М акар че корените му най-вероятно са в Древен Египет, официалната история на гребането като спорт датира от Англия през 16 век.
По това време в Лондон гребците обичат да си правят забавни състезания. Пренасяйки пътници и товари през река Темза, те се стремят да покажат най-добрата скорост и умения в управлението на своите кораби. Забелязвайки това, местният актьор Томас Догет решава през 1715 г. да организира първите официални състезания по каяк. Това състезание се провежда и днес, като се смята за едно от най-престижните в Обединеното кралство.
През 1718 г. според указ на Петър I е създаден Невският флот, който става първият гребен клуб в Русия.
Академичното гребане е създадено в известните английски университети - Оксфордски и Кеймбриджки, откъдето идва и името му. При този вид гребане основно се натоварват най-силните групи мускули - краката, кръста и ръцете. Стандартната състезателна дистанция е 2000 м. Най-старото състезание е регатата между университетите на Оксфорд и Кеймбридж, проведена за първи път през 1829 г.
Патронаж
От 1839 г. се провежда Henley Regatta - традиционно петдневно състезание по водната повърхност на Темза, близо до град Хенли. След 12 години започва да се провежда под патронажа на кралското семейство, в резултат на което водният шампионат получава най-висок статут и се нарича Хенли Кралска регата.
Популярността на този грандиозен спорт започва да набира скорост на европейския континент, където в периода от 1884 до 1887 г. се появяват немски, швейцарски, белгийски яхтклубове, а след това и гребни общности в редица други страни. В САЩ и Канада първите гребни клубове се появяват в края на 19 и началото на 20 век. В Америка най-голямата регата в света е двудневната Head of the Charles Regatta, която се провежда на реката, която разделя Бостън и Кеймбридж в Масачузетс, САЩ.
През 1892 г. е създадена Международната федерация по гребане, съкратено FISA, която по данни от 1999 г. обединява 105 регионални федерации по гребане.
Международните първенства по гребане се провеждат от 1893 г., когато за първи път се провежда Европейско първенство. Гребането влиза в програмата на летните олимпийски игри 7 години по-късно - през 1900 г.
В Монреал през 1976 г. в олимпийските състезания участват и жени. Общо от 1900 г. под егидата на FISA са стартирали 50 европейски, 23 световни и всички олимпийски регати. Най-титулуваният гребец в света продължава да е представителят на Великобритания Стив Редгрейв. Той е петкратен олимпийски шампион (1984, 1988, 1992, 1996 и 2000 г.) и седемкратен световен шампион.
БГ успехи
Българските гребци дебютират на Олимпийски игри през 1968 г. в Мексико. Там Атанас Желев и Йордан Вълчев финишират на четвърто място в двойка скул и така печелят първите олимпийски точки за страната. Георги Николов и Георги Атанасов са другият български екипаж, който участва в надпреварата. Те завършват на девето място. Първият голям олимпийски успех в този спорт за България идва през 1976 година в Монреал (Канада). При жените Здравка Йорданова и Светла Оцетова печелят златните медали на двойка скул. Стоянка Груйчева и Сийка Келбечева също печелят титлата на двойка без кърмчия.
В Канада сребро печели и четворката с кърмчия в състав: Мария Модева, Рени Йорданова, Лиляна Васева, Гинка Гюрова и Капка Панайотова. За първи път мъжете печелят олимпийски медал на следващите игри в Москва през 1980 година. Там Боян Добрев, Любомир Петров, Михаил Николов и Иван Русев взимат бронз в състезанието за четворки скул.
Правила
За гребането като спорт е характерно, че греблата имат опорна точка с лодката (за разлика от кану-каяк, спорта, където греблата нямат опорна точка с лодката). Затова, за да работи греблото като лост, гребците седят с гръб към посоката на движение. При гребане те използват основно силата на краката си чрез специална седалка (наречена слайд), движеща се върху релси (наречени ролбани). Има 2 вида лодки - „разпашни“ (всеки гребец гребе с гребло, което държи с двете ръце) и „скул“ (всеки гребец гребе с 2 гребла, по едно във всяка ръка). Единият от гребците на двойната лодка се нарича носови - стои на носа и следи темпото (ритъма на загребване) на другия - наречен загребни, стоящ на бака на лодката. Лодката с 1 гребец се нарича скиф. Има също и лодки за четирима гребци, като и за осем гребци (където всеки гребец винаги е с по 1 гребло).
Видове лодки
Общият брой на видовете лодки в този спорт е 9: скиф, 2-ка разпашно с рулеви (накратко 2-ка със), 2-ка разпашно без рулеви (2-ка без), 2-ка скул, 4-ка разпашно с рулеви (4-ка със), 4-ка разпашно без рулеви (4-ка без), 4-ка скул, 4-скул с рулеви, 8-ка разпашно. При лодките с рулеви последният управлява курса на лодката и е препоръчително да е нисък и лек (за да олекотява лодката).
Има гребни тренажори, наречени ергометри. Те отчитат резултатите, но те не са същите като в лодка, защото не се отчита тегло, което е от голямо значение.
Кристи Красимирова
