Д нес почти няма християнски празник, в чието народно тълкуване и отбелязване да няма елементи от древните езически вярвания и обреди. В повечето случаи обаче те са пречупени през мирогледа на Любовта, Милосърдието, Прошката и Божието слово, донесени от Христос. Въпреки това на много места в България са запазени в автентичен вид доста предхристиянски празници, а един от тях е Русалската неделя - седмицата 5-11 юни.
Демони
Според вярванията от понеделника след Петдесетница - Свети Дух - по земята започват да бродят русалиите (русалийки). Това са безплътни женски същества, които притежават демонични, нечисти сили. Най-често си ги представят подобно на орисниците или самодивите, които живеят в тайни, усойни места или дълбоки вирове. В някои райони съществува вярването, че русалиите се въплъщават в животни - например определен вид малки бели пеперуди. По името на тези хтонични същества цялата седмица се нарича Русалска - Русалската неделя или Русаля. Тази седмица е свързана и с излизането на русалските дружини в Северна България.
Корени
Според етнолозите русалиите (или калушарите) са наследство от антична традиция, която с времето променя името си според езиковата среда, в която е практикувана. Под името „русалии“ са известни сред българите в Македония и Северна България, а като калушари - от власите в Северозападна България и Македония.
Счита се, че названието на обичая идва от Празника на розите в Римската империя (Розалия или Розария). Той се заражда през I век, като по времето на император Домициан (81 - 96 г.) е издигнат по значение до Нова година и Празника на императора. Самият ден се е променял според цъфтежа на розите в Италия - започвал е от средата на май на юг, а на север - през юни. При християнизацията на Римската империя през IV век празникът приблизително съвпаднал с църковната Петдесетница, която също е подвижна.
Забрани
В България през Русалската седмица са се установили доста строги забрани - да не се преде, да не се тъче, да не се пере, за да не се разгневят русалиите. В някои села до ден днешен се избягват различните дейности и седенето на открито - например не се работи по ниви, градини и лозя, не бива да се ходи през нивите, ливадите и горите, ако няма път, да не се спи през деня на полето, защото на такива места русалиите устройват своите трапези и понеже са невидими, има опасност човек да стъпи или легне върху тях. А това също може да разгневи тези същества и те да причинят тежки, нелечими болести, наричани русалски. Ако някой се разболее през Русалската неделя, вярват, че него са го „нагазили“ или „бъхтали“ (били) русалиите или самодивите.
Мерки
Все пак хората, на които през тази седмица се налага да отидат на нивата или в гората, за да се предпазят от зловредното влияние на тези демонични същества, се опасват или закичват с различни растения, за които се вярва, че ароматът им има силата да прогонва злото. Такива например са: орехова шума, пелин, мащерка, бъз, лепка - еньовче, росен и най-вече чесън. От тези растения на празника Свети Дух след църковната служба се разхвърлят из цялата къща, за да не влизат русалиите в нея. Ако трябва да работят на открито, винаги хората излизат по групи, но никога сами. Лозарите избягват да влизат в лозята и по още една причина - за да не се „изрусят“ растенията, т.е. да не окапят цветовете и да не вържат плод. Всички тези забрани се спазват особено внимателно в сряда и петък от тази седмица, наричани русалската сряда и русалският петък.
Билки
Вярва се, че русалиите идват в селата заедно с добитъка, който се прибира от полето, и ги напускат чак в съботата на Русалийската седмица - рано сутринта, пак със стадата, които извеждат на паша. В Североизточна България в събота сутрин стопанките събират разпилените из дома растения и или ги заравят на място, където не се стъпва често, или ги доизсушават и прибират. Ако през годината някой от семейството се разболее, варят от тези растения и с отварата мият главата му, че да оздравее.
Росен
Същевременно вярвало се е, че русалиите можели да са в помощ на хората – култ, свързан с двойствената им природа на болестотворни демони и милостиви лечителки. В някои райони са изнасяли болните „на росен“ (ходене по росен) - да пренощуват до първи петли на поляна, където има от цветето росен. Вярвало се е, че това е любимото цвете на русалиите и самодивите и понеже те са радостни от вида му, може да дарят здраве на болния. Затова до него оставяли дарове за тези създания - нова зелена паница, пълна с вода, нова кърпа до главата, храна. Този обичай е аналогичен на обичая за здраве, спазван в нощта срещу Спасовден.
Децата, родени през тази седмица, кръщават с имената Росен или Русан за момчетата, Росица или Русанка за момичетата. Те празнуват имен ден на Цветница, доколкото росенът е цвете.
Калушари
И все пак нашите прадеди са търсили различни възможности да се избавят от набезите на тези демонични същества.
Калушари, заснети между 1930 и1940.
Така в Северозападна България са започнали да лекуват тежките болести, наричани русалски, с помощта на дружините на русалците (или калушарите). Броят им трябва да бъде задължително нечетен, като най-често са седем. Те наподобяват тайно общество - членът на русалийската дружина трябва да се отличава с психическа издръжливост, да пази тайна, да е честен и да има определени физически качества - да е здрав и пъргав.
