О т прашасалите страници на недоразказаната българска история ще се опитаме да извадим наяве едно име, което въпреки принадлежността му към спорното комунистическо минало предизвиква интерес със своя драматичен живот и трагичен край. Става дума за Методи Шаторов, функционер на българската и югославската компартия, подвизавал се под нелегалните псевдоними Стария българин, Панайот, но преди всичко като Шарло. Тежко ранен в сражение на партизани срещу български военни и полиция на 4 септември 1944 г., е открит мъртъв, затрупан с пръст и шума дни по-късно, на 15-и същия месец.
Началото
Роден на 10 януари 1898 година в Прилеп, Вардарска Македония, Методи завършва българската екзархийска прогимназия в Прилеп, а след това Скопското българско педагогическо училище. В Първата световна война Шаторов воюва в редиците на българската войска. След окончателното сръбско анексиране на Вардарска Македония и оттеглянето на българската войска през 1918 година заживява в София.
Методи Шаторов (вляво) с приятели
Става тесен социалист и участва във всички организирани събития, дори и в Испанската гражданска война. Според сръбски източник Методи Шаторов е владеел 6-7 езика, включително и китайски.
Нелегален
През 1928 година Шаторов е арестуван в България за нелегална дейност, през юли 1929 година е освободен и емигрира в СССР. В Москва учи и работи в Задграничното бюро на БКП. Заблуден от доктрината на Коминтерна за създаване на македонска нация и Балканска федерация, през 1934 г. се връща нелегално в България. Полицията влиза в дирите му и той отново бяга в Съветския съюз. Българският съд го осъжда задочно на 5 години и 50 000 лева глоба. През 1937 г. Коминтерна го изпраща в Париж, където от февруари 1937 до октомври 1939 г. завежда задграничния пункт на БКП. Пак по волята на Коминтерна през ноември 1939 г. се озовава в родния Прилеп, за да оглави Покраинския комитет на Македония, филиал на Югославската компартия.
Конфликт
Като секретар на Покраинския комитет, Шаторов се противопоставя на хегемонистичната сръбска политика и настоява за изгонването на сръбските колонисти от Вардарска Македония.
През април 1941 г. Вермахтът разгромява Югославия и Шаторов-Шарло установява контакт с ръководството на БРП в София. По негова инициатива Покраинският комитет става ПК на Българската работническа партия (комунисти) в Македония, а от ръководството му са отстранени сърбите Блажо Орландич и Добривое Видич. Назрява сериозен конфликт между него и Йосип Броз Тито поради благосклонното отношение на Шаторов към създаването на легални български комитети във всички градове на Македония. Шаторов отказва да изпълни заповедта на Тито комунистите във Вардарско да организират диверсии срещу българската административна власт. Още повече че през 1939 г. Третият райх и СССР са подписали Пакт за ненападение и са съюзници.
Обрат
Сръбските комунисти обвиняват Шаторов в предателство, саботиране на въоръжената борба, германофилство и българофилство. След хитлеристкото нападение срещу СССР Тито изпраща писма до Коминтерна и Сталин с искане да се започнат въоръжени акции срещу българските власти в Македония. На 12 август 1941 г. Изпълнителният комитет на Коминтерна взема решение ПК в Македония да е на подчинение на ЮКП. Препоръчва се сътрудничество на ЮКП с БРП. Заседанието е ръководено от Вилхелм Пик. Шарло незабавно е изключен от ЮКП, а през септември 1941 г. е свален и като ръководител на македонските комунисти.
В България
Научавайки, че Тито тайно му е издал смъртна присъда, Шарло отново се завръща в старите граници на България. В началото на 1942 г. е назначен за секретар на Софийския областен комитет на БРП. Ръководи акции за спасяването на българските евреи, една от тях е демонстрацията на 24 май 1943 г. в София.
През пролетта на 1943 г. е определен за командир на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА. Редови партизанин е в отряд „Панайот Волов“.
