Студената зима на 1942-ра. Втората световна война е в разгара си. В Царство България също се чувстват редица ограничения и лишения. Въпреки това държавата мисли и за най-ценното благо – здравето.
Още в първите дни на януари е обнародван Законът за Държавното висше училище за телесно възпитание (ДВУТВ) – прародителя на днешната ни Национална спортна академия „Васил Левски”. След внимателен подбор и с указ на цар Борис III от 20 юни е определено преподавателското тяло. За професори са назначени: Георги Караиванов и д-р Руси Радков, за доценти – Борислав Йорданов и Георги Гиздов, за преподавател – Кирил Петров. Петимата съставляват и Академичния съвет на седмата Алма матер в България. За първи директор (сега ректор) на ДВУТВ е избран проф. Георги Караиванов.
На тържествено събрание в аулата на СУ през ноември 1942 г. проф. Караиванов формулира трите приоритета на новото учебно заведение: да дава висше образование по телесно възпитание; да проучва и насочва неговото научно развитие; да насажда сред българския народ телесна култура и да задълбочава нравственото и държавно-гражданското възпитание. Внимателно подбрани са и студентите в първия випуск (1942-1946 г.). Критериите са антропометрични данни (ръст, тегло и др.), покриване на нормативи в 7 дисциплини, добра обща култура, правопис и добър изказ, показани в писмен изпит и събеседване с приемната комисия. На тези условия отговарят 77 девойки и само 15 младежи.
Основите
Приятелите на тениса в България с основание се гордеем, че двама от петимата „бащи” на висшето физкултурно образование у нас са свързани с този спорт: проф. Караиванов и особено доц. Борислав Йорданов. Първият ректор не е бил състезател по тенис, но играе като любител. Карача, както е известен във физкултурните среди, е в представителния футболен отбор на Левски (Сф) през 1925-26 г. По-късно два сезона е в треньорското „дуо” на отбора. През 1933-1934 г. работи редом с известния футболист и треньор Иван Радоев (Баба Рада), а 1934-1935 г. с австрийския специалист Рудолф Льовенфелд. Завършил Германския спортен университет, Караиванов има за свой основен спорт леката атлетика. Като директор на ДВУТВ проф. Караиванов изнася и първата лекция по лека атлетика пред всички първокурсници на 25 ноември 1942 г. на тема: „Стил на бягане – особености, видове, значение”. Карача основава и ръководи и една от четирите катедри на новата Алма матер – „Телесно възпитание”.
Вещ организатор, той привлича много добри специалисти за преподаватели и лектори, разширява броя на предметите. Въвежда стилни униформи и поставя здрави основи за висше спортно образование у нас.
Войната
От есента на 1943 г. ректорските функции поема проф. д-р Руси Радков и оглавява катедрата по здравни науки, в която освен анатомия и физиология се преподават също изправителна гимнастика (лечебна физкултура) и масаж. Трудни са условията за учебно-тренировъчния процес – военно време и липса на собствена материална база. Занятията през 1942-1944 г. се провеждат на различни места: на терена на стадион „Юнак”, в салона на ШЗО в Лозенец (сега там се издига хотел „Хилтън”), в Централната минерална баня в София и водната база „Чайка” във Варна, ски пистите край хижите „Алеко” и „Кумата”, учебните зали на Медицинския факултет и др. След англо-американските бомбардировки над София през януари 1944 г. основно върху плещите на проф. д-р Радков и доц. Йорданов ляга и тежката отговорност да евакуират ДВУТВ в Челопеч. Там те продължават лекциите и упражненията.
Още по-драматично се развиват нещата след Девети септември 1944 г. По предложение на РМС проф. д-р Радков е отстранен по политически причини. Обвинения в измяна сполетяват доц. Йорданов и преподавателите титуляри: Георги Гиздов (по психология и педагогика), възпитаника на Спрингфийлдския университет в САЩ Димитър Григоров (по телесна механика и отборни игри) и Александър Дякович (по история на телесното възпитание). Хабилитираното преподавателско тяло е напълно обезкървено. От Академичния съвет остава единствено Кирил Петров. Някои от преподавателите по-късно са реабилитирани.
