Н а 15 февруари 1959 г. си отиде Марко Костурков. Продължаваме спомените за него от брой 47 на приложението „Златно време“ на "Телеграф".
Съвременниците на нашия дядо и старите спортни дейци дълги години след неговата кончина разправяха, че колкото и ограничена да е била материалната база на родния спорт до края на Втората световна война, то тя се е дължала основно на… спортната къща «ЕмКа» и на честния и щедър бай Марко, както те го наричаха с обич и уважение. Защото той е подпомагал не само спортните клубове, но често е дарявал оборудване за цели физкултурни салони на училища в страната. Спомнят си как след столичните дерби мачове «Левски» - «Славия» е канел на почерпка в заведение футболистите и треньорите на двата отбора с техните съпруги, за да възтържествува спортсменският дух.
Термометър
И днес още на входа на култовата за Витоша туристическа хижа «Еделвайс» може да се види термометър «Байер», работещ прецизно и досега, дарен от дядо Марко в средата на 30-те години. Добре, че там хижарите Владо и Таня са истински планинари и не са заменили термометъра реликва с някоя кичозна рекламна табела. С финанси, екипировка и оборудване Марко Костурков подпомага Българския туристически съюз (БТС) и младежката му секция Юношески туристически съюз, който изгражда друга стара хижа - «Кумата». Със собствени средства финансира построяването и на 12 януари 1930 г. е официално открита първата в България шанца за ски скокове в местността Черният кос между Княжево и Владая – модерно за времето си съоръжение. В знак на признателност шанцата до 1946 г. носи името Марко Костурков.
На тенис кортовете на БСФС (сега отново Софийски тенис клуб) в Борисовата градина до 1970 г. тенис мрежите се крепеха на стоманени колчета, а височината на мрежата се регулираше точно със зъбчати колела и ръкохватки - всички с марката «Дънлоп», доставени от «ЕмКа». Всички официални футболни срещи у нас – вътрешни и международни, почти до 1946 г. се играят само с висококачествените топки «ЕмКа».
Бомбардировка
При варварската англо-американска бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. сред съсипаните «стратегически обекти»: Народният театър, църкви, сградата на сегашната БАН, жилищни и търговски сгради, е и спортната къща «Марко Костурков». Ходейки по бул. «Витоша» скоро след нападението (живели са на пресечната улица «Аспарух»), баща ми казал на дядо Марко, че сградата «ЕмКа» все още гори. И наистина унищожена е почти цялата стока както в склада, така и в работилниците. Коравият панагюрец не казва нищо и дори не се обръща назад. Просто винаги е гледал напред. Повярвал обаче на «народната власт», че няма да закача «честните индустриалци и търговци», а и той никога не се е занимавал с политика. Влага всичките си останали спестявания във възстановяването на сградата, взима и заеми. Скоро след това обаче тя е…национализирана, а после и разрушена (не се вписва в култовския нов център на София) за построяването на част от сградата, в която е сегашното президентство. Още няколко години на стария адрес продължават да пристигат писма и оферти от чуждестранните фирми – партньори на «ЕмКа», но уви…
Дух
Останал без никакви средства, с мизерна пенсия на «земеделец», дядо отново се трудеше неуморно, превиваше гръб над лехи с ягоди, които отглеждаше в своята градина в кв. «Борово» и продаваше на безценица, за да се издържа. Често с майка ми го заварвахме там да си почива малко, полегнал на голата земя само върху едно тънко яке. Толкова беше здрав и жилав. Цели 12 години, до 1954 г. се грижеше за парализираната си на легло след тежък инсулт съпруга и наша баба Станка,чийто баща пък е бил мирови съдия в новоосвободена България. И отново дядо Марко нито веднъж не се оплака, не се поддаде на униние. Единствената му утеха беше чашка червено вино вечер с приятели и стари спортисти в една гостилница на «Витошка», мисля, че се казваше «Пазарджишка среща» или нещо подобно. И все пак добре, че не доживя, за да види как в началото на 70-те години за «нуждите на служители от МВР» бе взета неговата къща на ул. «Аспарух». Не видя колко трудно, макар и с модерна техника, успяха да разрушат неголямата, но градена с железобетон отново от инж. Агура, къща. Не видя как падат големите скулптурни фигури до покрива на двамата футболиста в цял ръст с топки при нозете – единственият жилищен дом в София с такива спортни елементи. Не видя как грубо газят гледаните пак от него с толкова любов разноцветни рози в малката градинка пред къщата. За да изникне на това и на две съседни места един тривиален жилищен блок.
Опело
На опелото след неговата кончина на 15 февруари 1959 г. храмът «Свети Георги» се оказа тесен да побере почти всички големи имена на спорта в довоенна България, съседи и приятели, дошли да изпратят бай Марко в последния му земен път. Човека, от когото бяха виждали само добро.
Царство му небесно на достойния ни дядо! Не мога да му се «сърдя», че до 10 ноември 1989 г. винаги на моя доста по-голям брат, също Марко, и на мен, заради спортната фирма «ЕмКа» биваше напомняно, че произходът ни не е «подходящ». Напротив, мисля, че моята любов към спорта съм наследил именно от дядо Марко Костурков.
Борислав КОСТУРКОВ
