Б езчет лечебни извори в чест на св. Марина има на българска територия. Те са обект на поклоннически туризъм от дълбока древност. Едва в наши дни споменът за тях се възражда, като не липсват и съвременни случаи на чудеса.
Едно такова слабо популярно свято място се споменава от писателката Цветана Качерилска в нейния сборник, посветен на лечебните води. „Вонеща вода“ край Габрово се намира в квартал „Радецки“ (по пътя за местността Узана) и цери очи и кожа. Възрастни хора разказват, че оттук е минал генерал Радецки по време на Руско-турската освободителна война. Има легенди, че войни са се лекували край аязмото. Спасение от различни болежки са намирали и пътници, отиващи на пазар към Казанлък и Стара Загора.
Легенди
За мястото свидетелства Илия Габровски в "Легенди за габровския край". Славата на извора тръгва от дъщерята на поп Серафим, която преди повече от век е имала проблеми с очите. Никакви доктори и лечители не помогнали. Веднъж, връщайки се от Велико Търново, където посетили поредния знахар в село Кованлъка (днес Пчелище), отец Серафим и дъщеря му минали покрай Габрово. Спрели край пътя да си починат. Дъщерята започнала да бере цветя и случайно попаднала на изворче, в което водата миришела на барут. Тя измила очите си и болките й силно намалели. Баща й напълнил манерката си с вода от извора и по пътя още няколко пъти измил очите на детето - подобрението било чудодейно.
Архиерейският наместник в Габрово поп Стефан Станимиров като научил пратил и дъщеря си Дона. Тя страдала от упорито кожно заболяване – пъпки по лицето. След няколко измивания оздравяла.
Светилище
Уникално светилище се намира и в Странджа, до село Сливарово, на 12 километра от главния път за Малко Търново и на 95 км от Бургас. В този край на България св. Марина се приема за сестра на св. Илия Гръмовержец и се нарича огнената светица. Там има пещера, в която водата тече по стените и се събира в съдове, оставени от болните на пода. Тя си пие за всякакви болести. Наоколо дърветата са отрупани с конци и дрехи. Вярва се, че те също поемат болестта на човека. Светилището е било най-големият култов център в Югоизточна Тракия. Хора отблизо и далече идвали тук на поклонение и “смиване“ с целебна цел. С тази пещера е свързана и много древна традиция – да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро изображения на болния орган, както и на цели човешки фигури. Този ритуал се практикува и днес. Вярва се, че болестта ще остане върху макетите на органи в пещерата. В гората наоколо има много лечебни извори, орисани от светицата.
Сяново
До село Сяново, на 22 км от Тутракан и на 51 км от Русе, се намира Сяновският манастир „Света Марина“. Смята се, че аязмото там има неземна сила да цери безчет болести по опорно-двигателния апарат, нервите и очите.
През 1943 г. за енорийски свещеник на селото е назначен новоръкоположения свещеник Димитър Петков. През същата година той заедно с още двама свещеници отслужили водосвет на извора. Свещеникът решил да се измие и тутакси се излекувал от ревматизма, от който страдал.
Отец Георги от Русе разказа наскоро, че знае за още много случаи, но те били толкова изумителни, че даже не смеел да ги тиражира.
Бездетна
С лековита вода е благословен и Ботевският манастир „Св. Марина“. Той се намира в приказна падина, където често отскачат страдалци от Добрич или Варненско. Духовници там разказват за бездетна жена, която скоро заченала, след като се обляла с лековитата вода.
През 1844 г. са построени параклис и две къпални до извора. По случай освобождението на Северна Добруджа цар Борис III посещава мястото със свитата си. Той имал тежък хроничен здравословен проблем, но след къпане с водата получил изцеление. Именно монархът заръчва около параклиса да се издигне и манастир, като отпуска и средства.
Страдалци възкръсват в Каран Върбовка
Целебно аязмо се намира в храма "Св. великомъченица Марина", разположен в района на русенското село Каран Върбовка, община Две могили. Миряни разказват, че ако човек се измие и има проблеми с очите, то ще получи значително облекчение или направо изцеление.
Но райската течност връщала здравето и при други случаи – безплодие, бъбречни проблеми, базедова болест, глухота, уроки и други страдания.
Чудотворна икона почитат на о. Андрос
Чудотворна икона на св. Марина се почита на гръцкия остров Андрос (най-северния от Цикладските острови). Тя се пази в манастира „Света великомъченица Марина" в района на село Апоикия. Там се разказва за уникално чудо, случило се през октомври 2000 година в семейство Василиу от Лимасол, Кипър. Детенцето им Андрей имало тежка болест и се нуждаело от трансплантация на костен мозък. Те дошли в обителта и се помолили пред иконата на св. Марина за здравето на момчето. С дарителска кампания семейството успява да набере средства за скъпата операция. Тя била насрочена в една клиника в Хюстън, Тексас, САЩ. Малко преди началото й изведнъж там се появила непозната докторка, която дала безценни напътствия на хирурга. След интервенцията той озадачил родителите с думите: „Ама защо сте били път чак дотук, след като имате такъв забележителен лекар в Кипър“. Родителите се спогледали в почуда. Започнали да търсят коя е тази жена, но така и не я открили. Скоро се спомнили думите на игумена на манастира в Андрос, че ще се моли св. Марина да присъства на операцията и да закриля детето.
