- Проф. Кантарджиев, през отминалата седмица стана ясно, че здравните власти у нас обмислят актуализация на имунизационния календар. Една от ваксините, която може да бъде включена, е тази за варицела. Обичайно у нас майките смятат шарката за детска инфекция, която отминава без усложнения. Дали е така обаче? Какъв е процентът на усложнения от варицела?
- Варицелата е опасна, когато има много възрастно неимунизирано население, каквото у нас има. Децата прекарват сравнително леко варицела, когато се разболеят в ранна предучилищна възраст. Инфекцията може да е опасна при хора на 20-годишна възраст, които не са имунизирани срещу варицела и не са прекарали инфекцията, а такива има. Ако един възрастен се разболее от варицела, вероятността за усложнение е много голяма. На 100 души един прави варицелна пневмония, на 1 на няколко хиляди възпаление на мозъка, което е сериозно състояние. Именно затова при варицела в семейството, ако децата се разболеят в детската градина или училище, е редно родителите да разберат дали като деца са прекарали инфекцията. Ако не са карали, трябва да се обърнат към квалифициран лекар, които не да им приказва глупости и да им дава лекарства без рецепта, а да знаят от специалист какви лекарства трябва да имат подръка, защото варицелата при възрастните хора се лекува с лекарствено средство, изписано от лекар, което се дава срещу вируса на варицелата, който се казва Varicella zoster virus.
Той причинява както варицела, така и херпес зостер, което е едно много неприятно заболяване, което трябва да се лекува от квалифициран лекар не само с лекарства, които директно действат на вируса, но и с медикаменти, които подпомагат имунната система. Както казах, не са редки усложненията от варицелна пневмония при възрастните и не са редки възпаленията на мозъка.
- Според вас трябва ли тази ваксина да бъде в задължителния имунизационен календар, или трябва да е препоръчителна, т.е. самите родители да решават дали да я поставят на детето си?
- Ако ще се предложи такава ваксина, е редно да се преценят няколко неща. Преценява се първо епидемичната обстановка. Второ се оценяват нагласите на населението. Трето се преценява цената и ефективността. Четвърто се преценяват нейните странични ефекти. И пето се оценява нейният икономически ефект - колко болнични на майки и колко тежки инфекции при възрастни хора, които се се оставили без лечение, ще бъдат спестени. Характерно за българина е, че като му избият мехурчета по кожата, чака да му минат. Няма да му минат, или това ще стане след много дълго време и усложнения, ако не се обърне към правилния лекар. Не всеки лекар има опит и знае с какво, как и в каква дозировка се лекува това заболяване. Има два пътя, ако ваксината за варицела е задължителна. Единият път е да се премине към четиривалентна ваксина. В момента на 13-месечните бебета и на 12-годишните деца се поставя ваксина за морбили, паротит (заушка) и рубеола. Това е една от първите сериозни ваксини, защото тя е жива. Има четиривалентна ваксина, която е срещу рубеола, заушка и морбили и варицела. Другият начин е да се продължи да се поставя тривалентната ваксина и отделно да се слага ваксината за варицела. Коя от двете ваксини да се слага трябва да се помисли, ако ваксината е задължителна. Това трябва да се реши от специалистите.
- А вашето мнение какво е?
- Лично моето мнение е, че хората, които искат да ваксинират децата си срещу варицела, трябва да го сторят. Разбира се, трябва да го направят безплатно, защото доста родители нямат парите да си ваксинират децата, защото се поставят две ваксини по стотина лева. Ако имаш две деца, сумата стига към 200 лева. Моят внук е ваксиниран. Има родители, които обаче не могат да си позволят ваксината. Аз съм на мнение, че за такива хора трябва да има възможност за безплатна ваксинация по национална програма. Разбира се, това няма да доведе до изчезване на варицелата, защото ще останат възрастни и млади хора, които не са я карали. Когато се появи пробив, ще имаме такива случаи.
- Обмисля се и ваксината за респираторния синцитиален вирус да бъде включен в имунизационния календар. Колко опасно е това заболяване и кои са най-рисковите групи?
- Респираторният синцитиален вирус (RSV) е тежко заболяване, причиняващо възпаление на най-дребните въздухоносни пътища на белия дроб. Той е опасен за недоносените деца, за малките до 4-годишна възраст, както и за много възрастните хора. Според най-новите данни на Националния център по заразни и паразитни болести година след грипния вирус най-честият причинител на заболявания през сезон 2024-2025 е RSV вирусът.
Той причинява продължителна кашлица и бронхиолит – възпаление на бронхиолите и спазъм на въздухоносните пътища. Това състояние често се усложнява с някаква бактериална вътреклетъчна инфекция. За целта това усложнение трябва да се лекува от квалифициран лекар, който знае кои антибиотици на кои микроорганизми действат, което не мога да кажа, че го знае всеки. Прилагането на ваксината при бременни жени се прави с цел защита на бебето. Тя действа, като се образуват антитела в бъдещата майка и през плацентата тези антитела влизат в кръвта на бебето и го пазят от този вирус първите шест месеца. В България има една програма, която работи от години и е много добра. На всички недоносени бебета, които обичайно са най-заплашеният контингент от тази инфекция, се слагат така наречените моноклонални антитела. Те са много скъпи и представляват пасивна ваксина. При всички останали ваксини, за които си говорим досега, се вкарва антиген и човек изгражда имунитет, докато при пасивната имунизация се вкарват готови антитела срещу RSV вируса при недоносени деца. Тези антитела циркулират една година и предпазват преждевременно родените от инфекцията.