Чистката
Жертва на гоненията и чистката става и самият проф. Караиванов. Твърде солено му излиза третият приоритет на обучението, формулиран от него: „Да насажда сред българския народ телесна култура и да задълбочава нравственото и държавно-гражданското възпитание”. То е изтълкувано като „буржоазно възпитание”. Към това обвинение се прибавя и фактът, че макар и за много кратък период, от края на март до началото на септември 1944 г., Карача оглавява масовата младежка организация „Бранник”, заклеймявана десетилетия наред като профашистка. Да, тя е казионна, възпитава своите членове в патриотичен, дори в националистически дух, но в никакъв случай в профашистки. В нея членуват и изтъкнати творци като Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и много други. На Георги Караиванов е отнето професорското звание, не му се дава работа. Може би най-тежкият удар върху него е забраната дълги години да посещава спортни терени и прояви. Свидетел съм като дете как той обикаляше около кортовете на БСФС (сега отново Софийски тенис клуб), където неговата племенница Николина Караиванова се състезаваше при девойките, а той не смееше да прекрачи прага на кортовете. Впрочем подобна жестока забрана (но за футбола) – рожба на извратените мозъци на партийни функционери, тегнеше и над един от първите треньори на Левски (1927-1932 г.) Иван Качев, също автор на монографии.
Доайенът
Роден на 7 декември 1908 г., другият съосновател на ДВУТВ доц. Борислав Йорданов е първият българин, завършил висше физкултурно образование в чужбина – в Германското висше училище по телесни упражнения в Берлин. Именно като студент в първия спортен университет в света, вече 20-годишен, чичо Славчо (така го наричахме ние, неговите възпитаници) хваща доста късно ракетата. Много първи събития в 125-годишната история на родния тенис са свързани тясно с неговото име. Йорданов е първият участник в международни университетски игри (предшественик на универсиадите) в Дармщад (Гер) през 1930 г. Същата година ни представя и в първите Балкански игри в Атина. Първата в историята на родния тенис ранглиста през 1932 г. е оглавена от него, след като през същата година завоюва първата си титла поединично. Към нея пионерът у нас на нападателния тенис прибавя последователно още три купи на сингъл. Общо в своята кариера той се изкачва 9 пъти на най-високото стъпало, при това през период от 17 г. – от 1932 до 1949 г.
Притежаващ несъмнено най-задълбочените теоретични и практически познания на българин в областта на спортната тренировка изобщо, Йорданов проявява очевидните си треньорски и организаторски дарби още като състезател. Неегоистичен и широко скроен човек, той споделя своя опит и знания дори с преките си и най-опасни съперници на корта като Павел Андреев, Асен Цанков, Мирослав Тодоров и др.
Традиции
Неслучайно едва 23-годишен точно той поема още през 1931 г. отборите по тенис и ски алпийски дисциплини и става първият и единственият досега в България национален треньор в два съвсем различни спорта. Йорданов поставя началото и на съдийството на български език в родния тенис, а през 1941 г. прави първия превод на състезателните правила.
Венец на преподавателската и научната дейност на Борислав Йорданов е крупният му принос в създаването на Държавното висше училище за телесно възпитание, където ръководи една от четирите тогава катедри - по „Общо възпитание”. Включени са лекции по българознание (с акцент върху българския език и литература), обща психология и психология на телесните упражнения, педагогика и възпитание чрез телесни упражнения. Доц. Йорданов пише първите учебници в своята специалност, учредява и библиотеката на сегашната НСА, предавайки на ДВУТВ цялата си лична библиотека. Именно той организира и първите ски курсове за студентите край х. „Алеко“, които отдавна вече са традиция.
