- Г-н Мутафчиев, как посрещнахте рождения си ден?
- С приятели в едно много малко ресторантче приятно, най-вече с приятна компания, с приятели това беше най-хубавото.
- Намаляват ли приятелите с времето?
- Моите приятели са толкова колкото аз искам да бъдат - напълно достатъчно. С времето едни идват, други си отиват. Имам приятели още от дете, с които пазя хубави спомени, имам от годините ми в Карлово - двама-трима останали и до днес и когато ходя там, винаги се виждам с тях.
- Радват ли ви подаръците още?
- Радват ме, когато ги има и са изненада всеки обича, а когато ги няма - големи хора сме, можем да си ги купим сами!
- Какво си подарихте за 54-тия рожден ден?
- Аз съм човек, които много обича да си прави подаръци. Подарих си едно отиване до Лондон. Заминаваме след Великден със семейството ми за няколко дни. Там живее сестра ми, ще прекараме едно хубаво време заедно.
- А на този рожден ден кой подарък ви трогна?
- Най-хубавият ми подарък е всеки път, когато говоря с децата ми, които порастват и виждам как разговорите ни се променят, виждам как те стават големи. Чувствам се много щастлив. Все повече общувам с тях. Нямам нужда да ми купуват нещо от магазина, за да ми го подарят. Естествено, готино ще е, ще се зарадвам, но не е това основното. Предпочитам да мога да говоря с тях, да се разбираме, да споделяме моменти, отколкото покупки, които мога да си направя и сам.
- Какъв беше Христо на 20 години?
- Христо на 20 беше като едно каучуково топче, пълно с енергия. Което, като го удариш в земята, не знаеше къде ще отиде, кълбо от енергия, но тя не беше концентрирана тази енергия. Приемам, че за времето тогава, когато съм бил на 20, си е била на мястото.
- А какъв е порасналият Христо?
- Сега все повече преоткривам тази енергия и започвам да я използвам там, където трябва, по най-подходящия начин. Много по-разсъдлив съм от преди. Преди първо действах веднага на момента, като гръмне и веднага скачах. Сега, като чуя, че гърми навън, чакам първо ехото да утихне и чак след това се оглеждам да видя какво мога да направя. Това не изключва емоцията в мен, защото в моята кръв има бензин, емоционален съм, но все пак съм по-разсъдлив.
- А как се случва трансформацията в живота на човека?
- Трансформациите се случват с натрупванията, промених се много с годините. Например, такъв етап на трансформация дойде след инсулта. Но не веднага, нали не си представяте, че се събуждаш на 30 години и хоп, ти си трансформиран – променен. Промяната става постепенно с годините и с нещата, които се случват. Аз след инсулта се научих да живея с него. Днес съм се променил до такава степен и съм се научил да го приема като нещо напълно нормално.
- Как ви промени инсултът?
- Не страдам от това, че съм претърпял инсулт. Научих се да живея с него. След като преминах през това и оживях, най-вече си казах, че всичко, което не съм направил в първия си живот, ще направя във втория. Никога не съм си поставял някакви ограничения, но просто преди инсулта разсъждавах по друг начин. Правех планове за някакво бъдеще, какво искам да ми се случи, за роли и някакви грандиозни неща, а сега мисля за мига, който трябва да приема, когато се случи нещо да го взема, да бъда щастлив за този миг и да продължа в следващия. Хем съм по-разсъдлив, хем не се ограничавам в нещата, които искам да взема от мига.
- Големият Христо прави ли повече бели от 20-годишния?
- Като се замисля, сега май повече правя. Сега глупостите и белите са по-големи. Както се казва големи деца - големи ядове. Със сигурност ги замислям сега по-грандиозни.
- Разделяте ли живота тогава на преди и след инсулта?
- А аз не го деля, съпругата ми по-скоро го дели. Тя живее с тази мисъл. Аз съм го приел и си вървя по пътя.
- Как се справя човек с подобна промяна, която го удря като гръм буквално?
