Н ародното събрание ратифицира споразумението между България и Украйна за предоставянето на 100 БТР-60ПБ с отпаднала необходимост от МВР на 21 ноември 2023 г.
Това предизвика оживена дискусия и противопоставяне както в парламента, така и в обществото. Оставяме настрана политическите измерения на решението и ви предлагаме технически анализ на бойните машини, които предоставяме на Украйна, за да направите сами изводите за тяхната боеспособност и необходимостта им за България.
История
БТР-60ПБ, предоставени на Украйна, бяха в състава на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ на МВР. Тя е наследник на бившите Вътрешни войски, създадени след 9 септември 1944 г. с цел справяне с безредици и тероризъм вътре в страната. Съществуват от 1948 до 1961 г., когато са закрити. След началото на т. нар. Възродителен процес с решение Б-№4 на Политбюро на ЦК на БКП от 15.01.1985 г. Вътрешни войски отново са създадени в състава на МВР и участват активно във Възродителния процес. Точно тогава те получават въпросните БТР-60ПБ. През 1997 г. с новия Закон за МВР, Вътрешни войски са преименувани на „Жандармерия“. След като Бойко Борисов стана главен секретар на МВР през 2001 г., за празника на МВР на 5 юли започват да се провеждат паради в София. За тях част от БТР-ите на ведомството са пребоядисани от традиционния зелен армейски цвят в наситено светлосиньо и започват да дефилират по жълтите павета. Другите техни публични прояви са респектиране на ромското население при акции в махалите в страната. При големите наводнения през 2006 г. в Софийското поле Бойко Борисов бе качил група журналистки на едни БТР-60ПБ на „Жандармерия“-та и спасяваха хора по поречието на река Лесновска.
Раждането
Разработката на бронетранспортьора ГАЗ-49 започва в Конструкторското бюро на ГАЗ под ръководството на В. А. Дедков през 1956 г. Той има един карбураторен двигател ГАЗ-40П с мощност 90 к. с., който е твърде слаб за 10-тонна машина. Опитът за инсталиране на дизелов двигател ЯМЗ-206Б с мощност 205 к. с. също е неуспешен - двигателят е твърде тежък и оказва сериозен натист на задната част, където е разположен, нарушавайки плаваемостта. При липса на други подходящи двигатели в СССР е решено да се монтират на 2 двигателя ГАЗ-40П с 2 скоростни кутии - десният задвижва първия и третия мост, а левият - втория и четвъртия. Така модифициран, прототипът е готов до есента на 1959 г.
В края на 50-те години на ХХ век още няколко съветски конструкторски бюра участват конкурентно в създаването на перспективен бронетранспортьор - Академията на бронетанковите и механизирани войски и автомобилният завод в Кутаиси с „Обект 1015“; Бюрото за външни поръчки на ЗИЛ със ЗИЛ-153; Алтайски тракторен завод с „Обект 19” и Митишчински машиностроителен завод с ММЗ-560. ЗИЛ-153. Обект 1015 и ГАЗ-49 са сходни по външен вид и дизайн, докато „Обект 19“ по-скоро е тип БМП с конструкция с колела и вериги. Всички те се отличават с редица нови конструкторски решения, но в крайна сметка ГАЗ-49 е избран за масово производство, защото е по-прост, по-евтин, надежден и технологично отработен.
Ефектът е в дефекта
Допълнителен фактор, който преодопределя избора, е двигателят на ГАЗ-49. Въпреки че Министерството на автомобилната индустрия нарича решението за 2 двигателя „авантюристично и невежо“, военните го харесват, тъй като ако един от двигателите се повреди, бронетранспортьорът продължава да се движи със скорост до 60 км/ч по шосе. В резултат ГАЗ-49 е приет на въоръжение на 13 ноември 1959 г. под наименованието БТР-60П (П - „плаващ“). Вместимоста е 14 души.
Серийното му производство започва през 1960 г. в автомобилния завод ГАЗ в Горки. Представен е за първи път на военния парад на Червения площад на 1 май 1962 г., когато частите на Московския гарнизон преминават с него. До есента на 1963 г. БТР-60 влиза на въоръжение и в съветските войски в Централна Европа, което е отбелязано от чуждестранни военни наблюдатели.
Корпус
Следващата значима промяна е в бронирания корпус, който получава брониран покрив и вече е напълно затворен. Има 2 причини за това.
