Б елязан от съдбата с физически недъг, но надарен с таланта на велик художник постимпресионист, Тулуз-Лотрек оставя след себе си безсмъртни свидетелства от бохемския Париж в края на XIX век.
Потомък на стара аристократична фамилия, Анри Мари Реймон дьо Тулуз-Лотрек-Монфа е роден на 24 ноември 1864 г. в замъка Боск в град Алби, Южна Франция. Баща му граф Алфонс дьо Тулуз-Лотрек е известен ексцентрик и страстен ловец. Майка му Аделаид Тапие дьо Селейран е кротка и порядъчна жена.
Малкият Анри страда от костно заболяване на краката си - на 30 май 1878 г. пада и чупи лявата си бедрена кост, а през август 1879 г. чупи и дясната. Физическият му недъг го преследва до края на 36-годишния му живот – остава нисък, с ръст едва 142 см. Последиците от болестта се отразяват на характера му - лесно се пали и отговаря с предизвикателство на презрително-снизходителното отношение на околните към него.
Учители
Чичо му Анри, любител художник, е първият му учител по рисуване. Осемгодишният Анри постъпва в лицея „Фонтенас“, който завършва успешно през 1881 г. Най-ранните му запазени рисунки са от 1873 г. През 1882 г. известният парижки художник Леон Бона го приема като ученик в ателието си, а на следващата година се мести в ателието на Фернан Кормон. Тук се сприятелява с Винсент ван Гог.
През 1884 г. нестандартният на ръст художник се установява и потапя в бохемския парижки квартал Монмартр. Често осъмва в популярните развлекателни заведения „Елизе Монмартр“, „Мулен дьо ла Галет“ и „Ша Ноар“. Първият му модел е Сюзан Валоден, с която заформят и интимна връзка. В кабаретата като папарак скицира и запечатва с молив в ръка танцьорки, певици и волните жрици на любовта. Любими персонажи са му танцьорките Ла Гулю (Лакомницата) и Валантен Безкостния. После скиците му оживяват в живописни платна.
Увлечен от нощния живот на Монмартр и Плас Пигал Тулуз-Лотрек се отдава на алкохола и разюздани контакти с жени. Но пък редовно получава пари от родителите си, благодарение на които си устройва самостоятелно ателие.
Сюжети
Жената е обект на копненията на Тулуз-Лотрек и на оригиналните му търсения. Той е художникът на артистичния живот и разпуснатите нрави на парижката нощ от края на ХIХ век. В неговото творчество е доминиращ женският образ. Главни действащи лица в платната му са жени от целия социален спектър на парижката "бел епок" (прекрасна епоха). Модели са му аристократки, очарователни дами от неговото "изискано общество", но и жени на ефимерните наслади на парижката нощ - певици, танцьорки, актриси, клоуни, акробати, жрици на продажната любов. Лотрек регистрира навиците на парижкото общество въз основа на личния опит и наблюдения със собствените си сетива.
Кабаре
В 1888 г. Тулуз-Лотрек участва в изложбата на „Двадесетте“ в Брюксел. Същата година прекъсва връзката си със Сюзан Валодон, а от 1889 г. става редовен посетител на новооткритото кабаре „Мулен Руж“. На следващата година участва за втори път в изложбата на „Двадесетте“. Тук между него и художникът Анри де Гру възниква спречкване. Гру не е съгласен с участието на картини на Ван Гог в изложбата. Тулуз-Лотрек яростно защитава приятеля си. Двамата опоненти си обявяват дуел, който не се осъществява. От 1891 г. Тулуз-Лотрек става популярен с плакатите си за „Мулен Руж“ и други кабарета, както и за Аристид Брюан. Увлича се в литографията и рисува забележителни плакати за танцьорката Жана Аврил (Експлозивната) и певицата Ивет Гилбер.
В салона на Мулен Руж
През 1893 г. открива две самостоятелни изложби при галериста Морис Жоаян. Нощите си прекарва в публичните домове. Дори се премества да живее в новооткрития публичен дом на ул. "Мулен". Черпи вдъхновение за своите сюжети от такива съмнителни заведения. От този период е прочутото му живописно платно "В салона на улица „Мулен", завършено през 1895 г. После се връща отново към сюжетите от артистичния свят на Париж. Прави плакати за представленията на певиците Мей Милтън и Мей Белфорт. По молба на бившата звезда на „Мулен Руж“ Ла Гулю (Лакомницата) рисува декорацията за павилиона й. Предприема пътуване до Лондон, където се запознава с Оскар Уайлд, и до Лисабон.
През 1897 г. Лотрек пътува до Холандия. Тук се запознава отблизо с творбите на холандските майстори. През месец май 1898 г. е представена негова изложба в галерия „Гупил“ в Лондон. Запознава се с друг знаменит ексцентрик - Оскар Уайлд.
Въпреки неугледния си външен вид Лотрек е любимец за красавиците. Той е бохем и винаги галантен с "труженичките" в публичните домове. Една от любимките му се казва Мари Шарле - млада авантюристка, която му създава славата на "най-големия и най-щедрия любовник в Париж".
Копнеж
Лотрек е поласкан от славата си на любовник, но в себе си страстно и отчаяно копнее за истинска любов. Така и не я открива до края на дните си, въпреки че се появява любима жена, на която иска да отдаде сърцето си. Девойката се казва Алина и е от аристократично семейство. Когато обаче родителите й научават за интереса на художника към нея, изпадат в шок и тутакси я изпращат в манастир. Заради Алина Лотрек е бил готов да се откаже от пиенето и изцяло да й се посвети, но за пореден път осъзнава, че не му е писано да изпита семейното щастие. Затова задоволява тъжната си душа с измамното веселие на разюздания нощен Париж.
В леглото
Роднините му не одобряват не само начина му на живот, но и част от скандалните му картини. Дори изгарят някои от тях по настояване на чичо му Шарл. Впоследствие те отричат този вандалски акт. Лотрек все повече се чувства "черната овца" в рода си. Започва да страни от близките си.
Краят
Още през 1888 г. лекарите откриват, че Тулуз-Лотрек е заразен от сифилис! През 1898 г. здравето му все повече се влошава поради злоупотребата с алкохол. Няколко пъти го сполетява пристъп на алкохолен делириум и е настанен в психиатричната болница в Ньой, където престоява от февруари до май 1899 г. След излизането си се връща към предишния си начин на живот и алкохола. Вътрешният му глас обаче все повече му подсказва, че трябва да "бърза". Въпреки доброволното си самоубийство и наближаващия край работи шеметно и много пие!
На 20 август 1901 г. получава паралитичен удар. Лекарите успяват да го съвземат за кратко. На 9 септември същата година умира. На малкото фотографии на художника виждаме един човек с несъразмерен ръст - голям череп и къси крака с малки стъпала. Гардеробът му се състоял от няколко панталона и едно дълго палто.
Творческото наследство на Тулуз-Лотрек включва около 600 картини, близо 330 литографии, 31 плаката, 9 гравюри „суха игла“, 3 монотипии, хиляди рисунки и скици. Произведенията му се съхраняват в музея на родния му град Алби, в Лувъра и в частни колекции из целия свят.
Румен Жерев