- Моята сила идва от топките. Човек или ги има, или ги няма, няма как да се появи някаква сила ей така от нищо. Топките или ги имаш, или не. Ако душата ти е калена в битки, в емоции, страдания и знае как да излезе от ситуацията, добре. Ако не - оставяш я да се лута и тогава пита разума. Разумът не винаги е най-добрият съветник. Затова понеже аз съм сигурен и знам, че душата ми е калена в много битки, се оставям на нея, а тя се справя перфектно. Всъщност душата и разумът е добре да работят заедно, но много често ние, хората, сами ги разделяме, за да си имаме по-добри оправдания пред себе си или пред другите, а не трябва. Не може нещо като инсулта или някакъв проблем да дойде и да те стресне и мотивира. Разбирам нещата така или имаш топки и сила и действаш или не, за всичко в живота е така.
- Все пак промени ли се животът ви след това?
- Разбира се, че имам дефицити, но това не може да е пречка за мен. Имам временни затруднения, но те не могат да ме стреснат. Аз знам, че те са несъществени. Че са малки и временни. Аз все пак съм същият човек, не съм с изменена структура на ДНК. Просто имам временни затруднения в някои неща, но пък в други компенсирам.
- Тренирате, колко често ви остава време да ходите на фитнес сега?
- Тренирам, разбира се, това ясно говори, че в битов план животът не се е променил. Сега в момента имам много работа покрай Съюза на артистите и представленията, в които участвам, а те не са малко и за тренировки във фитнеса ми остава време само един ден. Напоследък е събота сутрин. Когато имам повече свободно време, разбира се, гледам да го правя 2-3 пъти в седмица, но напоследък все по-малко остава.
- Как минава един ваш ден сега?
- Ами ставам в 5 всяка сутрин от много време. Будя се с аларма, разбира се, това е начин на живот. Но не си мислете, че не мога да спя или нещо такова. Аз си лягам много рано и като казвам рано, е така наистина в 8:30-9:00 съм в леглото. И лягам със задачата да спя. Нямам време за телефони да гледам в интернет, да ровя в социални мрежи да следя кой ме е харесал и кой не, лягам си с ясната идея да се наспя. Ако имам представление, пак не окъснявам. Свършва и не сядам в някоя кръчма до театъра, кафе или бар, а просто си отивам вкъщи да почивам. В момента имам доста ангажименти покрай работата ми като председател на Съюза на артистите.
Нищо не се е променило всъщност кой знае колко последните 10 години в работата. Непрекъснато сме под някакво напрежение, особено покрай политическата ситуация напоследък, която не ми позволява да се отпусна. Все има нещо - заплатите на колегите в сферата, независимите творци, дейността на театрите или пък фактът да се появи поредният нов министър на културата, които трябва да бъде учен от нас що е то театър и как да се уважава това изкуство. Играя представления почти през вечер.
- В колко представления играете в момента?
- В момента играя в 15 представления в месеца, а когато бях на 20, имах по 28-29 представления. Това е буквално всеки ден. Натоварване огромно, защото говорим за различни представления. Покрай този инсулт ги разредих до 15-20. Тоест през ден. Играя през ден, а когато не съм на работа, гледам постоянно колегите какво правят в другите театри, искам винаги да си сверявам часовника с новите тенденции.
- Първото нещо, което правите, като се събудите?
- О, като отворя очи сутринта: благодаря, и си казвам: Хайде и днес си жив, давай напред. После душ, пускам си телевизор да видя какво се е случило през деня. След това се оправям на спокойствие, защото всички други спят и имам моето време да се подготвя за деня, да остана сам със себе си. В 8 съм готов да изляза за работа. И тръгвам към офиса на Съюза на артистите.
- Вие сте председател на Съюза на артистите от 2005, нали?
- Така е, веднага да кажа аз вина за това нямам. Който не му харесва, не знам. Просто всеки път, когато се явявам, се явявам сам срещу себе си, не е имало други кандидати. Всякакви други изказвания са злободневни подхвърляния на хора, които не ме познават, не знаят с какво се занимавам и какъв човек съм и най-важното на хора, които много искат, но не им стиска.
- Какви са злободневните проблеми, с които се борите ежедневно в съюза?