- Здравният министър доц. Силви Кирилов спомена още една ваксина - тази за менингококовите инфекции. Трябва ли тя да бъде задължителна за децата?
- През април здравният министър официално запита експертния съвет по имунизации и проф. Ани Кеворкян, едно много умно момиче, написа прекрасен отговор. Световната здравна организация препоръчва задължителна и масова имунизация срещу менингококи само за държави, които имат повече от 10 случая на 100 000 население в рамките на една година. Това е висока степен на проявление на менингококовата болест, менингококовия менингит и инвазивната менингококова инфекция. Държавите, които регистрират от 2 до 10 случая на 100 000 население, са със среден риск. В такива държави се обсъжда дали да се прави ваксинация масово. В България най-много болни от менингококов менингит сме имали през 2003 година, като тогава проявлението ни е 0,6 на 100 000 души. Това е доста далеч от другите цифри, които цитирах. Затова се казва, че в нашата страна не е подходяща масова употреба на такава ваксина, но според мен е редно, ако някой иска да си ваксинира детето, това да му бъде осигурено по достъпен начин. И то да бъде осигурена ваксината, която е характерна за циркулиращите в България менингококи, които са най-често от серогрупа В и на второ място серогрупа C. В държави, където менингококови инфекции са рядкост, ваксината се препоръчва само за живеещи в колективи при тесен контакт.
- Какво означава това?
- Студентски общежития. Менингококите винаги са били проблем на военната медицина, защото такива инфекции възникват, когато се събират новобранци. Когато ги събереш да живеят в общи помещения и в много близък контакт, може да се появят отделни случаи. За тази инфекция и за ваксината се заговори в края на 70-те години на миналия век. Тогава проблемът беше следният. Екипажите на атомните подводници, които са в открито море шест месеца или не излизат от водата, живеят в много тесен контакт и там има възможност за възникване на менингити. Това са много разходи за държавата, защото такава подводница трябва да се снеме от дежурство, да я изкараш на брега и да я замениш с друга ядрена подводница. Тогава за пръв път се заговори да се търсят такива ваксини и първоначално се говореше евентуално за профилактика с антибиотици на носителството на менингококи. Над 10-15% от младежите, които съставят екипажа на такава подводница, са носители на тези бактерии в носоглътката. Чрез тесния контакт и общия въздух, който дишат, могат да пренесат бактериите на свои колеги, които да се разболеят от менингит.
- Кои са актуалните вируси в момента? От какво най-много се разболяваме? Има ли много стомашно-чревни инфекции?
- В момента престанахме да се разболяваме от грип и RSV вирус. Рязко намаляват случаите на метапневмовируси и бокавируси. Няколко неща трябва да очакваме. От респираторните инфекции, предавани чрез пръски и чрез въздуха, се очаква през летния сезон да се увеличат случаите на коклюш, познат сред хората като магарешка кашлица.
- От миналата година у нас има повече болни. Защо е така?
- За целта трябва да има достатъчно имунизационно покритие и децата да се ваксинират. Когато в семейството се очаква да се роди дете, е хубаво бабите и дядовците, които ще бъдат нагърбени с гледането, да се реимунизират за коклюш. Защо? Защото през последните 10 години научихме много нови неща за коклюша, особено след въвеждането на така наречената безклетъчна ваксина за коклюш, която е с много редки странични ефекти. Докато целоклетъчната ваксина за коклюш правеше един достатъчно напрегнат имунитет, новата ваксина няма странични ефекти при ваксинирането, но в замяна на това не прави достатъчно напрегнат имунитет. През последното десетилетие се разбра още едно интересно нещо. Дотогава мислихме, че човек, който е карал коклюш, има имунитет за цял живот. Оказва се, че доста хора, боледували или редовно ваксинирани, може на стари години да станат носители на коклюш, а една малка част от тях да се разболеят и да кашлят три месеца.
От няколко години има увеличение на случите на скарлатина. Колегите трябва да се научат, че скарлатината се лекува най-ефективно с пеницилинови антибиотици, а не с цефалоспорини трета генерация. Те много по-слабо действат на стрептококите от пеницилиновите антибиотици. Чрез лечението с грешен антибиотик не само на детето не му минава и рискуваш неговото здраве, но и през това време ръси стрептококи и други се разболяват. Затова има скарлатина.
Това е той:
Роден е в София през 1955 година
Завършва Медицинска академия-София през 1981 година
От 1988 г. работи в Националния център по заразни и паразитни болести, а до 2021 година е негов шеф
Водещ специалист, на чиито съвети хората разчитат при различни инфекциозни болести
Милена Димитрова