На 4 септември 1944 г. 240 партизани водят сражение с военни части и полиция на в. Милеви скали над Велинград. В сражението загиват 12 партизани, Шарло е тежко ранен.
Смъртта му е загадка и днес - тялото на Шарло е открито чак на 15 септември, затрупано с пръст и шума. Според аутопсията той е бил все още жив на 9 септември. Истината отнася в гроба бившия вицепрезидент на България генерал Атанас Семерджиев, който е участник в сражението като партизанин.
Версии
Три са версиите за неговата смърт, като и досега не е ясно коя от тях е меродавна: убит от войници в сражението, убит от свои или убит от внедрен агент на Йосип Броз Тито с мълчаливото съгласие на българските партизани?
През 2017 г. д-р Соня Николова, северномакедонски историк, твърди в скопския в. „Дневник“, че Тито е заповядал да бъде убит Методи Шаторов-Шарло в България. Той е изпратил най-доверения си човек, зловещия Светозар Вукманович-Темпо, да присъства на ексхумацията на тялото на Шаторов на 16 септември в Милеви скали и да направи снимка на трупа му.
Паметник-костница на Методи Шаторов и загиналите партизани на Милеви скали в Пазарджик
В предговора на книгата си "Убийството на Методи Шаторов" Илия Стефанов пише: „...След 1944 г. за убийството на М. Шаторов е обвинен войникът Андрея Андреев от с. Добровница... Осъден на 15 г. затвор, излежава само част от присъдата си и е освободен...“
Паметник на Методи Шаторов в Брацигово
В заключението на съдебномедицинския протокол от аутопсията, извършена на 16 септември в пазарджишката морга, пише: „...Смъртта на Методи Шаторов се дължи на кръвоизлив в дясната гръдна половина и острия глад. Покойният е наранен с огнестрелно оръжие, с единичен проектил в дясната гръдна половина, в лявата китка и лявото бедро. При тези наранявания покойният е получил голям кръвоизлив... Същият е със съвършено празни тънки и част от дебелите черва, както и стомаха, което показва, че след нараняването е живял достатъчно дълго време - няколко дни, през което време престояване в балкана е гладувал...“
Свидетелства
За българската принадлежност на Шарло свидетелства в злобното си изказване министърът на външните работи на СР Македония през 1944/45 г. - Цветко Узуновски-Абаз. В реч пред учредителния конгрес на борците против фашизма той признава: “Теорията на Шарло е, че българската фашистка войска не е окупаторска и оръжието трябва да се предаде на окупаторската власт... Той открито отрича националния въпрос на Македония и в неговата великобългарска душа Македония значеше само една българска покрайнина, където живеят българи, а не македонци, със свои отделни национални отлики и чувства...“!
Йосип Броз Тито на същия конгрес казва: „Драги другари, постъпката на „Стария Българин“, който беше отговорен за нашата работа в Македония, се показа не само антипартийна, но и контрареволюционна...“
Вера Ацева, партизанка и братова внучка на войводата Мирче Ацев, разказва в спомените си: „Ако се чете внимателно, ще се види, че дълбоко в душата си М. Шаторов е българин. Той говори за Македония, но в подтекст за българска Македония, български македонци. Не казва български, но се подразбира, цялото му поведение през лятото на 1941 година като секретар на Покраинския комитет е ориентирано към това Македония да бъде съставна част на България. Аз лично го познавам - работила съм с него, била съм член на Покраинския комитет и затова мога по-добре да преценявам“.
Методи Шаторов живее с Мария Петрова, с която нямат брак, но той признава родената през 1938 г. от съжителството им в Париж - Кремена за своя дъщеря. Мария заболява тежко и умира в София през 1941 г. Дъщеря им загива в авиокатастрофа край Братислава през 1966 г., като оставя син на име Бойко, роден през 1963 г.
Румен Жерев
