С амо най-добрият килър ще оцелее в първокласния шпионски трилър „Седемнайсет“ на Джон Браунлоу, издание на „Сиела“. Известният британски сценарист прави своя литературен дебют, който ще видим и на голям екран. Няма да научите името му, но ще запомните номера му. Дори това да е последното нещо, което ще направите, отсичат пропагандаторите на романа.
У нас излезе пристрастяващият, напрегнат и безмилостен дебютен трилър „Седемнайсет“ от британския сценарист Джон Браунлоу. Авторът е познат на киноманите с работата си по филма „Силвия“ с участието на Гуинет Полтроу и Даниел Крейг и телевизионния сериал „Миниатюристът“, адаптиран по бестселъра на Джеси Бъртън, минисериалът „Флеминг - човекът, който щеше да се превърне в Бонд“. Авторът е многостранен талант, впуска се дори в музиката, където пише текстове за песни, които в повечето случаи сам изпълнява с акустична китара, на която дрънка в съпровод. А само е нарекъл автобиографията си „Песни и истории“.
Сега Браунлоу се впуска с летящ старт в света на криминалната литература и поднася на почитателите на жанра майсторски изпипан шпионски трилър, който предстои да видим и на голям екран в продукцията на известното филмово студио Laika.
Ако си представяте живота на един шпионин като по филмите – с пътувания до екзотични страни, спортни коли, красиви жени и заплетени политически интриги – то със сигурност дълбоко се лъжете. Защото реалността съвсем не е толкова бляскава. Освен ако не си на негово място.
Той е човекът без лице. Професионалист без официална самоличност, отдавна забравил истинското си име и миналото, което то носи със себе си. Член на тайна организация, която влиза в играта там, където демокрацията се проваля, и решава проблемите на клиентите си бързо и ефективно. И срещу правилната цена.
За хората в бизнеса той е само една дума. Седемнайсет. Номерът му е титла и доказателство, че той е най-страховитият наемен убиец в света. Шестнайсет души са вършили тази работа преди него – повечето от тях вече са мъртви, не по естествени причини, разбира се. Защото ако искаш да бъдеш най-добрият, нямаш право на грешки. И Седемнайсет знае това по-добре от всекиго. Мисията, която му предстои, ще бъде най-опасната в кървавата му кариера. Той ще трябва да се изправи срещу единствения човек, който може да му се противопостави. Неговият предшественик – Шестнайсет. Точно както Осемнайсет ще направи един ден.
В бъдещето му може и да няма изгледи за щастлив живот, но докато все още е тук, единственото нещо, което има значение, е да победи в тази смъртоносна игра.
Критиката пише за трилъра: „Джон Уик среща Джейсън Борн в този взривоопасен, динамичен и изпълнен с обилна доза екшън дебютен роман, който изстрелва Джон Браунлоу право сред най-вълнуващите нови попълнения на съвременния шпионски жанр. Веднъж запознали се с арогантния, циничен и адски забавен „Седемнайсет“, читателите няма как да не го обикнат!“.
Не съм ти казал как се казвам. Името ми вече не е моето. Принадлежи на някой друг – човек, който бях преди и отдавна престанах да бъда. На света вероятно няма и десет души, които да си спомнят онзи човек – не защото съм им направил нещо, а защото онзи човек беше нищо, никой, нула, изречение без смисъл.
Оставих ги в миналото. Не ми липсват и аз не им липсвам.
За хората, с които се срещам всеки ден, аз съм този, за когото върши работа да ме мислят. Това не е преструване. Това е съществуване. Страхотното на живота, в който нямаш действителна самоличност и постоянна идентичност, е това как можеш да се прехвърляш от една роля в друга като онези раци пустинници, които сменят черупката си всеки път, когато в старата се съберат прекалено много мръсни чинии.
За хората в бизнеса аз съм една дума.
Мадона, Шер, Пеле, Бионсе, Микеланджело, Платон, Зайнфелд, всичко в едно. Аз съм Седемнайсет. По-млад, отколкото очакваш. Добре поддържан, ефектен, понякога малко прекалявам. С неопределен американски акцент. Малко неприятен. Е, всъщност не. Адски неприятен. Ако не ме харесваш, няма проблеми. В този бизнес не е много важно да те харесват.
* Седемнайсет, защото преди мен е имало шестнайсет.
Числото е почетен знак. Все едно си четиридесет и шестият президент на САЩ или дванайсетата „Мис Свят“, или настоящият световен шампион по бокс, тежка категория. Това просто означава едно: ти си най-добрият. Най-високопоставеният, най-красивата, най-силният или – в моя случай и в случаите на предишните Шестнайсет – най-смъртоносният и по тази причина: онзи, от когото се страхуват най-много.
Никой не знае със сигурност кой е бил първият. Аз залагам на Зигмунд Маркович Розенблум. Ако не си го чувал, можеш да го провериш в интернет, но само ако можеш да разчиташ на някого да ти събере очите, след като ти изскочат от главата и се изтърколят по улицата.
Той е единственият, когото ще намериш в Уикипедия. Вторият е бил едно дете, което е останало сирак, след като царските власти са екзекутирали родителите му, в навечерието на Първата световна война е било отвлечено от германското разузнаване, преминало е обучение по шпионаж и саботаж и е било откарано обратно на улицата в Санкт Петербург, където е трябвало да докладва за движението на войската, но тайно се е обърнало срещу германските си господари и е станало двоен агент. Всичко това, преди да навърши дванайсет години.
От три до петнайсет са мъртви, с гаранция. Сигурно няма да се изненадаш, че смъртта на нито един от тях не е настъпила по естествени причини, освен ако не се брои падане от прозорец или от Боинг 737 (съответно седем и тринайсет).
Шестнайсет, моят предшественик, е в неизвестност. Просто е изчезнал. Оттеглил се е по причини, напълно неведоми за всички, докато е бил на върха. Излязъл е от играта и никой повече не го е виждал.
Аз ли? Аз заех неговата черупка.
