тачър е изпитвала респект към модата, може да съдим по редица сведения и факти: например – нейната любима модна фирма била "Маркс и Спенсър", а най-голямо предпочитание отдавала на "Акваскутум" (Aquascutum – London) – една от най-старите модни къщи за дамски, мъжки и детски облекла в Обединеното кралство.
- Постът, който баронеса Тачър заема, е задължаващ. Как една жена политик от такъв ранг трябва да се облича в свободното си време? Може ли да си позволи да се появи някъде неглиже?
- През 80-те години на ХХ век жената политик не е имала никаква или почти никаква свобода за небрежен външен вид, дори и в свободното си време. Днес ситуацията е много по-различна. Не само в облеклото, но и в поведението жените политически лидери са твърде разкрепостени. Пресен е казусът с финландския премиер Сана Марин. Скандалите и упреците към нея не са, защото не си върши добре работата, а заради провинения от „личен“ характер. Веднъж 36-годишната Марин е анатемосвана, че танцува в нощен клуб с друг мъж, а не със собствения съпруг; друг път – че е в компанията на личност, която е диагностицирана с коронавирус и не спазва карантината. В някои случаи Сана Марин се извинява публично за поведенческите си грешки, а в други – не. Много медиен шум се вдигна във връзка със свободното й държане и буйните й купонджийски танци. Повод за това даде изтекло в социалните медии видео, в което Сана Марин пее, пие и танцува на частно парти във веселата компания от артисти, поп изпълнители, инфлуенсъри, както и представители на Социалдемократическата партия, към която тя принадлежи. Жената политик може да бъде облечена неглиже, когато е в личното си пространство или пък е в среда (сред природата, например), в която официалното и представително облекло влиза в конфликт с реалните обстоятелства. И все пак „обективите дебнат отвсякъде“ и винаги съществува риск от медийно злепоставяне заради немарлив външен вид.
- Един от прословутите аксесоари на г-жа Тачър е черната лачена чанта на Asprey с правоъгълна форма, с която почти не се разделяла. Има легенди за тази чанта, която тя удряла в масата при тежки преговори. Сещате ли се за друга жена политик, която да носи такива чанти?
- Желязната лейди е била убедена, че най-подходящо за един политик е облеклото, излъчващо достойнство, умереност, известен консерватизъм и заедно с това – влиятелност, доминация, власт. Анализатори на външността на Тачър откриват присъщи за рицарските доспехи компоненти – оприличават дрехите й на броня, а прическата й – на шлем. А кое е оръжието и какъв меч размахва Желязната лейди? В това отношение алегорията е категорична –дамска й чанта служи тъкмо за нападателно оръжие, за средство за безмилостна разправа с опонентите – особено когато става дума за любимата й черна чанта Asprey. Дори оценките стигат дотам, че силата на чантата й се превръща в стил на нейното управление, а фразата to be handbagged, т.е. "да те цапардосат с чантата", започва да се използва в смисъл "да те изхвърлят", в т.ч. и "да те уволнят".
- Характерни за стила на Маргарет Тачър са и нанизите с перли. Те като чели не са вече чак толкова актуални, колкото в миналото. Демоде ли е една дама да се облича като г-жа Тачър и защо герданите и брошките вече не са толкова актуални, както преди?
- Вярно е, че перлените огърлици придават в известна степен консервативен шик. Понякога са по-актуални, друг път – не толкова. Но те, както и брошките, винаги ще бъдат сред „привилегированите“ аксесоари. Демодираността идва от банализирането на дадена визия, от стереотипизирането на жанровете на облеклото и неговите допълнения, към които принадлежат украшенията, накитите, герданите и пр. Стилът „винтидж“ предлага чудесни възможности да се съхрани привързаността към един или друг вид аксесоари, стига те да не са помпозни, еклектични и в ненужно изобилие.
- Днес жените имат много възможности да проявят себе си. Някои от нас даже управляват държави. Но ако трябва да съм честна, повече ни подхожда дамска чанта, отколкото щик – съгласен ли сте с Желязната лейди?
- Обширна е темата за половите дисонанси в мениджмънта, в частност в политическото лидерство, и кои са по-добри ръководители – мъжете или жените. Дамите, които заемат най-високите държавни постове, сякаш са по-склонни да решават острите международни, пък и вътрешни конфликти със средствата на дипломацията и преговорите в духа на мирното съвместно съществуване. Когато се е налагало, Тачър е заставала на много твърди позиции, пример за което е безкомпромисното й поведение по време на Фолклендската криза и въоръжения конфликт между Великобритания и Аржентина през 1982 година. Ще изразя и лично мнение, че жените на властови позиции по-рядко от мъжете прибягват до крайни мерки и благодарение на „по-меката управленска култура“ са в състояние да осигурят по-надеждни цивилизационни решения.
- Говорейки за консервативния и заедно с това уникален стил на Маргарет Тачър, се сещаме за друга дама от световните лидери – Ангела Меркел, която пък никога не се появяваше с поли и рокли. Одобрявате ли нейния маниер? Какво внушение иска Ангела Меркел да направи в свят, в който мъжете като че ли доминират?