Калушарска дружина от село Дебово, Плевенско,1986.
Русалската дружина се ръководи от ватафин. Това е семеен мъж (може и вдовец), който познава билките, както и заклинанията, с които се лекуват болестите. Званието и познанието му се предават по наследство по права мъжка линия - от баща на син или от дядо на внук.
Реквизит
Всяка русалска дружина има свое знаме, а отделните й членове носят своите тояги. Този своеобразен обреден реквизит през годината се съхранява в дома на ватафина и се изнася само през Русалската неделя. Русалското знаме е от бял плат - ленен или памучен, прикрепено на дълъг прът, в края на който има завързана китка от лековити билки.
Оръжието е част от обредния реквизит на русалците.,
От същите билки зашиват и в четирите края на знамето. Самата русалска тояга може да бъде от няколко вида дърво - явор, ясен или дрян. Тя е заострена в долния си край, цялата е нашарена и украсена с различни дребни метални предмети, които дрънчат.
Ритуали
Тези, които искат да участват в русалската дружина, са посвещавани от ватафина - той им разяснява тайните на целебните ритуали, после ги „заклева“ пред „знамето“, а накрая им връчва русалската тояга. Когато дружината тръгва да лекува, всеки русалец слага върху калпака си венец или китка от лековити билки, а на цървулите си закачва звънчета, железни бодли и други метални предмети. Събират се в дома на ватафина, където започват да играят своите ритуални танци, с които се вярва, че лекуват.
През това време ватафинът изнася знамето и всички му се покланят. После ватафинът взима със себе си ново гърне с вода и паница, в която има оцет със счукан чесън. Така те обикалят селото и посещават домовете, в които има тежко болни хора. При нужда отиват в съседни и по-далечни села. Там, където няма русалски дружини, но селищата са посещавани от такива, вярват, че те „идват отдалече“ или „откъм Дунава“ - т.е. винаги си ги представят като странници, които притежават определена чиста сила, способна да изцерява.
Лечението
Русалците изнасят болния на черга и го поставя да лежи на земята. Около него, наредени в кръг по възраст, русалците започват да играят специален танц под съпровод на специфични русалски мелодии. Те са изпълнявани на кавал в много буен ритъм, като първоначално танцът е по-кротък. През това време те подхвърлят болния с чергата нагоре, след което ватафинът го разтрива, дава му да пие от паницата с оцет и счукан чесън, надвесва знамето над него. След това ватафинът остава заедно с болния в кръга на русалския танц. Водачът на дружината пръска играещите мъже с вода от новото гърне, дава им да пийнат от оцета със счукан чесън, шепне им добротворни наричания, докосва ги със знамето.
Русалците слагат болния в кръг.
След това русалският танц става изключително буен - най-възрастният от русалците счупва гърнето, така че водата в него да опръска болния и всички от дружината. В този миг болният може да скочи и да побегне, а един или няколко от русалците да припаднат. Вярва се, че те са отнели болестта от страдащия и останалите им другари започват да играят около тях, за да ги свестят. Русалците изпълнявали своите танци не само при болни - канели ги и в „здрави“ къщи, защото се вярвало, че те могат да прогонват болестите и лошотиите, да донесат изобилна реколта в дома.
Последен танц
В края на седмицата - в неделя - русалската дружина отново се събира в дома на ватафина и тук за последно през тази година играе своя ритуален танц, при това задължително около знамето. После водачът на групата го прибира заедно с всички русалски тояги. Накрая всички сядат на обща трапеза и си разделят даровете, дадени от болните, които са излекували.
Църквата ги нарича срамни представления
Първите сведения за русалийски народни сборове, устройвани след Великден по нашите земи, дава Теодор Балсамон през XII в. През XIII век Охридският архиепископ Димитри Хоматиан нарича русалийските игри „срамни представления“, извършвани в седмицата след Петдесетница. В съчиненията си той подробно описва как млади хора от неговата енория ходят на чети в селата, събират подаръци по къщите, танцуват и скачат, разигравайки някаква пантомима. Русалиите и техните русалийски игри биват възприемани като нещо скверно за християнската вяра, греховно и зло. Църквата ги осъжда през вековете, но без активно да се бори с тях. Русалиите започват да отмират в автентичния си вид още след Първата световна война, а днес се възпроизвеждат от групите за фолклор, сведени до карнавални шествия.
Днес русалийските обреди са превърнати в атракция.
Русалците се биели до смърт
На много места в Балкана се срещат имена на местности, свързан с поверието - Русалското гробе, Русалските гробища, Русалската ливада (поляна), Русалската пътека. Според местни легенди там са погребани членове или са отсядали русалски дружини. Имало обичай, ако две дружини се срещнат, да се бият помежду си, което често завършвало с жертви и от двете страни. В такъв случай убитите се погребвали на мястото на битката.
Константин Събчев
