- Проф. Габровски, с какви страдания са пациентите, които се обръщат за помощ към вас?
- Неврохирургията е специалност, която се занимава с хирургичното лечение на централната и периферната нервна система. Централната нервна система се състои от главен мозък (мозъчни операции), гръбначен мозък (гръбначни операции) и периферни нерви, които са навсякъде в нашето тяло. Невроонкологията се занимава с лечението на туморите на нервната система. Друг голям дял е лечението на съдовите заболявания на мозъка – съдова неврохирургия. Тук се включват аневризми, мозъчни и съдови малформации, както и лечението на инсулт в неговата едноваскуларна част – вътресъдовата част. Голям дял от неврохирургията е т.нар. гръбначна хирургия, която се занимава със заболяването на гръбнака – дискови хернии, шипове, изкривявания, прехлъзвания на прешлени и т.н. При всички тези случаи има притискане на нервни структури и ние като неврохирурзи се занимаваме с това да премахнем това притискане. Освен това има детска неврохирургия, която има своята специфика. Тя се занимава с тумори и патологии, които изискват специална квалификация. Един голям дял също е невротравматизма – черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма. За съжаление това е един много сериозен социален проблем, с който се занимаваме, като лекуваме счупвания, кръвоизливи, проникващи наранявания, огнестрелни наранявания и други.
- Невротравматизмът най-често след катастрофи ли е?
- Травматизмът е най-често след пътнотранспортни произшествия, но имаме и битови травми, спортни травми. Най-чести и тежки обаче са пътнотранспортните произшествия като причина за травматизъм.
- По колко операции правите на година и кои са най-честите?
- През последните години клиниката по неврохирургия на „Пирогов“ прави по около 2000 операции годишно. Аз участвам в 400-500 операции годишно като това не би било възможно без отлично обучения екип и хората, с които работим заедно. Като цяло неврохирургията е бутикова специалност, като специалисти ние сме малко над 100 души в страната. Активно работещите са много по-малко. През последните години броят на операциите на годишна база нараства. Една от причините е, че вече разполагаме с много по-модерни средства за диагностика. Едно време магнитният резонанс беше лукс, нещо, до което трудно можеше да се добере човек и се налагаше да чака с месеци. В момента ЯМР е достъпен и може да се осъществи на много места, което ни позволява да диагностицираме доста по-рано заболяването и да започнем лечение, тъй като този апарат е основен в работата ни.
- Остава ли все още вярно твърдението на хора, че когато се отвори главата, животът се променя и хората никога вече не са същите?
- Няма нищо вярно в това. При всяка мозъчна операция ни се налага да отваряме черепа, има и такива, които се провеждат през носа и носната кухина. Черепът представлява кост и ние имаме начин, с който го затваряме във вида, в който е бил преди отварянето му. По никакъв начин това, че някой е претърпял мозъчна операция, не означава, че трябва да има последици за него. Обратното. Ние работим с изключително фина апаратура с микроскопско увеличение, което достига до 40 пъти, и със специален инструментариум. Всичко зависи от вида на патологията, понякога самата тя уврежда мозъка по необратим начин. Всички тези неща, които изброих, позволяват ние да бъдем много прецизни, много внимателни към здравите тъкани и всъщност в огромната част от случаите пациентите след операцията да са в същото или в по-добро състояние от това преди операцията. Така че това твърдение е невярно. Може би назад във времето да се е насложила подобна стигма, но истината е, че неврохирургията е млада специалност и се развива мощно през последните 50-60 години. Отварянето на черепа не представлява никакъв проблем.
- При операции натъквате ли се на аневризми?
- Мозъчните аневризми са една интересна патология. Те представляват раздуване на артериалния съд под формата на балонче, с което стената на този съд изтънява и има повишен риск от спукване и кръвоизлив. Те се срещат при около 4% от хората, но при по-малко от тях се стига до кръвоизлив. Това, което е много интересно за аневризмите за нас като неврохирурзи, е, че преди години цялото развитие на микроневрохирургията в голяма степен се дължи именно на опита да се лекуват мозъчните аневризми, тъй като съдовете са много фини и изисква голямо оптично увеличение и определен микроинструментариум. Това беше в ръцете само на най-опитните неврохирурзи. От 15 години се въведе друг метод за лечение на аневризмите и това е ендоваскуларното лечение - т.е. през съдовете. Десетилетия наред бяха правени неуспешни опити да се лекуват мозъчните аневризми през съдовете. Чисто технически не се постигаше добър резултат, защото имаше непреодолими технически предизвикателства докато преди 15 години не бяха създадени специални спирали, които могат през съдовете да се вкарат във вътрешността на аневризмата и да се намали рискът от спукването. Това беше една революция в съдовата неврохирургия и ако преди оперирахме 100% от аневризмите, в момента почти 95% се лекуват ендоваскуларно, т.е. може да се каже, че се премина от една епоха в друга. С ендоваскуларното лечение се занимават неврорентгенолози, неврохирурзи или невролози, които са със специален квалификационен курс и обучение. Дали може да се прави профилактика – може. При съмнение за аневризми имаме ЯМР и много добре развити съдови програми, с които да видим в какво състояние са съдовете на мозъка.
