Н а 1 септември християнската църква почита паметта на Свети Симеон Стълпник и неговата майка Света Марта. Но народната традиция за празника е свързана с началото на есенната оран. Затова в народния календар денят е известен още като Симеон сърп, Симеон орач, Летен полазник.
Църква
Из някои населени места в страната все още се спазва обичаят предния ден стопаните да носят семената за посев в църквата, за да се осветят от свещеник. В чувалите се поставят стрък босилек, орехи, плодове, червени чушки, които са нанизани на червен конец, сребърни парички и пепел от бъдника - дървото, горяло на Бъдни вечер, за да растат буйно посевите и да се опази непокътната реколтата. Другаде пък се добавят чесън, орехи, дренки и лешници, за да е едро и здраво житото. В някои краища на България прекарват семената през дупката на тесла, преди да ги засеят, за да са "пълни и тежки". За да не се разболяват посевите и за берекет, някои стопани поставят при семената сребърни предмети, бижута - пръстени, пафти от колани, гривни.
Между въглени
Рано сутринта стопанката замесва тесто, от което изпича две пшеничени питки. С първата от тях се захранват биволите и воловете, а на рогата им нанизват кравайчета, запазени от Бъдни вечер, и червени вълнени конци. Орачите и сеячите обличат чисти ризи, закичват се със зелени китки, а каруците и добитъка гиздят с венци от цветя. Жените обикалят три пъти каруцата и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата. В Хасковско от двете страни на пътната врата се поставят два въглена, между които на път към нивата минава колата със семената. В Северозападна България стопанката коли пред каруцата петел - курбан на Свети Симеон, след което подава на орача торба с варена кокошка, втората питка и баница.
На четири
На нивата всеки изрича молитва и след като се изоре първата бразда, се търкулва погачата по нея с благословия да се роди много жито. Питата се разчупва на четири парчета, като първото се хвърля на изток към слънцето, второто се дава на животните (в миналото на воловете), а третото парче се заравя в нивата - дар за нейния невидим пазител. Четвъртото, последно, парче се изяжда от орача. Костите от кокошката се заравят отново в първата бразда.
Полазник
За плодородието през новата година се гадае по „полазника“ - първия човек, прекрачил прага на къщата - ако е благочестив и имотен стопанин, ще има берекет през годината.
Ако орачът срещне по път за нивата бременна жена или жена с "пълни ръце", то реколтата ще е богата.
На празника на 1 септември се извършват и гадания за времето през годината. Вярвало се е, че каквото е времето на Симеоновден, такова ще е и през идния януари. По първите 12 дни на септември пък се гадае за времето през дванадесетте месеца на следващата година. Зимата ще подрани и ще бъде студена, ако на този ден кучетата лежат свити на кълбо.
Не давайте нищо назаем
Празникът е свързан се редица забрани, целящи запазването на реколтата и благосъстоянието на дома.
Не се дава нищо назаем, както и не се изнася нищо от дома, за да не излезе берекетът.
Над огнището не се закача почерняло котле и не се пали огън, докато стопанинът не се върне, за да се предпази нивата от огън.
Жените не перат и не простират, за да няма празни житни класове.
Не се работи с вълна, за да се предпазят от вълци стадата.
