В елосипедите идват в България само няколко години след Освобождението.
Още през 1883 г. търновският търговец Методи Хаджипетков се завръща от Чикаго с първия велосипед „Паяк“ в багажа си. От Обетованата земя Хаджипетков докарва и други три. С жена си Недялка и балдъзата си Кинка яхват колелата и правят излети от Търново чак до Русе.
Методи Хаджипетков става инициатор за създаването на първата колоездачна група в страната, а жена му е първата велосипедистка във време, когато за повечето българки единственото царство е кухнята и отглеждането на деца.
По неговия пример възникват и други дружества. През 1887 г. е създаден Софийският бицикличен клуб от шестима чужденци и българина Т. Чолаков. Последват ги Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен, Варна.
Христо Бучекчиев
Здравословно
На 3 януари 1889 г. в София се поставя началото на организираното българско колоездене. За председател на настоятелството е избран Йосиф Сребров. Според устава целта на дружеството е да се популяризира и разпространява колоезденето като средство за „здравословно и укрепително телесно упражнение и употребяваните велосипеди, като средство, полезно за съобщения”.
През 1902 г. в София се учредява Българският колоездачен съюз (БКС). Любопитно е, че в Пловдив поддръжници на „машинките с колела“ са предимно арменци - и двамата пловдивски делегати на учредителния конгрес от всичко осем са арменци - Кличиян и Гарабедян.
През 1905 г. колоездачните дружества са 27, а в навечерието на Балканската война вече са 74. През 30-те години броят им достига 170!
Европа
Христо Станчев Бучекчиев остава в историята като първия колоездач в Европа, който през 1901 г. я обикаля на две колела. През 1931 г. достига с велосипед и до Божи гроб.
Роден е на 14 февруари 1875 г. в гр. Севлиево, но след като завършва ІV отделение, баща му го изпраща да учи занаят за кундурджия (обущар). Това не допада на малкия Христо, той напуска дома си и заминава за Свищов, където две години работи в магазин за пшеница. След това преминава Дунава и в Гюргево, Румъния, намира работа при сънародник в стъкларски магазин. Навършва 18 години и румънските власти му изпращат повиквателно, за да служи в тяхната войска. Той отказва и се завръща в родния си град.
В Севлиево Христо Бучекчиев разбира, че родителите му са се преселили в София. Заминава за столицата, където научава, че баща му е починал. В началото е бояджия, после отслужва военния си дълг и започва да се занимава с търговия, от която натрупва значителни средства.
Телеграма
В София младият Христо мечтае да пътешества из екзотични места в страната и чужбина. И то не как да е, а с велосипед. На 1 август 1900 г. той става член на Софийския колоездачен клуб.
На 23 май 1901 г. в клуба се получава телеграма от пловдивското дружество, че на следващия ден в София ще пристигне колоездачът Джузепе Барбул. Бил тръгнал с колело от родната си Австралия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от клуба посрещат на гарата своя гост, който пристига с влак?! Австралиецът високомерни се хвали, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед. Христо му отговаря, че има и българи, готови да приемат това предизвикателство и той е един от тях.
Няколко дни по-късно австралиецът тайно напуска страната, с което доказва, че той е лъгал и неговите пътешествия с велосипед са един мит.
На 10 юни 1901 г. Христо Бучекчиев предприема своето пътешествие с велосипед, което се смята за първото в Европа. Тръгва от София в проливен дъжд, в с. Враждебна негови роднини се опитват да го разколебаят, но той продължава.
Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни отново стъпва на румънска земя. След това последователно прекосява Русия, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в родината на 28 август 1901 година.
През цялото си пътешествие Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове са предизвестени и го посрещат като герой. Събратята му колоездачи го подпомагат по всякакъв начин, включително и финансово и го изпращат тържествено.
В България Христо Бучекчиев е посрещнат също като герой. Зад гърба му остават 21 европейски държави - с колелото си е преминал 9932 километра само за 79 дни.
Христо Бучекчиев
Спомени
През 1902 г. излиза от печат книгата на Христо Станчев Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията, които е изминал. Разказва и за своите преживявания във всяка една от страните, които посещава. Няколко години по късно Христо се премества да живее в Пазарджишко и става член на местното колоездачно дружество. Раждат му се двама синове, които за негово съжаление не последват примера на баща си.
Вече 55-годишен, през 1929 - 1930 г. Христо Бучекчиев отново обикаля България с велосипед. На следващата 1931 г. с велосипеда си стига до Божи гроб в Йерусалим и става хаджия. В книгата си той подробно описва пътуването си от Пазарджик през Беломорието, преминава с параход Босфора от Истанбул до отсрещния малоазийски бряг и оттам отново яхва колелото и през цяла Турция, Сирия, достига до днешен Израел. Най-интересно е описанието му, когато на самото Въскресение влиза в църквата с гроба на Христос и вижда как свещеникът прави огъня, който раздава на поклонниците, търкайки две сухи дървета, за да запали сноповете.
Христо Бучекчиев умира през 1941 г. на 66-годишна възраст.
Обиколката на България тръгва през 1924 г.
През 1924 г. е прощъпалникът на Обиколката на България - преди нас са само Тур дьо Франс (1903 г.), белгийската обиколка (1908 г.) и Джиро д’Италия (1909 г.).
В горещото пладне на 21 август 1924 г. от Народното събрание потегля керван от 21 колоездачи в първата Обиколка на България. Тръгват с дълги гащета, стигащи почти до колената, с разноцветни фланелки, с малки торбички през рамо, с препасани на кръст около гърдите резервни гуми, някои с вдигнати на челото големи авиаторски очила! Изминават 1933 км сред жега и палеща жажда по безкрайните прашни подобие на пътища. В София Обиколката завършват 13 колоездачи. Победители са Георги Абаджиев и Коста Дюлгеров от Русе. Досега са проведени 70 обиколки на България.
Румен Жерев