Почти веднага след Девети септември доц. Йорданов е също безцеремонно отстранен от ДВУТВ, независимо че е автор на над 300 публикации и още 17 неиздадени книги. Арестуван още на 21.09.1944 г., той не е изправен пред т.нар. Народен съд поради липса на каквито и да било доказателства срещу него, но остава зад решетките без съд и присъда. Освободен е, ала става жертва на долни интриги и е оскърбен дълбоко. Наложена му е забрана да посещава учебни заведения, както и да се занимава с преподавателска работа.
През есента на 1991 г. Музеят на спорта организира за Йорданов документална изложба под наслов „Един живот, посветен на спорта”. Открива я ректорът на ВИФ (сега НСА) проф. д-р Георги Кабуров. Показани са оригинали и факсимилета от спортни ръководства, студии и многобройни публикации на доцента, както и фотодокументи от тениса и ските. Слушайки прочувственото слово на ректора на ВИФ и поздравленията на други спортни деятели, вече 82-годишният ветеран трудно сдържа сълзите си. Стиска ръката на седящата до него Катя Иванова (директор на музея) и й шепне: „Всичко това истина ли е, Кате? Комунизмът наистина ли си отива?”. По-малко от година след изложбата – тази частична реабилитация за гоненията, Йорданов си отива от този свят.
Другите
С тениса, макар и косвено по роднинска линия, са свързани и други двама важни първопроходци на висшето спортно образование в България. Семейната двойка Александър Дякович и Екатерина Ножарова-Дякович са дядо и баба по майчина линия на Асен Дишков, участвал с успех в младежкия ни национален отбор за купа „Галеа”, в Европейските зимни купи за юноши (до 18 г.) и трикратен шампион при мъжете на двойки и смесени двойки (1980-1984 г.).
Виден столичен журналист, спортен редактор на авторитетния и независим в. „Зора” (до 7.ІХ.1944 г.), Александър Дякович преподава в ДВУТВ по история на телесното възпитание и е автор на първия учебник по този основен предмет. От 1927 г. е председател на Съюза на бесарабските българи у нас и може би това е основната причина за неговия печален край. След Девети Дякович е извикан ”за справка”, след което изчезва безследно. Впоследствие Народният съд само легализира убийството му със смъртна присъда с цел конфискация на семейното имущество.
Неговата съпруга Екатерина завършва висше спортно образование в Будапеща и е назначена за асистент в ДВУТВ на 17 октомври 1942 г. Още същия ден именно тя провежда и първото практическо занятие със студентите в новата Алма матер. То е по лека атлетика и е на тема: „Бягане през пресечена местност (крос)”. По идеологически съображения и тя е отстранена. „Баба ми Катя се пенсионира като редова учителка по физическо в Шесто училище „Граф Игнатиев”. Тя беше любима учителка на поколения софиянци– споделя не без гордост в гласа нейният внук Асен Дишков. – Все още някои доста възрастни вече хора ме спират по близките улици и ми изказват възхищението си от нея”.
Доц. Йорданов готви първите зимни олимпийци
Именно Борислав Йорданов подготвя скиорите ни за дебюта на България в Зимни олимпийски игри - през 1936 г. в Гармиш-Партенкирхен (Гер).
Нашата страна изпраща 7 състезатели – трима алпийци и 4-ма бегачи. Най-добре от тях се представя самият треньор и ръководител на цялата делегация, който пресича финиша с 30-о време от общо 97 стартирали в спускането. При това без в България да има истинска писта за спускане.
И в ски спорта Борислав Йорданов проявява своя пионерски дух и далновидност в посока на неговото масовизиране, провеждайки първия ски курс у нас – през 30-те години в Пампорово.
Още като студент в Берлин прави през 1930 г. първото спортно-статистическо изследване на двигателните качества и особености на българската младеж. За него е отличен с най-високата награда на университета, присъдена за първи път на чужденец. Още по-силно впечатление прави с дипломната си работа – „Проект за цялостна реформа на телесната култура в България”. С нея той грабва вниманието лично на ректора – известния проф. д-р Карл Дийм, един от най- верните последователи на Пиер дьо Кубертен, убеден олимпиец и двигател на олимпиадите в Германия през 1936 г.
Борислав КОСТУРКОВ
