Н а 27 май у нас се чества паметта на двама светци, носещи едно и също име – Терапонтий Трънски (Софийски), загинал през 1515 г., и на свещеномъченик Терапонтий Сардикийски, живял през III век в Ликия. Днес има спорове сред църковните историци дали житието на древнопросиялия мъченик не е пренесено и върху българския праведник през средните векове поради сходството на думите Сердика и Сарди - столицата на древната малоазийска държава Ликия. Други пък предполагат, че свети Терапонт Софийски всъщност е събирателен образ на българската святост и мъченичество в Западна България от първите векове на османското господство.
Преданието и спомените за местната почит към Терпонтий обаче са доказателство, че объркване няма.
Свидетелства
Първото свидетелство за неговия мъченически подвиг е оставено от църковния писател от XVI век Матей Граматик, който е съвременник на свети Никола Софийски и свидетел на неговия мъченически подвиг през 1555 година. В написаното от него житие на свети Никола Софийски той пише: "А когато слушаш за жителите на Сердика (дн. София), не мисли за тукашните, а за небесните граждани, които някога са били наши съжители, а сега са съжители на ангелите. Прочее подобава да поменем двама или трима от тях. Свещеномъченик Терапонт, който, бидейки жител на това място и презвитер на светата Божия църква в Сердика, живял с много добродетели и накрая, по време на гоненията против християните, бил задържан под стража от беззаконниците заради Христовата вероизповед. Подир много мъчения и обложен с тежки железни вериги той бил изведен вън от града на един ден път и на това място му отсекли главата и така получил мъченическа смърт за Христа. А говорят, че на мястото, където се проляла кръвта му, след време пораснал голям дъб, който и досега се вижда и стават там различни изцеления, когато с вяра се пристъпва".
Посичането на свети Терапонт Сардикийски. Фреска в манастира Дионисиат, Атон, 1547 г.
Паисий
Именно това свидетелство е дало основание името на Терапонтий да се споменава и в "Историята" на Паисий Хилендарски, където е отбелязано, че „тоя светец бил свещеник в Трън, където сега отива много народ за изцеление. Гдето турците го посекли, израсъл дъб и с неговите молитви се дава при тоя дъб много изцеление".
Днес един дънер от този дъб се пази като свещена реликва в старинната столична църква "Света Петка" на ул. „Цар Калоян“ № 7, в комплекса на Софийската света митрополия.
В храм Света Петка на празника на светеца се изнася мъчениково дърво, на което той е посечен.
Знеполско
В наши дни свети Терапонтий си го спомнят малцина старци от Трънско и Знеполско. Но навремето култът към него е бил изключително разпространен. Бабите са кълнели вместо: "Бог да те убие!" - "Свети Терапонт да те убие!" И са плашели внуците си, че ако не слушат, свети Терапонт ще ги вземе в торбата си.
Освен за доста строг светия в този край го смятали и за покровител на реколтата. За плодородие имало обичай да се прави лития, която обикаляла цялото землище на селището. Този обряд бил наричан в Трънско "Кръстоноше". Първо свещеникът служел литургия в храма, а след това правел водосвет и след това предвождал шествието, което обикаляло целия синор на селото. Всички пеели: "Кръсти носим, Бога молим, Господи помилуй! Да се роди жито просо, Господи, помилуй! От два класа - три шиника, Господи, помилуй!". Шествието спирало при всяко дърво между нивите и там свещеникът казвал молитви и помазвал дървото с миро в издълбаната под формата на кръст кора. В края на деня процесията тържествено се връщала в селото под звъна на църковните камбани. Че такава лития всяко село е правела в чест на свети Терапонт, свидетелствали местни жители в средата на миналия век.
Убежище
Вярва се, че убежище на тайнствения светия била пещерата, където днес е скалният параклис, посветен на света Петка. А старата черква "Света Петка" в Трън, построена около 1700 г. и обновена през 1853 г., била съградена на мястото на параклис на свети Терапонтий, съществувал още през XVI век.
Сардикийският мъченик посечен с меч
По-ранният светия с името Терапонтий бил епископ на град Сарди, Ликия. Той станал жертва на гоненията срещу християните. Те ескалирали с особена жестокост след едикта от 258 година, който предвиждал смъртно наказание за духовните лица, които откажат да признаят римската държавна религия. Мъченикът бил затварян и подлаган на глад и жажда, воден в тежки окови до градовете Синаон и Анкира. Накрая привързали съблечения страдалец за четири кола на земята и го били жестоко, докато се показали костите му и земята се напоила с невинната му кръв. Сухите колове покарали вейки, от листата на които болните получават изцеление. На 27 май 259 година св. Терапонт бил посечен с меч.
