В почти всеки колективен спорт и в почти всяка страна има вечни дербита, които спират дъха и завършват със сблъсъци по трибуните, счупени седалки, бомбички, а нерядко и с повече или по-малко кръв. Като че ли най-свирепи и ожесточени обаче са те в света на Цар Футбол.
В три поредни седмици ще направим опит да представим най-известните, най-старите и най-страшните срещи, след края на които органите на реда си отдъхват с облекчение.
„Ливърпул“ – „Манчестър Юнайтед“
Едно от най-старите и най-ожесточените футболни дербита в Англия. Неслучайно на въпрос кой е най-важният момент в живота им заклетите фенове и на двата отбора сочат, че това са дните, в които са срещите между тях. По време на тези срещи охраната на двата клубни стадиона „Анфийлд“ и „Олд Трафорд“ със сигурност не отстъпва на тази на някой диктатор. Това са и срещите, на които допреди години се е проливала и най-много кръв. След предприетите драконовски мерки за сигурност на английската федерация днес тези кръвопролития вече са в историята, но атмосферата на мачовете между двата тима е като на фронта. Показател за отношенията между двата клуба е и фактът, че от 1964 г. вече над 60 години нито един футболист от единия отбор не се е осмелил да премине в другия. Не за друго, а защото едва ли след това решение би останал дълго жив. Двата отбора дълго са и едни от най-титулуваните отбори, несменяеми членове на Висшата лига. „Манчестър“ обаче има повече титли и купи у дома, а „Ливърпул“ навън.
„Ливърпул“ – „Евертън“
Дербито на Бирмингам. В миналото едно от най-оспорваните, през последните години не чак толкова заради неубедителната и променлива форма на „Евертън“. Любопитното тук е, че докато запалянковците на двата отбора не са чак толкова вражески настроени едни към други, на терена футболистите са готови да си извадят очите. Неслучайно в дербито на Мърсисайд са показвани най-много червени картони и играчи са гонени за проявена грубост.
„Астън Вила“ – „Бирмингам“
Известно е още като „дербито на Втория град“. И двата отбора са съперници още от първото издание на английското първенство в края на 19-и век. През последните години това дерби е невъзможно, тъй като след изпадането си в „Чемпиъншип“ „Бирмингам“ не могат да се върнат във Висшата лига. А „Вила“ пък изобщо и не мислят да изпадат. За разлика от други дербита, където запалянковците не прощават преминаването на играчи от единия в другия отбор, запалянковците в Бирмингам са доста по-толерантни. Като че ли единственият случай на ревност е, когато бившият мениджър на „Бирмингам“ Алекс Маклийш изневерява и приема офертата да поеме градския съперник. Това предизвиква неговото освиркване по време на срещите между двата отбора. Но все пак до линчуването му на стадиона така и не се стига.
„Арсенал“ – Тотнъм“
Дербито на Северен Лондон. През последните години в него доминират „топчиите“, а и в общата статистика те също надделяват: 76 победи за „Арсенал“, срещу 54 за „шпорите“ при 47 равни резултата.
Двубоят Тотнъм Арсенал е винаги оспорван, но досега на него не са се случвали кървави инциденти.
Не може да се каже, че това е от кървавите английски дербита, тъй като феновете и на двата отбора са сред сравнително цивилизованите и безпроблемните. Но въпреки това преминаването на играчи и треньори от единия в другия отбор никак не е желателно. Това изпита лично на гърба си Сол Кембъл, който реши да смени „шпорите“ с „топчиите“.
„Шефилд Юнайтед“ – „Шефилд Уензди“
Известно е и като „дербито на стоманата“, защото градът Шефилд е един от центровете на английската стоманена индустрия. Това дерби е доста постоянно, тъй като още от 1893 г. двата отбора честичко се срещат като членове на Висшата лига или „Чемпиъншип“. Доста любопитно е, че досега двата отбора се представят доста равностойно като „Юнайтед“ има лека преднина – 45 победи срещу 42 за „Уензди“, при 40 равни мача. За най-легендарен мач между двата отбора се смята този, игран през 1979 г., и наблюдаван от 49 300 зрители, което е рекорд на посещаемост в Трета английска дивизия.
„Портсмут“ – „Саутхемптън“
Известно още като „дербито на южното крайбрежие“. Омразата между феновете на двата отбора не е на футболна основа. Някога докерите в двата града се разбрали да излязат да стачкуват. Тези от Портсмут изпълнили обещанието, но колегите им от Саутхемптън си направили пас. Така вкоренената дълбоко омраза вече продължава да ври и кипи няколко поколения и редовно се пренася на стадионите на двата отбора при срещите между тях.
„Нюкясъл“ – „Съндърланд“
Дербито на английския североизток. За интереса към него може да се установи по един факт. През 1901 г. едно от първите дербита между двата отбора се играло на стадиона на „Нюкясъл“, който бил препълнен. На стадиона имало около 30 хил. щастливци, а отвън чакали още близо 100 хиляди с тайната надежда да успеят някак да се промъкнат вътре. През последните години „Нюкясъл“ са далеч по-успешният отбор, но общата статистика между съперниците е доста изравнена: 53 победи за „Нюкясъл“, 50 за „Съндърланд“ и 49 равни резултата.
„Реал“ Мадрид – „Барселона“
Дербито на испанската „Ла Лига“, известно още и като „Ел Класико“. Каквото и да се каже за това дерби, все ще е малко и шаблонно. Достатъчно е да се спомене, че в тези два отбора са играли най-великите световни футболисти на всички времена. Дори и само да споменем Кристиано Роналдо и Лионел Меси като съперници. Досега двата отбора имат изиграни 181 мача помежду си, като „Реал“ е със 74 победи, а „Барса“ със 72. Какво по-голямо и убедително доказателство за оспорваността на срещите между вечните съперници.
Билетите за Ел Класико се продават месеци преди самото дерби.
И тук не е практика играчи от единия отбор да преминат в другия. Но има двама, които не само са преминали, но са били обичани от феновете и на двата тима. И това са Бернд Шустер и Михаел Лаудруп. Съперничеството между двата отбора произхожда от политиката. „Реал“ и привържениците му се приемат като представители на испанската корона и монархия, а „Барса“ и феновете й са настроени на вълна каталунски национализъм.
*Следва продължение!
Иван Георгиев
