О свен всичко изписано и изказано по повод кончината на кралица Елизабет II (1926-2022), с нея си отиде един стожер на християнството в Европа и в целия свят. Нейната роля за укрепване на евангелската вяра е сравнявана с тази на папата в много отношения. С една разлика - кралицата се оказа доста по-дълголетна на своя трон, тъй като през нейното управление се смениха цели 7 папи. От 50-те години на миналия век това бяха: Пий XII , Йоан XXIII, Павел VI, Йоан Павел I, Йоан Павел II, Бенедикт XVI, Франциск, като петима от тях Елизабет дори надживя и физически.
Също както главата на Римокатолическата църква, и кралицата имаше огромно влияние върху държави (настоящи или бивши британски колонии) с чутовна площ и население от 2,5 млрд. души. За сравнение папа Франциск отговаря за 1,8 млрд. души, колкото са католиците по света. Кралицата бе натоварена с политически функции, но също като папата тя имаше и духовна роля. Тя идваше от библейските времена векове назад и от възгледа, че всяко царство е отредено от Бога.
Защитник на вярата
Официалната й роля на „защитник на вярата“ идваше от факта, че Eлизабет II бе върховен глава на Англиканската църква. Този пост поначало върви в комплект с короната. Но както отбелязват християните на Острова, по-важна бе личната й вяра и пример, които бяха заразителни. Въпреки че нейното положение беше богатство и блясък, философията, която крепеше монархията й, бе много тихо християнско смирение. В това отношение тя приличаше повече на папа Франциск, отбелязват британски пастори.
Разковниче
Всъщност мнозина вярващи отдават нейния дълъг и плодотворен живот единствено на упованието й в Бога. В една знаменателна фраза кралицата изрича следното: „Молете се за мен... Бог да ми даде мъдрост и сила да изпълня церемониалните обещания, които ще дам, и да мога вярно да служа на Господа и на вас през всичките дни на живота си.“
Това са думите на Елизабет II в първото й коледно обръщение към поданиците през 1952 г. Малко по-рано баща й крал Джордж VI умира - на 6 февруари 1952 г. Принцеса Елизабет и херцогът на Единбург са в Кения, когато идва вестта, че тя трябва да се възкачи на трона. Оттук тръгва и популранита афоризъм, че тя е отишла в Африка като принцеса, а се е върнала като кралица.
Коронясана е 18 месеца по-късно - на 2 юни 1953 г., в Уестминстърското абатство, Лондон.
Коронация
Кралицата е коронясана в дълбоко символична църковна служба, въведена през 973 г. и включваща молитви и служба за Свето причастие. Кълбото, скиптърът, пръстенът и короната, използвани в церемонията, включват кръст, който символизира управлението на Иисус Христос над света. Въпреки че бижутата на короната са украсени с много от най-ценните скъпоценни камъни и диаманти в света, по време на коронацията е представена Библия и описана като „най-ценното нещо, което този свят има“.
Най-свещеният момент в основата на церемонията е миропомазанието, когато се премахват символите на кралския статус. Кралицата, седнала под балдахин, за да скрие свещения момент от камерите, бе облечена в проста бяла рокля без бижута или корона. Докато архиепископът я помазва с миро, молитвите, изречени над нея, измолвали от Свети Дух да я определи като Божи слуга. Християните вярват, че именно Божието помазание изпълва хората с Неговата любов и им дава сила да Го следват.
Власт
Но с короната идва и огромна духовна власт. След отделянето на англиканската църква от Ватикана през XVI век ролята на монарха става ключова. Въпреки че не се е възползвала с тази власт, Елизабет II е получила някои функции, които в миналото само папата е имал - да одобрява и разтрогва монархически бракове, да опрощава грехове, да благославя и др.
Тя се фокусира основно върху коледните си обръщения към Британската общност. Речите й по повода са сред малкото, които сама пише. Те често се отнасят до Иисус Христос, основателя на християнството, чието раждане се празнува на Коледа. Наред с официалната си роля на глава на Англиканската църква кралицата обаче винаги изразява личната си вяра в „Спасителя на Света“, „Принца на Мира – Иисус Христос“.