- Всяко спукване на аневризма ли е фатално?
- Не. Статистиката показва, че около 30% от пациентите загиват, други 30% остават инвалиди, а останалите 30% се възстановяват. Смъртността не е малка. Изобщо мозъчно-съдовите заболявания представляват едно голямо предизвикателство, както и исхемичният инсулт, който засяга твърде много хора и представлява социално значимо заболяване. Това, което е ново през последните години, е, че се въведе широко тромболизата – това е приложение на медикамент, който се вкарва венозно в кръвта на пациента и може да разтвори тромба. Това не винаги се случва, но с помощта на ендоваскуларните методи има възможност да се влезе в артериите на пациента и да се стигне до мястото, откъдето тромбът да бъде изваден. Проблемът е, че времето, в което това трябва да се случи в рамките само на 4 часа, е изключително кратко. След този период в мозъчната тъкан не може да оцелее без кислород. След четвъртия час започват промени, които са необратими. В момента се създават Stroke центрове за лечение на инсулт, които ще са няколко за страната. Там ще се осъществяват тромболизи и тромбектомии. Там ще се осъществява и обучението на кадри, които да създадат още подобни структури в страната. Изграждането на центровете ще е с европейски средства.
- Хора с инсулти отиват в болница след няколко дни, защото не могат да ги диагностицират. Вижда ли се решение на този проблем?
- Това е огромен проблем. Прозорецът на възможностите е само няколко часа и това е причината много малък процент от пациентите да получават адекватно лечение. Полагат се усилия за подобряване на по-бързото диагностициране, транспортиране и прилагане на различните методи, които да доведат до подобряване на резултатите. Като цяло създаването на центровете да постави на едно ново ниво нашите възможности. Задачата е много трудна, изисква и някаква доза късмет, а именно някой да види, че човек получава инсулт, и да сигнализира своевременно. Това означава и хората, всеки един от нас да е информиран за симптомите и да знае как да действа в такава ситуация.
- Зачестяват ли туморните образувания на мозъка и какви са те най-често?
- Не мога да кажа, че зачестяват. Има константен процент. За съжаление повечето от туморите на мозъка, особено първичните, не са доброкачествени. Ние имаме много прецизни методи, за да осъществяваме хирургичното им премахване по най-радикален начин. Допълнителните стъпки, които се правят – лъчетерапия и химиотерапия, също са от голямо значение. Имаме доста добре изградена колаборация между нас, колегите онколози и като цяло тези пациенти системата ги поема и се стремим да имат по-продължителен и по-качествен живот. Има и много доброкачествени тумори, с които се сблъскваме, един от най-често срещаните е менингиом. Всичките методи, които изброих, ни позволяват да ги премахваме радикално.
- Използвате ли роботи в работата си?
- През последните години в нашата дисциплина също навлезе роботизацията. Радостен съм, че нашата клиника е от първите, която въведе роботизираната гръбначна хирургия, дори вече имаме второ поколение робот, който е на възможно най-високото съвременно ниво. Някои от роботизираните системие се наложиха като стандарт в много хирургични дисциплини, например роботът Да Винчи, но те не могат да се прилагат в неврохирургията. Роботите при нас са от малко по-различен тип и те основно ни помагат в гръбначната хирургия. Стабилизирането на гръбнака, което трябва да се прави по много прецизен начин, в голяма степен го правим чрез роботи. Те използват Изкуствен интелект, с който ни предлагат как точно да позиционираме фиксиращите винтове. Това е истинска революция в гръбначната хирургия и допреди няколко години подобни методи, роботи и инструменти звучаха като фантастика. Това е огромен напредък. В момента работим с мехатронна роботизирана ръка, която изчислява определени траектории за конкретния пациент и ги следва, за да може да поставим стабилизиращите системи по възможно най-прецизен и сигурен начин.
- Сериозно заболяване ли е сколиозата?
- Сколиозата е едно от най-тежките гръбначни заболявания. Изкривяването на гръбнака може да прогресира и да обхваща различни сегменти. Като цяло проблемът е, че може да доведе до тежки деформации, включително и на гръдния кош с нарушение на дихателните функции, поради което трябва да се лекува навреме.