Първата е високата уязвимост на бронетранспортьорите, отворени отгоре, в градски битки, доказано по време на улични боева през 1956 г. в Будапеща, когато основните загуби на съветските БТР-152 са понесени от коктейли „Молотов“, хвърлени от горните етажи. Предложено е някои бронетранспортьори да са в затворен вариант за операции в градовете.
Втората причина е военната концепцията от 60-те години на ХХ век за война с използване на тактически ядрени оръжия, нещо считано за много вероятно. Невъзможността за спешена пехота да действа в райони с радиоактивно замърсяване изисква напълно затворена бойна машина, оборудвана с ЯХБЗ. Така БТР-60 става напълно затворен.
Новият БТР-60 получава малко по-висок корпус с покрив с дебелина 7 mm с два големи люка в него и други два отделни за командира и водача. За да се компенсира невъзможността десантът да стреля нагоре, във всеки от горните странични листове се появиха по 3 люка, затворени от бронирани клапи. Въоръжението остана същото, като 7,62 mm картечницата СГМБ е заменена с ПКБ от същия калибър. Броят на десанта е намален до 12 души. Модернизираният бронетранспортьор е означен като БТР-60ПA и замени БТР-60П в производството от 1963 г. От 1965 г. той е заменен на поточните линии от модификацията БТР-60ПA1, която се отличава с подобрен двигател и скоростна кутия.
Въоръжен
Следва нова радикална модернизация, този път засягаща въоръжението. Бронетранспортьорът е оборудван с купола на БРДМ-2 с 14,5 мм картечница КПВТ и 7,62 мм ПКТ. Десантът отново е намален - до 8 души, от които 6 са в десантното отделение, а други двама са под купола - командир и куполен стрелец. Това напълно отговаря на стандартното съветско отделение от 8 души. Бронетранспортьорът получава нови устройства за наблюдение и 2 допълнителни люка в горните странични листове в областта на десантното отделение, което улесни качването и слизането. Предната броня на корпуса е леко подсилена и е подобрена противоядрената защита. Новата версия е обозначена като БТР-60ПБ и влиза в производство през 1966 г. Тя се оказа най-успешният БТР-60 и се произвеждаше масово без значителни промени. В заводите ГАЗ БТР-60-ПБ се произвежда до 1976 г., когато е заменен на поточните линии от новия БТР-70. Производството на БТР-60ПБ продължава в Курганския завод за колесни влекачи до 1987 г. Явно въпросните БТР-60ПБ на МВР са от това късно производство.
Брой
Въпросът за броя на произведените БТР-60 е сложен, тъй като надеждни съветски или руски данни все още липсват. Според западни оценки са произведени до 25 000 БТР-60 от всички модификации, но историкът М. Барятински смята тази цифра за значително надценена, защото вероятно включва и БТР-70 и БТР-80. Освен в СССР лицензно производство на БТР-60 има и в Румъния.
Сред многобройни модификации на БТР-60 има и българска следа. 30 армейски БТР-60 ПБ са модернизирани до варианта БТР-60ПБ-МД1 в „ТЕРЕМ-Хан Крум“ (Търговище). Двата бензинови двигателя ГАЗ-40П са заменени с един 6-цилиндров дизелов двигател Cummins ISB 25.30 с мощност 250 к. с. На купола са монитрани 2х4 димни гранатомети „Туча“. Машините са на въоръжение в 38-и механизиран батальон на 2-ра Тунджанска механизирана бригада в гарнизон Стара Загора.
Основни тактико-технически характеристики
Тегло, t 10,2
Дължина, mm 7560
Ширина, mm 2830
Височина, mm 2420
Броня (челна), mm 9
Броня (странична), mm 7
Броня (задна), mm 7
Въоръжение
-основно 1 х 14,5 mm картечница КПВТ с 500 патрона
-допълнително 1 x 7,62 mm картечница ПКБ с 2000 патрона
Силова установка 2 х ГАЗ-40П
Тяговъоръженост, к. с./t 17,6
Макс. скорост (по шосе), km/h 80
Запас от ход, (по шосе), km 500
Преодолявани препятствия
-ров с широчина, m 2
-вертикално препятствие, m 0,5
Благодарение на двата водометни движителя БТР-60ПБ може да плава със скорост до 10 km/h, а в случай на повреда движението продължава със скорост 4 km/h чрез въртенето на колелата.
Димитър Ставрев, военен експерт
