Проф. д-р Бюлент Юнал гостува у нас през миналата седмица за семинар, посветен на чернодробната и бъбречната трансплантация от живи донори. Светилото на Турция в тази област обмени опит и с българските колеги, сред които и един от водещите ни гастроентеролози проф. Никола Григоров. Юнал, който бе в България по покана на Елена Тричкова от МЦ „Ел-мед“, даде специално интервю за читателите на „Здраве с Телеграф“.
- Професоре, какво представихте пред вашите колеги от България по време на специално организирания семинар?
- Това беше среща за чернодробна и бъбречна трансплантация. Аз съм хирург главно по органна трансплантация. Работя и с възрастни, и с деца. Логично всичко бе фокусирано в тази посока и като цяло разменихме доста полезна информация и се надявам, че взаимно сме си били изключително полезни. Водеща тема бе проследяването на пациентите след подобна интервенция. Защото ние наблюдаваме пациентите до две седмици след операцията и ако всичко е наред, ги освобождаваме. Те обаче се нуждаят от проследяване и контролни прегледи и е добре да могат да ги правят и при други специалисти в държавите, откъдето идват при нас. Защото действително ни търсят от целия свят. Особено при деца периодът на проследяване е още по-дълъг.
- Какво ново представихте пред колегите си в София и към коя част от вашата работа проявиха най-голям интерес?
- Моята специалност е насочена към трансплантациите от жив донор. Такива по принцип не се правят навсякъде. Като цяло по света са много малко страните, в които се правят такива операции и се извършват трансплантации от жив донор. Особено когато говорим за черен дроб. Турция е една от държавите с най-много опит в това отношение и идеята на семинара бе да споделим нашия опит с колегите. Темата е изключително важна, защото за съжаление много пациенти, които се нуждаят от трансплантация, чакат дълго своя ред било от трупен донор, било от дарители. Но тъй като подобни донорски ситуации са много малко на фона на нуждите, възможностите за използване на живи донори са интересни за съсловието. Такива операции вече се правят много по-често в сравнение с миналото.
- От какво зависи успехът на една такава трансплантация?
- Нещата са комплексни. Много е важно тези операции да се извършват в точното време. Освен това успехът зависи от кондицията или общото състояние на реципиента, от стадия на болестта и придружаващите заболявания. Едно от най-важните неща обаче си остава опитът на хирурзите, които извършват интервенцията. Затова и ние постоянно споделяме знания и неща, които сме установили с практиката си.
- А кой може да стане донор?
- Тук въпросът опира и до здравеопазването, но и до законодателство. Според ситуацията в Турция донори могат да бъдат близки до четвърто поколение. Ако е извън роднинска връзка, процедурата е малко по-сложна. Тогава трябва да се мине през етична комисия. Тя се събира два пъти в месеца и разглежда отделните случаи, преди да се произнесе. Нейните членове в крайна сметка са тези, които преценяват дали да разрешат или да откажат извършването на трансплантация от заявения кандидат за донор.
- Каква част от черния дроб на донора може да бъде взета и присадена?
- Вероятно сте наясно, че черният дроб е единственият орган в човешкото тяло, чиито клетки се регенерират. Естествено има условия и показатели при изследванията, на които всеки донор трябва да отговаря, преди да се прибегне към операцията. Иначе, ако има достатъчно обем, може да се вземе и от до 70-80% от черния дроб. Разбира се, подходът е строго индивидуален към всеки случай и не е хубаво да се правят обобщения.
- До каква степен съвременните технологии улесняват вашата работа и кои са най-новите достижения, които използвате?
- Мога да кажа, че аз специализирам в органната трансплантация от 20 години и определено имам поглед върху това как се развиват нещата. С новите технологии продължителността на операциите намаля сериозно. Тоест това е едно от безспорните предимства за всички – и пациенти, и донори, и лекари. Цялата апаратура, с която режем например черния дроб, ултразвукът..., модерните неща улесняват сериозно лекарите. Роботизираната хирургия и миниинвазивните операции стават част от ежедневието. Технологиите дават точност и помагат за бързо възстановяване. Ако една операция по трансплантация от жив донор преди отнемаше по 20 часа, сега понякога приключваме и в рамките на 4-5 часа.