- И друг път в подобни интервюта съм подчертавал, че стилът на обличане на бившия федерален канцлер не беше от най-добрите и с основание беше често критикуван: за неподходящите прически в началото на кариерата й, за еднотипните и скучновати сака, за странните торбести панталони, за неуместните къси чорапки и т.н. В този смисъл Ангела Меркел беше банална, стандартна, понякога на границата на безвкусицата, но пък беше запомняща се, с открояваща се визуална индивидуалност. Шефката на американския „Вог“ Ана Уинтур в свой коментар за Ангела Меркел се задоволи да каже, че тя има разпознаваем стил, но че това, което е несъмнено предимство на канцлера е, че Меркел е непринудена и не се преструва. Не може да отречем, обаче, че Мути полагаше усилия да изглежда добре, особено по отношение на своята прическа – добре познатото каре или ако използваме думата „поб“ – неологизъм, получен от political и bob (къса, филирана прическа, характерна и за други политици като Хилари Клинтън, Тереза Мей и др.), както и на аксесоарите. Генералното внушение на г-жа Меркел бе, че политическият лидер трябва преди всичко да е отдаден на държавната кауза, на своите отговорности и че в никакъв случай тази негова ангажираност не трябва да бъде засенчена от прекалената му суета.
- Кои характерни елементи допринасят за това да говорим за стила на Ангела Меркел? Кои професии е подходящо да се обличат така?
- Често сравнявам дрескода в политиката с дрескода в бизнеса. И в двата случая облеклото следва да внушава и излъчва доверие, да не разсейва политици и публика от същностните и съдържателните страни на политическата комуникация, да изпраща послания, заредени с дълг, отговорност и респект. Кодът на облеклото в редица професии е обвързан с подобни критерии – на банкерите, адвокатите, служителите в държавни институции и администрации и др.
- След две стилни, но доста консервативни дами в облеклото си, нека да коментираме нещо по-провокативно. Ботуши над коляното, леопардов принт – да поговорим за Тереза Мей. Допустимо ли е една жена в голямата политика да си позволява волности?
- Едни от най-емблематичните примери на оригиналност, ексцентричност и различност във външността на Тереза Мей са: оранжевото яке-палто с ярки принтове, носено от нея за заседание на британското правителство през януари 2013 г.; червената рокля, комбинирана с късо вталено сако, перлена огърлица и ниски обувки с принтове на целувки, носени през юли 2015 г. – в деня на представянето на бюджета; червената й рокля над коляното, комбинирана с шапка в същия цвят по време на посещението на китайския президент Си Цзинпин в Лондон през октомври 2015 г.; мантото на дизайнерката Аманда Уейкли (чиято долна част цветово е решена в контрастно жълто), с което тя за пръв път влиза в резиденцията на Даунинг стрийт 10 в Лондон в новата си роля на министър-председател през юли 2016 г. и др. Обяснението несъмнено се базира и на търсенето от страна на лейди Мей по-ефективни и зрелищни форми за добра политическа и визуална комуникация, но има и нещо друго. И това е стремежът на тази жена лидер да следва своите желания, предпочитания, вкусове и нагласи за собственото си идентифициране. "Аз съм жена, обичам дрехите и обувките. Мисля, че едно от предизвикателствата за жените в политиката, бизнеса и останалите сфери на професионалната ни реализация, е да можем да бъдем себе си и да кажем: "Вижте какво, ние можем да бъдем интелигентни и да обичаме дрехите" – споделя Тереза Мей по време на конференция, посветена на жените, на техните права, отговорности и проблеми.
- Тереза Мей влиза в политиката 26 години след Маргарет Тачър. И нейният баща е строг и силно религиозен. Стилът й на обличане не е ли форма на бунт срещу строгото възпитание, което е получила?
- Напълно е възможна и такава интерпретация, но най-важното е, че женската еманципация в политиката позволява и разширява възможностите на дамите – политически лидери, да проявяват свобода и въображение в избора си на външност. Продължават обаче да бъдат непростими техните гафове, свързани с проявата на лош вкус, безстилие и неадекватно поведение, тъй като политическата сфера все пак не е моден подиум, вариете или пийпшоу! Държавни ръководители като Маргарет Тачър (в миналото) и Тереза Мей (в наши дни) показват характер и доминации чрез своите модни стратегии. И ако във времето на Желязната лейди тази стратегия се е придържала към умелото интерпретиране на мъжкия стил на обличане, т.нар. маскулинистичен стил с нотки дозирана женственост, то в днешните си измерения (особено под влиянието на личности като Тереза Мей) феноменът power dressing, т.е. облеклото на властта, придобива нови форми в резултат на прилагани модерни техники, заредени с повече предизвикателство, екстравагантност и естетическо новаторство.
Кой е той:
Проф. д.н. Любомир Стойков е университетски преподавател, културолог, журналист и експерт по имидж и стил. Обучил е над 4000 студенти, дипломанти и докторанти по медии, журналистика, връзки с обществеността и моден дизайн. Автор е 20 книги за култура, медии, комуникации и мода и на интервюта с много световни знаменитости. Член е на музея „Метрополитен“ в Ню Йорк, на Американското дружество за връзки с обществеността и председател на Академията за мода. За принос към развитието на културата, науката, журналистиката, образованието и за популяризирането на изкуството е награден с почетния знак „Св. Климент Охридски със синя лента“, Почетния знак на президента на Република България, „Златен век звезда“ от Министерството на културата, Златно перо на Съюза на българските журналисти и др. Удостоен е и с „Жълта роза“ – наградата на Зонта Клуб София за принос към подобряване статуса на жените по света.
Кристи Петрова