Както казва в коледното си предаване през декември 2000 г.: „За мен учението на Христос и моята лична отговорност пред Бог очертават една рамка, в която се опитвам да водя живота си и да служа на ближния.“
Слугата на света
Всъщност темата за служенето тръгва от коронацията и преминава през цялото властване на монарха, вдъхновено от жертвения живот на Христос, който „не дойде да Му служат, а да служи“.
„За мен поученията на Христос и моята лична отговорност пред Бог осигуряват рамката, в която се опитвам да водя живота си“, казваше приживе кралицата. И сякаш бе възнаградена за това Свише. Защото се превърна в най-дълго властвалия монарх, само Луи XIV е управлявал в Европа по-дълго от нея.
През 2008 г. кралицата казва: „Надявам се, че като мен и вие ще бъдете утешени от примера на Иисус от Назарет, който, често в обстоятелства на големи несгоди, успя да живее общ, неегоистичен и жертвоготовен живот... Той ясно показва, че истинското човешко щастие и удовлетворение се намират повече в даването, отколкото в получаването; повече в служенето, отколкото в това да бъдеш обслужван.“
Коледни послания
Библейската история, на която често се позовава кралицата, най-често подчертава тази тема за служенето. В четири от коледните си обръщения тя говори за любимата си притча на Иисус за добрия самарянин. В нея един човек, юдеин, е ограбен и изоставен. Край него преминават знатни в ония години особи, свещеник, левит, които се правят, че не забелязват страдащия. Накрая идва самарянин - човек от народ, който юдеите презират. Той превързва раните на ограбения, качва го на добичето си, води го в странноприемница и дори плаща, за да се погрижат за него. През 1985 г. Елизабет тълкува, че тази история „ни напомня за нашия дълг към ближния“. И добавя: „Трябва да се опитаме да следваме ясната инструкция на Христос в края на тази притча: „Иди и ти направи същото“.
„Не е много трудно да приложим тази история към нашето време и да разберем, че нашите съседи, нашите приятели или напълно непознати са тези, които се нуждаят от помощ“, казва по друг повод кралицата. Тя дава за пример и децата в страни като Етиопия и Судан, които нямат достатъчно храна. „Би било прекрасно да мислим, че през последните години на XX век Христовото послание за това да обичаме ближните си като себе си най-накрая ще бъде чуто“, призовавала Елизабет II, наричана заради вярата си „слугуващата кралица“.
Усети силата на молитвата
В своите речи често кралицата дава да се разбере, че молитвата на човека крие голяма сила да поддържа човека здрав. През 1992 г. . по време на отбелязването на 40-ата годишнина от встъпването си в длъжност тя благодари на всички, които са се молили за нея, казвайки, че тези молитви „ме поддържаха през всичките тези години“.
Научи се да прощава
В своя живот кралицата демонстрира и силата на прошката. Твърди се, че тя е простила на принц Хари и съпругата му Меган Маркъл, задето се отказаха по доста скандален начин от ангажиментите си към Бъкингам. Дори е искала да види новороденото си внуче, но безуспешно.
По-рано Елизабет II се ръкува с бившия командир от ИРА Мартин Макгинес, въпреки че чичото на съпруга й принц Филип – лорд Луис Маунтбатън, е убит от ИРА през 1979 г Жестът на кралицата е смятан за жизненоважна стъпка за осигуряване на помирение между националистите и юнионистите в размирната Северна Ирландия.
През 2011 г. тя казва: „Прошката е в основата на християнската вяра. Може да излекува разбити семейства, да възстанови приятелствата и да помири разделените общности. В прошката ние усещаме силата на Божията любов.“
Всеки от нас е специален в очите на Бог
В коледното си обръщение през 2020 г. на Бъдни вечер от замъка Уиндзор, където беше в изолация с принц Филип поради пандемията от Covid-19, кралицата сподели: „Продължаваме да бъдем вдъхновени от добротата на непознати да те утешат, че - дори и в най-мрачните нощи - има надежда в новата зора. Иисус засегна това с притчата за добрия самарянин. Човекът, който е ограбен и изоставен край пътя, е спасен от някой, който не споделя неговата религия или култура. Тази прекрасна история за добротата е все така актуална и днес. Добрите самаряни се появиха в обществото, показвайки грижа и уважение към всички, независимо от пол, раса или произход, напомняйки ни, че всеки един от нас е специален и равен в очите на Бог.“