- Колко трансплантации лично извършвате годишно?
- Със сигурност сега е трудно да цитирам някаква точна статистика, но мога да кажа, че горе-долу по около 160 трансплантации на черен дроб и толкова на бъбреци правя годишно. Почти всеки работен ден. Разбира се, говорим за екипа от специалисти, с който работя. Получават се над 300 трансплантации годишно. Точно затова действително имаме ценен опит, който да споделяме с колегите не само от България.
- Оперирате ли извън Турция?
- Много често ме канят от различни страни, но като консултант, и влизам в операции заедно с колегите, които извършват операциите.
- Какво може да препоръчате на хората, които имат установени проблеми с бъбреците или черния дроб?
- Нещата не са нови като цяло. Всички трябва да сме отговорни към собственото си здраве. За да пазим бъбреците, е изключително важно да контролираме високото кръвно налягане, диабета, нивата сол, които приемаме... Трябва да сведем рисковете до минимум и да контролираме тези фактори, които могат да увредят отделителната ни система. По целия свят, както и в България, най-много чакащи има за бъбречна трансплантация. При черния дроб от една страна основно е контролът на килограмите. Омазняването на този орган увеличава риска от увреждания, които могат да достигнат и фаза, при която да има нужда от трансплантация. Другото, разбира се, е алкохолът, но мисля, че в тази посока не е нужно аз да коментирам каквото и да е. Хората са наясно с вредите и трябва да си дават сметка какво рискуват, водейки нездравословен начин на живот и прекалявайки с каквото и да е било. С нищо в този живот не бива да се прекалява.
- Възвръщат ли се към нормален живот хората, които трансплантирате?
- О, да. Това е целта ни. Разбира се, трябва да спазват известни ограничения и диети, но в крайна сметка могат да имат един наистина пълноценен живот.
- Достъпно ли е за българите здравеопазването в Турция?
- Турция е една от страните, които достигнаха световните стандарти в здравеопазването. Сега при нас идват хора от всички страни. Преди идваха от арабските държави и от по-неразвити от гледна точка на нивото на медицински специалисти страни. Сега е различно. Към нас се обръщат пациенти буквално от целия свят. Идват хора от много европейски държави. Не само от нашия регион, но и от Западна Европа. Освен това отвсякъде идват колеги за обучение и обмяна на опит. Според мен обслужването ни е на много високо ниво. Спазваме наистина високи стандарти и разполагаме с хубави и добре оборудвани клиники, в които има най-нови апарати и техника. На този фон цените са достъпни. Качеството, което се предоставя срещу тях, е причината да привличаме хора от различни места.
- Доста български медици също работят в Турция – медицински сестри, фелдшери, лекари, какво мислите за тяхното ниво, ценени ли са във вашата здравна система?
- Честно да ви кажа много от тях, не само изселниците, въобще не ги приемам като чужденци. В моята практика много често се срещам с колеги, свързани с България. Не бих казал, че ги усещам като чужди. Работим успешно заедно и в крайна сметка успяваме да сме полезни на хората. С тях се сработваме отлично. Разменяме ползотворен опит и с тези, които идват на обучение при нас и се връщат след това. Поддържаме връзка и мисля, че сътрудничеството ни в областта на медицината е на много високо ниво.
ТОВА Е ТОЙ:
Завършва Медицинския факултет на университета Çukurova през 1996 г.
Специализира обща хирургия в Учебно-изследователската болница „Нумуне“ в Анкара през 2001 година
През 2008 година е стипендиант в Националния институт по рака в Клиниката по хирургична онкология, болница Magee-Womens на Университета в Питсбърг в САЩ
Участва в обучение по трансплантация и онкологична хирургия в Университета в Гисен-Марбург, Германия, през 2010 г.
Получава титлите доцент през 2007 година и професор – през 2015 година
От 2021 до момента е професор по трансплантация на органи и обща хирургия – Медицински факултет на университета Aydın, Истанбул
Людмил Христов
