Е два ли има по-голям обществен приоритет от здравето на децата и нацията като цяло. Адекватен ли е в това отношение ангажиментът на образователната ни система на фона на масовата практика в училищата да се подценяват часовете по физическо възпитание и дори да се налага децата да наваксват изоставането по другите предмети вместо да спортуват.
Неглижирането на предмета води до това, че учениците масово покриват нормативите за оценка между три и четири. Това потвърждава и учителят от столичната Втора английска гимназия „Томас Джеферсън“ Георги Тасев.
„Малко ученици могат да покрият нормативите за „6“. Повечето са между „3“ и „4“. Знаете, че измерваме бягане на 30 метра, 200 метра, скок на дължина, хвърляне на топка и пишем оценките според едни таблици за резултати, които общо взето не са съобразени с реалната картина и спортна култура на поколенията, които растат в момента“, категоричен е Тасев, който е и треньор по спортна гимнастика и работи с деца в залата на стадион „Раковски“.
Демотивация
„Заради този проблем се получава и тази психологическа демотивация и страх да не се изложиш пред съучениците, да не чуеш някакви коментари по свой адрес. Така излишно се отблъскват деца от спорта. Особено ако са в 8-и клас. Там децата са много срамежливи, повечето и все още не се познават и ако някое е по-свитичко, наистина е излишна травма. И това е много деликатно, като е важен и подходът на учителя. В никакъв случай не бива да му се кара и да му обяснява, че нищо не може. Трябва да намери начин да го успокои и да го надъха да се опита да подобри своето общо състояние и физическа форма“, категоричен е още Тасев и признава, че има разлика в дисциплината и цялостното социално поведение на момчетата и момичетата, които се занимават активно със спорт.
Контрол
Директорите в цялата страна все по-масово осъществяват контрол часовете по спорт да не се пропускат без уважителни причини основно от медицински характер. „Не може да се следи ежедневно, но при мен имаше нареждане всяко дете от първи до дванайсти клас да участва в часовете по спорт. Имал съм сериозни разговори и с учителите по други предмети, а и с родители по тази тема“, коментира пред „Телеграф“ и Димитър Митев – директор на най-голямото училище в Плевен СУ „Иван Вазов“ в периода 1993-2024 година.
При неговото управление спортната инфраструктура на школото се подобрява ежегодно, като той изгради модерен футболен терен с изкуствена настилка, трибуни и осветление, превърна физкултурния салон в малка спортна зала, довърши и плувния басейн.
„Кандидатствахме и по проект за втори салон, по който в момента няма особено развитие. Защото буквално от 7 сутрин до 22 часа вечер нашата база се ползва. Разбира се, и за много извънкласни дейности. Категоричен съм, че с подобряването на спортната инфраструктура не просто привличаме повече деца в училище, но успяваме за по-дълго да ги откъснем от екраните, а с възможността да участват в различни спортни инициативи ги мотивираме да бъдат по отдадени и към целия учебен процес, защото изискваме и висок успех. Категоричен съм, че не само при нас, но и в останалите училища с добра спортна инфраструктура броят на затлъстелите деца спада наполовина от 30 на около 15%“, добави Митев, който в момента е част от екипа на столичното Частно основно училище „Фюжън“.
Стратегия
Подобряване на физическата активност, здравословното състояние, развитието на спортния талант на деца, ученици и студенти чрез осигуряване на възможности за равнопоставен достъп до качествена спортна база, квалифицирани специалисти, спортуване и изява. Така е формулирана стратегическа цел 2 от одобрената от Народното събрание в началото на годината Национална стратегия за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.
Сред мерките за изпълнение на тази цел, отбелязани в документа, има няколко точки, които касаят и системата на образованието. На първо място е необходимостта от насърчаване на децата, учениците и студентите към физическа активност и спорт чрез реализиране на програми и инициативи за здравословен начин на живот и подкрепа на личностното развитие. Втората мярка е свързана с повишаване на интереса на образователните институции за участие в проекти и реализиране на спортни дейности, организиране и провеждане на учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност извън учебния план.
В крайна сметка стратегията ще се счита са успешно реализирана, ако през 2034 децата със затлъстяване в 1-ви и 2-ри клас спаднат от 30% към 2020 до 28,8%. Междинната стойност, към която се стремят ангажираните с процеса, е 29,5% през 2028 година. Основна задача на ангажираните публични институции е насърчаването на нивото на достатъчната физическата активност.
Във възрастовата група 10-14 години тя трябва да нарасне от 33% през 2022 до 41%, при тийнейджърите между 15-19 години целта е близо половината по-често да се откъсват от електронните устройства и да се занимават със спорт. 31% процента от възрастните също трябва да са физически достатъчно активни в полза на своето здраве и качествен живот.
Финансиране
От Министерството на образованието и науката (МОН) предоставиха на „Телеграф“ актуални данни относно финансирането за изграждане на спортна инфраструктура към училищата. То се осъществява по разработената през 2023 г. Програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони. Програмата има три модула: за проектиране и изграждане на физкултурни салони, за основен ремонт на съществуващи физкултурни салони и за изграждане и основен ремонт на открити спортни площадки.
Одобрени за финансиране са 543 проектни предложения по трите модула на програмата. Децата в 101 училища очакват да се сдобият с изцяло нови физкултурни салони най-късно до 2027 година, като сумата, предвидена за тяхното построяване, е 50 169 000 лева. Останалите 66 проектни предложения са за основни ремонти на обща стойност 33 660 800 лева. В новите и ремонтирани салони ще могат да спортуват повече от 58 хиляди ученици.
Общо 376 са одобрените проекти за изграждане и основен ремонт на открити спортни площадки, а сумата, която МОН ще предостави за тях, е в размер на над 50,6 млн. лева. В 205 училища ще бъдат изградени нови спортни площадки на стойност близо 31 млн. лв., а в 171 училища ще бъде извършен основен ремонт на съществуващи спортни площадки на стойност над 19,7 млн. лв.
Людмил Христов
