0

С алмонелата е бактерия, която много лесно се разпространява чрез храната. Особено през лятото. Тя е характерна най-вече за храни от животински произход, но може да се пренася и чрез онези повърхности на съдове, до които са били в контакт. Затова особено през топлите месеци трябва да сме много внимателни какво поднасяме на трапезата си и каква хигиена спазваме. По-високите температури помагат за бързото разпространение на бактериите. А децата са особено податливи на това. Навлизайки в човешкия организъм, салмонелата атакува бързо червата, като причинява гадене, повръщане, болки в корема, диария, понякога с примес на кръв, висока температура, главоболие - характерни симптоми на хранително отравяне.

Докато възрастният организъм бързо се справя с чревната инфекция, а при някои тя дори не предизвиква или не се разпознават неприятните симптоми, при децата салмонелозата може да донесе неприятни последици.

По последни данни на Националния център по заразни и паразитни болести от началото на годината в страната са регистрирани 110 случая на салмонелоза. За същия период през изминалата година са били 94.

„В момента има предимно вирусни инфекции, остри диарии, бактериалните са само около 10%. Става дума за салмонели, които представляват животинско фекално замърсяване. То протича с повръщане, диария, болки в корема. А самата диария е с кръв и слуз“, обясни пред „Телеграф“ завеждащият педиатричното отделение в Инфекциозна болница - София доц. Атанас Мангъров. Той изтъкна, че трябва да внимаваме с продуктите от животински произход като яйца и меса, които могат да бъдат замърсени с тор.

„Трябва обаче да имате предвид, че при салмонелозите трябва да се приемат няколко милиона микроба, за да се получи заразяване. При дизентерията пък, която е свързана с човешко фекално замърсяване, са необходими само 10-20 микроба, за да се получи замърсяване“, предупреди доц. Мангъров. Той допълни, че именно дизентерията се среща при хора с по-ниска хигиена, а не при чисти и добре гледани деца. При тях рискът е от салмонелоза.

Що се отнася до лечението, то е свързано предимно с прилагането на диета. Ако става дума за кърмачета, майката трябва да продължи да го кърми. При другите деца са подходящи диетични храни, а що се отнася до по-големите - няколко дни трябва да консумират само сухари или бисквити. Добре е да са на такъв режим, докато не се възстанови лигавицата на червата.

„То се разбира по това, докато детето започне да ходи нормално до тоалетна. Най-важно е да не се допусне обезводняване“, предупреди специалистът. В домашни условия е подходящо да се приемат специални разтвори, които те се резорбират много бързо и се получава ефектът на венозно вливане.

Особеност

Другата особеност на салмонелозите е, че са съпроводени с продължителни диарии.

„Имат вълнообразен ход - обострят се, после затихват, след това пак се обострят. Не се влияят от лечение с антибиотици. Затова не трябва, а и не бива да се приемат такива“, каза още доц. Мангъров.

До хоспитализация може да се стигне, ако детето се дехидратира. Тогава трябва да постъпи в болница за лечение, за да се влеят разтвори венозно.

Диагностициране

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и данните за консумация на съмнителна храна. За потвърждаване на диагнозата могат да се изследват фекалии, повърнати материи, промивни води от стомаха и др. При микроскопско изследване на изпражненията могат да се открият левкоцити, което говори за инвазивна инфекция на червата. Причинителите се изолират чрез микробиологични изследвания. Извършват се посявки от материалите върху специални обогатителни, диференциращи и селективни хранителни среди. Задължително се извършва идентификация на салмонелите с помощта на серологични реакции. Задължително при микробиологичните изследвания се определя антибиотичната чувствителност на бактериалния щам.

Разграничаване

Салмонелозата трябва да се разграничи от останалите хранителни токсикоинфекции, които могат да се причинят от хетерогенна група бактерии - стафилококи, стрептококи, йерсинии, бацилус цереус и др. За това може да помогне видът на консумираната храна и микробиологичното изследване. Диарийният синдром трябва да бъде диференциран от заболявания на салмонелна септицемия, които нямат инфекциозна генеза.