В еликден е един от най-обичаните християнски празници, на който обаче се сблъскват много традиции и обичаи. За почти всички християнски страни е характерно постенето, което продължава 55 дни. Всъщност великденската трапеза е първата разнообразна храна за християните след най-строгите пости. По тази причина е прието на трапезата да има от всичко, което е родила земята.
Безспорно един от символите на Великден са шарените яйца. Още в Древен Рим, Китай и Персия е имало обичаи за боядисване на яйца. Те са символизирали празниците, свързани с раждането на живота.
Символи
Доста по-късно и християните възприемат боядисаните яйца като важен символ. Много по-късно те са възприети като символ на възкресението. Първото яйце трябвало да е червено, за да символизира кръвта на разпнатия Христос. Самото счупване на яйцето също има ключово значение. Считало се е, че с това символично се разрушава вратата на гробницата, където е бил погребан Христос и изобразява неговото физическо и телесно възкресение.
В християнската традиция Исус е представян като Божия агнец, а традиционното агне на Великден се свързва с неговата жертва в името на хората. Но това съвсем не означава, че яденето на агне по нашите земи има дълбоки исторически корени. Всъщност печенето на великденското агне е един сравнително нов ритуал. В миналото на трапезата на този празник е присъствала кокошка, пиле или друга птица. Агне се е убивало ритуално и се слагало на трапезата само на Гергьовден.
Великденските бонета се превръщат в цветни шапки.
Традиции
В съвременния си вид козунакът за пръв път се появява в готварска книга във Великобритания по някое време през XVII век. По-късно приготвянето му е подобрено и възприето от французите. Сладкият обреден хляб обаче е познат още в Древен Египет, където е бил раздаван при различни празници и ритуали. Първите свидетелства за правенето и яденето на козунак в България са от средата на XIX век. Смята се, че първата рецепта идва от унгарски имигранти.
В Нова Зеландия и Австралия също има традиция с великденски хлебчета, които децата трябва да изядат. Страните се намират в Южното полукълбо и там след мартенското равнодействие идва зимата. Смятало се е, че обредният хляб ще даде сили на децата, за да преодолеят зимата.
В западните традиции не е толкова застъпена консумацията на агнешко и козунак. Всъщност на почит са по-скоро великденските зайци, за които се смятало, че крият яйцата, а любимото традиционно ястие е свинската шунка.
И тук обяснението за това е лесно и логично и е свързано със селскостопанските цикли. Прасетата са угоявани през годината и клани по Коледа. В миналото не е имало хладилници и от неизяденото по Коледа месо се е приготвяла шунка, която е ставала годна за консумация по Великден.
Флоренция отбелязва Великден с фойерверки.,
Ритуали
Характерното за празника се простира отвъд месото, яйцата и козунака, а ритуалите са застъпени дори в облеклото. Изключително разпространени в западния свят са великденските бонета. Това са малки шапчици, които в началото били само бели и са носени от жени и деца за неделната великденска църковна служба. Впоследствие стават и цветни, а в края на миналия век ритуалът за бонетата се комерсиализира в колосални размери. В магазините стават хит детските великденски комплекти с бонета.
В Северна Европа има интересен и любопитен обичай. От неделята на Великден се отбелязва обичаят на великденския огън. В продължение на два дни се палят великденски клади, за които се е смятало, че прогонват зимата и мрака.
Огнените ритуали не са характерни единствено за северняците. Флоренция също има свой огнен ритуал, който е със 350-годишна история. Там на Великден една каруца, пълна с фойерверки, се прекарва по улиците на града. Когато стигне до площада, архиепископът на Флоренция запалва от църквата фитила. Великденските фойерверки водят началото си от първия кръстоносен поход и символизира изпращането на рицарите.
На фойерверки залагат и в Мексико. Там огнената фиеста започва от събота и продължава до понеделник. Смятало се е, че в огъня на фойерверките изгаря предателят Юда.
Цветните великденски килими водят началото си от маите.,
Пъстро
В по-топлите южни страни Великден се празнува с ритуала на хвърчилата. Те символизират полета на молитвата на вярващия към Небесното царство. В Бермуда понеделникът след Великден се отбелязва с национален празник на хвърчилата.
В други страни, като Гватемала, Великден е празник на цветовете, като той включва не само яйцата. Още от Разпети петък тръгват процесии, които носят и разпъват цветни килими, които символично застилат пътя на Христос. Всъщност и тази християнска традиция има местни корени. От дълбока древност индианците маи имали традиция за изработване и застилане с килими, изработени от цветя. Неподобреният до днес рекорд е за килим с дължина от повече от 800 метра.
Малките деца във Финландия пък се обличат с цветни дрехи и боядисват лицата си. Те пеят и танцуват за здраве. Още от Цветница малките момиченца обикалят облечени като малки вещици. Те спират пред всеки дом и пеят песнички.
Кауза
През 1991 г. Австралия започва кампания по отказ от великденските зайци. Инициативата била насочена към опазването на билбитата, които са били заместители на зайците в един момент. Това са малки местни торбести бозайници с изпъкнали очи и кръгли уши. Инициативата се приела добре от австралийците. Сега в страната почти никой не говори за зайци, а само за билбита.
Все пак заекът остава като един от най-ярките символи на Великден, поне в западните традиции. Те са възприемани масово в Европа и Америка. И ако днес тя се комерсиализира от производителите на шоколад, то началото няма нищо общо с лакомствата. В Средновековието намирането, гоненето и хващането на зайци е имало съвсем практично измерение. Причината е всъщност доста прозаична. Със събуждането на пролетта фермерите се опитвали да изтребят зайците и да предпазят реколтата. Кулминацията на лова била по Великден. Освен това се смятало, че зайците, които са гризачи, подобно на плъховете, разпространявали чумата.
