П араклис „Свети Василий Велики“, направен по идея на ловеца Васил Радичев и изграден от ловците от дружината и хора от село Момчиловци, осветиха на Васильовден. Повече от 150 миряни се стекоха на празника в новия комплекс, обединил ловен заслон, чешма и параклис – съобщава Анелия Славейкова от СЛРБ.
„Където има сговор, както казват старите хора, всичко върви и Господ помага“, обобщава емоцията от хубавия празник и удовлетворението от добре свършената работа инициаторът и ктитор на храма Васил Радичев. Потомствен ловец от дружината на село Момчиловци, той дълго ще разказва за имения ден, който отпразнува в първия ден на новата година. Повече от 150 гости имаше Васил на своя празник. Колеги ловци и миряни от родопското село дойдоха за освещаването на параклиса, съграден по негова идея и осъществен с помощта на другарите от ловната дружина и на още добри хора от околността. Новият храм е посветен на св. Василий Велики.
Идея
Васил добре помни и кога му е хрумнала идеята, макар да е било отдавна, преди близо 30 години. „Бяхме се събрали приятели и ловци. В разговорите ни се стигна до темата за параклисите. Знаете, край Момчиловци има много параклиси – с нашия, последния осветен, броят им се закръгли на 30. Тогава казах на Анастас Парев, приятел и колега ловец, че параклис на името на свети Василий няма. „Внимавай, че ако се вречеш, ще трябва да го направиш“, каза, преди още да съм разбрал напълно, Анастас. „Нито се заричам, нито се вричам, но ако ми е здрав и як гърбът и ако Господ е решил, ще го направя – отвърнах тогава. Доста време мина. Решихме в дружината да имаме нещо свое и започнахме да градим заслон и чешма. Като напредвахме в строежа, все по-ясно виждах как моят параклис чудесно би се вписал в един такъв ансамбъл. Предложих на колегите и те веднага не просто прегърнаха идеята, а започнаха истински да помагат. Кой с пари, кой с материали, инструменти и техника, кой с труд, много хора помагаха. Три години ни отне, но добра работа свършихме“, благодарен е за подкрепата Васил.
Родословие
„Васил Радичев е наследствен ловец. Неговият баща – Костадин Радичев, по прякор Киркин, беше култов ловец с изключително чувство за хумор. Винаги намираше начин да вметне нещо шеговито в разговора, така че да повиши вибрациите на общуването между хората. В памет на татко си, Костадин, Васил издаде в книжка кратките шеговити истории на своя баща. Дядото на Васил – Киро, и той е бил ловец – разказа Сийка Суркова, която вече трети мандат е кмет на китното родопско село.
Мястото, на което се обособи новият комплекс с ловен заслон, чешма и параклис, е дарение от Шинка Кюлханова, нейния брат и други две техни сестри.“ Като журналист по професия тя е изключително успешен PR на ловно-рибарска дружина Момчиловци. Прави го безвъзмездно и от сърце. Благодарна е, че когато има мъжка работа, която трябва да се свърши бързо и качествено за доброто на хората от селото, може винаги да разчита на хората от ловната дружина. Заедно са и в работата, и във веселбата – Сийка Суркова е скъп гост на тържествата на ловците и има приятния ангажимент заедно с председателя на дружината Костадин Величков да връчва годишните награди на най-добрите.
За добронамереността и грижите на ловците щедро се отплаща и природата. Слуката често спохожда момчиловските ловци, а в ловните им полета има голямо богатство от дивечови запаси. Като на истинското бижу се радват на дивите кози около Момчиловци – дивеч, който доскоро е бил напълно непознат за ловностопанските райони, стопанисвани от местните ловци. В пълна хармония те съжителстват заедно с благородни елени, диви свине и мечки. Мечките, макар броят им да е вече значителен, не създават проблеми. Факт, който потвърждава научната теория, че доброто стопанисване и грижите, които ловците полагат, за да поддържат баланса, дават своите добри резултати.
Йото Пацов
