О тбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи въпреки волята на Хитлер ме накара да си изровя записките от срещите ми с една от легендите в историята на футболния „Левски“. Ангел Петров-Чори е кореняк софиянец, роден и израсъл в махалата „Хаджи Димитър“, но житейският му път го довежда през последните 30-ина години от атрактивния му живот в Благоевград, където на 29 май 1996 г. 74-годишният Чори Петров приключва жизнения си път.
В края на 80-те години на миналия век всяка сутрин пиехме заедно кафето си с Чори и се наслаждавахме на спомените от богатия му футболен живот. Спомени, извадени от извора:
„В Скопие бръщолевят, че нашата власт е предала евреите им на Хитлер, но ние спасихме унгарския евреин Илеш Шпиц, треньора на „Македония“ – Скопие, след втория ни мач там, съхранил съм разказа на Чори за онези смутни времена, когато днешна Северна Македония е само администрирана от българската власт, но всичко е командвано от германците. Защо не си признаят, че отборът „Македония“ е основан от българската власт на 10 август 1941 година, в който отбор се събраха най-добрите футболисти от Вардарско - нападателят Джино Симеонов, вратарят Дилев, капитанът Блаже Симеонов и др., започва разказа си Чори. „Македония“ е включена направо в турнира за Царската купа и в шампионата за Обединена България. През 42-а и 43-а два пъти се срещахме при разменено гостуване с тях, но за самите мачове вече съм ви разказвал. При второто ни гостуване в Скопие не видяхме треньора им Илеш Шпиц. Разбрахме, че е арестуван заедно със семейството му и всеки момент се очаква да го депортират до концлагера Треблинка в Полша“.
Факти
По-нататък Чори ни разказва фактите, как Шпиц е бил спасен с риск българската административна власт в Скопие да си навлече гнева на германците.
Председател на футболния „Македония“ тогава е инж. Димитър Чкатров родом от Прилеп, а член на управителния съвет е Димитър Гюзелев от Дойран. Гюзелев дори става директор на радио Скопие, а през май 1944 г. регентският съвет в София обсъжда назначаването на Димитьр Чкатров за министър.
Двамата са дейци на ВМРО, като студенти са членували в Македонската младежка тайна революционна организация. През 1927 г. са разкрити от сръбските власти. Чкатров е осъден на 10 г. затвор, а Гюзелев на 20, от които излежава 5 г.
Веднага след арестуването на Илеш Шпиц се организира в пълна конспирация освобождаването му. Чкатров посещава адвокатската кантора на Кирил Дрангов в Скопие. По това време Кирил Дрангов е изключително популярен и влиятелен в Македония, защото освен че е бивш член на ЦК на ВМРО, той е син и на легендарния български полковник Борис Дрангов. Кирил Дрангов се обажда на проф. Александър Станишев в София и той лично се разпорежда за освобождаването на Илеш Шпиц.
В подготовката се включва от София и лично шефът на Българската национална спортна федерация (БНСФ) Иван Батембергски.
Илеш Шпиц заедно с други еврейски семейства са качени на влак, за да ги депортират през Сърбия за Полша. Охраняват ги немски и български военни. Някъде преди гара Сурдулица в Сърбия влакът се „поврежда“ и спира извън населено място. В суматохата Шпиц и семейството му незабелязано са изведени и поети от други българи. С предварително издадени нови документи те достигат до Англия.
Лъжи
Така унгарският евреин Илеш Шпиц е спасен, но това не попречи в Скопие да бъде създаден филмът фалшификат „Трето полувреме“. В този филм, служейки си с груби лъжи, авторите промиват мозъците на зрителите, че Илеш Шпиц е бил изпратен в Треблинка единствено по настояване на „бугарските фашистички окупатори“. Където бил изгорен в пещите на концлагера.
Осиновители
На 1 февруари 1902 г. Илеш е намерен като изоставено бебе пред дом на евреи в Будапеща, които го осиновяват. Футболът е голямата му страст и започва кариерата си в “Немезети спорт”, след това е част от великия тим на “Уйпещ”. Печели три пъти титлата на Унгария, купата на Средна Европа през 1929 година и уникалния турнир в Женева, наречен Купата на нациите, който през 1930 година е като днешната Шампионска лига. За националния отбор на Унгария крилото има 6 мача и 3 гола. Футболната му кариера приключва в швейцарските “Санкт Гален” и “Цюрих”. Общо записва над 1000 изиграни срещи и над 600 попадения.
През 1937 година Илеш Шпиц става треньор на “Хайдук” (Сплит). След два сезона се мести в Скопие, където поема “Граждански”, първия македонски тим, играл в елитната дивизия на Югославия. След това идва “Македония”, където се мести заедно с повечето си футболисти.
През 1946 година той е поканен от сръбския гранд “Партизан” да поеме отбора. Идеята е на Джино Симеонов, звездата на “Македония”, който също заиграва за белградския тим.
В Белград изкарва близо десетилетие, като печели две титли и три купи с “църно-белите”. Събира уникален отбор, в който личат имената на Бобек и Златко Чайковски-Чик.
През 1960 година Шпиц се връща в Скопие, за да поеме “Вардар”, и още на следващата година печели Купата на Югославия.
На 1 октомври 1961 година в съблекалнята на стадиона в Скопие внезапно получава инфаркт след победата с 3:2 над ОФК “Београд”. Целият отбор се събира и пренася ковчега на легендарния треньор. Тялото е изложено на градския стадион, а процесията върви до гробището. Така завършва животът на убития в “Трето полувреме” Илеш Шпиц.
Спасители
Трагична е съдбата на спасителите на Илеш Шпиц. През 1945 г. инж. Димитър Чкатров и Димитър Гюзелев са обявени за народни неприятели, осъдени са на смърт в комунистическа Югославия и разстреляни. На 1 февруари 1945 г. т.нар. Народен съд в София издава смъртна присъда на председателя на БНСФ Иван Батембергски и още същата нощ е разстрелян заедно със стотици други: „Един млад депутат, Иван Батембергски, извика “Помощ!”, но веднага му бе счупен черепът с приклад”, пише в книгата си “Спомени” царица Йоанна.
Трагична е съдбата и на Кирил Дрангов. Той напуска Македония през септември 1944 г., но през 1946 г. подразделение на милицията обкръжава къщата му в София и той се самоубива. Не е завидна съдбата и на родения в Кукуш проф. Александър Станишев. От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година той е министър на вътрешните работи, поради което т.нар. Народен съд го осъжда на смърт. Оказва се, че няма кой да спаси спасителите на Илеш Шпиц.
Румен Жерев