- Проблемите са всякакви. Работата ми освен да се справяме с цялата картина, е да се боря за проблемите на всеки един артист. Всеки ден идват хора, които имат свои лични проблеми, било то малки или по-големи. С роли, със заплати и всякакви други. За мен това е важно и иска да обърна внимание на всеки. За това не мога да ги класифицирам на кой е голям и кой е малък.
- А какви са глобалните, основните казуси, които седят все още нерешени пред вас като председател на Съюза на артистите?
- В момента едно от основните неща, с които се занимавам, е да мислим за това и да правим постъпки да променим методиката, по която се финансира българският театър. Защото този начин сега на финансиране не е панацея, това е начин, които е направен по време на реформата от 2005. Тя е правена спрямо тази ситуация тогава и е била актуална за онзи момент. От 2005 до ден днешен минаха доста години и реформата е необходима, защото това е друго време, друга динамика. Трябва реформа, която да подобри финансирането на цялата система.
- Как се отразява на културата липсата на сигурно управление?
- Във всяка една държава, в която няма адекватно и сигурно управление, това се отразява на икономиката на страната и това се отнася за всяка една държава. Това, разбира се, се отнася и до културата. Политическата криза води до затруднения в икономиката, това рефлектира върху всички сектори - образование, здравеопазване, култура спорт. Нормално вследствие на това ние страдаме, защото в момента на никого не му е до актуализиране на методиката за финансирането на нашия сектор. За нас това е най-важното.
Търсим адекватно решение и адекватни хора. Аз за това съм много доволен от министъра на културата в момента - Найден Тодоров - адекватен, усмихнат и разбиращ проблематиката на сектора. Дълго време е бил директор на няколко различни културни института. Познава начините, по които можем да променим нещата, аз имам и добра комуникация с него и мисля, че с много работа ще можем да променим в една по-добра посока. И за това сега, ако се стигне до съставяне на кабинет, ще предложа Найден Тодоров да остане министър на културата.
- Освен всичко друго вие сте актьор, къде играете в момента?
- Ами в момента играя в няколко представления. Може да ме гледат в “Зимата на нашите недоволства” в Малък градски театър „Зад канала, едно представление на Бина Харалампиева, може да ме гледат в постановката “12 гневни “ на Пламен Марков, в Народния театър играя моноспектакъла ми “Плач на Ангел” по текста на Стефан Цанев и реж.
Стоян Радев, заминавам да го играя днес в Сърбия – Цариброд, пред българската диаспора. “Духът на поета“ по текста на Стефан Цанев, а постановката е на проф. Маргарита Младенова отново в Народния театър. Това са засега постановките. Имам и една в Сливенския театър и се казва “В полите на Витоша“, режисьор Стайко Мурджев, играя двойка с Бойка Велкова и уникалните актьори от Сливенския театър. Мисля за следващ текст, но все още не е готов.
- Споменахте Народния театър, успокоиха ли се нещата около народния?
- Нищо бурно нямаше, скандалът го създадоха повече медиите. Хората в Народния си работят спокойно, предстоят премиери там, нови режисьори идват, правят се нови кастинги, идват режисьори, които работят в момента в чужбина и ще започнат да работят при нас. Така че всичко си е в реда на нещата, а и ние нямаме нужда от глупави шумотевици.
- Имаше един казус с Албена Колева, успокоиха ли се нещата между вас.
- Аз проблеми нямам. И казус не помня да е имало. Беше се заблудила нещо, че съм казал, че Тодор Колев ми е бил преподавател. Аз просто казах какво знам от големите Тодор Колев и Крикор Азарян. А иначе винаги съм твърдял, че моят преподавател в НАТФИЗ е била професор Сейкова, както и покойният Илия Добрев. Така че няма място за такива неща. Това някаква дребнавост, опит за заяждане, но аз не го приемам по този начин и гледам да не обръщам внимание на подобни неща.
- Имате ли любима роля, която сте изиграли досега?
- Обичам всички роли и всичко, което съм работил до този момент.
Това е той:
Роден е на 4 април 1969 г. в Карлово
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г.
В периода 1994-1995 г. играе на сцената на Драматичен театър "Н.О. Масалитинов" в гр. Пловдив
От 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър "Зад канала"
От 2005 г. е председател на Съюза на артистите в България
Мариана Маринова
