В исоко сред гористите северни склонове на Родопите, на 3 км от Асеновград, е разположен Горноводенският манастир „Св. св. Кирик и Юлита”. На 15 юли (петък) той ще чества храмовия си празник.
Той е основан по време на втората Българска държава, най-вероятно през ХІV век. И оттогава е свидетел на превратностите на бурната ни история. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края му е възобновен на днешното място под името „Св. Петка”. През 1810 г. е опожарен от кърджалиите, а през 1816 г. започва възстановяването му, което завършва през 1835 г.
Гъркомания
В годините на османското владичество манастирът станал гръцки. Управлявали го гръцки монаси и тогава всички старини, които той е притежавал, били унищожени. Само върху каменната чешма в двора, изградена през 1696 г. от майстор Никола, по времето на игумена йеромонах Стефан и проигумена Теофан, е запазен възпоменателен надпис на български език.
През 1920 г. в манастира са настанени руски монаси, избягали от болшевишката революция. Обителта пострадва при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г. През 30-те години в него е имало богословско училище. През периода 1943-1944 г. това свято място е превърнато в концлагер. След 1944 г. запустява, а след това тук се помещава Дом за хора с душевни недъзи. През 80-те години манастирът е преустроен изцяло и е превърнат в творческа база на Съюза на българските архитекти (СБА). След шестгодишни съдебни дела в Окръжния съд в Пловдив между Пловдивската митрополия и Съюза на архитектите съдът връща през 2015 г. манастира на Пловдивската митрополия.
Стил
Двуетажни постройки оформят манастирските крила и ограждат големия манастирски двор. В средата му се издига църквата "Света Параскева". По своето оформление тя наподобява в голяма степен главната черква на Бачковския манастир. Зографисването на храма е станало между 1847 и 1850 година от възпитаника на атонските художествени ателиета Алекси Атанасов, подпомаган от своите ученици. Най-силно впечатление прави композицията „Страшният съд”. Уникална е и позлатената дърворезба на иконостаса, вероятно дело на местен майстор, успял да вмести в нея почти всичко от растителния и животинския свят на района. Сред възрожденската живопис се открояват шест икони на Захари Зограф. Негова икона е и тази на "Свети свети Кирик и Юлита", поставена на десния кивот. По времето, когато манастирът е бил превърнат в психиатрия, болните са изподраскали стенописите, което наложило тяхната реставрация.
Църква става параклис
Параклис аязмо „Св. св. Кирик и Юлита“ се намира на около 500 м от манастира. Там се е намирал първият манастир, чиито очертания на зидовете му все още личат. В документи от края на XIX и началото на XX в. местността се споменава като Стария Свети Кирик. След опожаряването му през 1810 г. манастирската църква „Св. св. Кирик и Юлита“ се довършва едва в 1862 г. Оттогава започва да се говори само за един манастир, а мястото на стария манастир при аязмото се превръща в църква параклис.