- Кои са най-честите гръбначни заболявания?
- Най-чести са дисковите хернии. Те са характерни за по-младата възраст и представляват изсипване на мековатото съдържимо на междупрешленните дискове към гръбначния канал, където преминават нервите. Ако се реагира навреме, това е едно доброкачествено заболяване, което в огромна част от случаите не налага хирургично лечение и може да се лекува консервативно. В случаите, когато се стига до по-тежка симптоматика, има елегантен хирургичен метод, с минимален разрез, под микроскоп, да бъде премахнато това притискане. Тази операция дава отлични резултати и е отлична перспектива за пациентите.
Другото често срещано гръбначно заболяване са шиповете. Това е нарастване на костните структури и разрастване към канала, където са гръбначно-мозъчните нерви. Това разрастване притиска нервите и им пречи да функционират нормално, като това е свързано и с болка. Тук пак ние се намесваме, за да премахнем въпросните шипове и да освободим нервните структури. Шиповете се развиват с напредване на възрастта и се появяват след 50-60-годишна възраст. Те са признак на остаряване на гръбнака. При различните хора се развиват с различна скорост. Отстраняваме ги с минимално инвазивни методи.
- Наскоро беше създаден Съвет за мозъчно здраве. Разкажете ни за неговите цели и задачи.
- Съветът за мозъчно здраве има за основна цел да повиши информираността на обществото по отношение на мозъчните заболявания, което включва един много широк спектър от патологични състояния. С мозъчните заболявания се занимават три специалности – неврология, психиатрия и неврохирургия, всяка със своите специфики и разнообразие. Поради тази причина мозъчните заболявания са много разнообразни и ми се струва, че в обществото съществува едно неразбиране по отношение на тези проблеми. Нашата мисия ще бъде да даваме повече информация към населението както за отделни заболявания, така и за проблема, който мозъчното здраве представлява като цяло. Ние сме партньорска организация на базирания в Брюксел Европейски мозъчен съвет. Тя се занимава със същите задачи, само че на европейско ниво, а ние ще се занимаваме на локално ниво, като правим форуми, събираме учени и експерти от различни области, за да се повишава информираността по темата.
- В последните седмици в „Пирогов“ бяха лекувани жени, пострадали от поставянето на ботокс. Вие казахте, че антидотът струва 9000 лева, защото е толкова скъп?
- 9000 лева излиза в добрия случай, това е за минималната доза, която се прилага на пациент. Тази доза може да се наложи да прилага няколко пъти и лечението да излезе доста по-скъпо. Просто антидотът е скъп. Той не се налага да бъде използван толкова често, съответно има специален режим на съхранение. За щастие в тези случаи всичко приключи добре. Изводът е, че хората трябва да са по-внимателни и отговорни към себе си.
- Разкажете ни за новия център, в който преглеждате.
- За първи път в кариерата си реших да направя една стъпка по отношение на консултативната дейност и да започна да преглеждам в медицински център „Невровита“. Центърът е насочен към превенция, профилактика, диагностика и лечение на заболяванията на нервната система, но както знаем, нормалното функциониране на нервната система изисква правилно функциониране на всички органи и системи. В медицински център „Невровита“ се оформи един отличен екип от невролози, неврохирурзи, специалисти по болката, кардиолози, ендокринолози, физиотерапевти, рехабилитатори и други. Има и оборудване от най-висок клас за ЕЕГ, ЕМГ, доплерова сонография, както и възможно най-модерна апаратура за физиотерапия и рехабилитация.
Взех това решение да консултирам и извън „Пирогов“, за да мога да предложа по-добри условия на пациентите и най-вече една по-спокойна атмосфера. В болницата работният цикъл е изключително интензивен – непрекъснато нещо се случва, а и елементът на спешност създава допълнително напрежение и задава друго темпо. Това тежеше както на мен, така и на пациентите, които трябваше да чакат продължително. Надявам се в медицински център „Невровита“ тези проблеми да се преодолеят и да може да се работи в едни по-спокойни и приветливи условия.
Това е той:
Проф. Николай Габровски е зам.-директор на "Пирогов" и началник на Клиниката по неврохирургия
Завършва медицина в Медицинска академия – София, през 1996 г.
Председател е на Българското дружество по неврохирургия.(
От 2011 година е национален консултант, а от 2018 - главен координатор на експертния съвет по неврохирургия към Министерството на здравеопазването.
През 2021 г. проф. Габровски е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН)
Специализирал е във Франция, Германия, Белгия
През 2012 г. е избран за наблюдател в борда на European Brain Council
Владимир Христовски
