Е два ли има българин, който да не знае прочувствената и тъжна народна песен „Заблеяло ми агънце“, която е запазена марка на народния изпълнител Борис Машалов. Едва ли са много обаче и ония, които знаят, че певецът с кадифения глас в младежките си години се е занимавал активно със спорт и дори е бивш шампион по кеч борба.
Борис Николов Машалов е роден на 30 януари 1914 г. в Севлиево. В същия регион 20-ина години по-рано се появява легендата в професионалния кеч Дан Колов.
Бояджия
Музиката явно е заложена в гените на рода Машалови. Неговият дядо, прадядо и майка му Еленка обичат да пеят. Още като ученик Борис проявява певческия си талант, като със сестра си участват в училищни самодейни прояви. Когато е на 12-години, семейството напуска родното си място и се установяват да живеят в София. Там, за да помага на семейството си, се занимава с бояджийство. Докато върши работата, той си пее. Репертоарът му е разнообразен: народни песни, стари шлагери, арии от опери. Един ден на младия певец се натъква оперният певец Събчо Събев, който предлага на младежа да му преподава безплатно уроци по оперно пеене. Ето как по-късно самият Машалов си спомня за тази съдбоносна за него среща. „Работех заедно с баща ми и братята ми на една сграда в центъра на София. Боядисвам и пея. Отдолу се събрала публика и изръкопляска. Провесих глава през прозореца, махнах с ръка и като бис им изпях „Зън, зън, Ганке ле“. Един господин ми извика: „Момче, я слез за малко при мене.“ Помислих, че ще ме пазари за бояджия, и веднага изтичах. Тогава той ми се представи: "Аз съм оперният певец Събчо Събев. Ти имаш великолепен и сладък глас. Започвай да работиш с гласа си. Хвърляй четката, бояджии ще се намерят, певци с такава дарба като твоята обаче няма.“ Младият Борис приема предложението и търпеливо усвоява тънкостите на класическата музика. Но наред с това не оставя и народната музика.
Спорт
През младежките години Борис Машалов и четиримата му братя започват да се занимават активно и със спорт, с кеч борба, макар и в нейния аматьорски вариант. В 1934 г. Клубът на българските кеч борци аматьори организира народни състезания на колодрума в София. За участие в тези състезания се записват всички братя Машалови. Двама от тях - Борис и Серафим, достигат до финала и се налага да се борят помежду си, за да излъчат победител. Мачът между двамата е доста драматичен и оспорван, като в крайна сметка е спечелен от Борис Машалов, който е обявен за градски шампион.
Певецът участва в общо пет турнира по кеч, като неизменно достига до финала. Организаторите на турнира усещат, че борбата между двама братя, при това на финал, привлича публика и финансови постъпления и се опитват да предложат договор за постоянно участие на Борис и Серафим Машалови. По това време обаче Борис вече твърдо е решил да се отдаде на народната музика и отказва примамливата оферта. През 1937 г. в Прага той записва първата си грамофонна плоча, в която е включена и „Заблеяло ми агънце“. Песента бързо се превръща в истински хит в България, а плочата се харчи като топъл хляб.
Бягство
През 1944 г. Борис Машалов едва не се разделя с живота си. По време на една дружеска разпивка той си позволява да говори против Хитлер и изказва съмнение за победата му.
Един от сервитьорите в ресторанта предава думите му в полицията. Певецът е арестуван и е изпратен в концлагер близо до Симитли. Успява да избяга оттам заедно с още няколко лагерници. С камион стигнат до София, където, за да се спаси от по-нататъшни репресии, с ходатайството на приятели постъпва на лечение в балнеосанаториум в Банкя. Там посреща и преврата от 9 септември.
След 1944 г. Борис Машалов се превръща в един от емблематичните български народни изпълнители. Репертоарът му се разширява и вече включва над 400 народни песни. При концертите си на открито искал да пее без микрофон, тъй като гласът му бил прекалено силен. През 1949 г. народният изпълнител е назначен от Сирак Скитник за солист на Ансамбъла за песни и танци на армията. С тях обикаля десетки страни по света. Песента „Заблеяло ми агънце“ се превръща в негова запазена марка. След като напуска ансамбъла, Машалов създава групата за народни песни „Наша песен“, в която влизат още и Гюрга Пинджурова, Славка Секутова, Радка Кушлева, Ика Стоянова и Лалка Павлова. Групата обикаля цяла България, като навсякъде пеят пред препълнени зали и салони, а често и на открито. Репертоарът на Борис Машалов включва както весели и хумористични, така и тъжни песни. Сред най-популярните от тях, които се пеят от всички, са: „Недо ле, Недке хубава“, „Китка ти падна, Дено“, „Мятало Ленче ябълка“, „Либе, ако дойдиш, сега да ми дойдиш“, „Вино пият петдесет юнака“, „Отдолу идат сеймени“, „Кехая вика из село“ и др.
Златен фонд
Борис Машалов умира на 16 юли 1962 г. на 48-годишна възраст от хронична бъбречна недостатъчност. За цялостната си певческа дейност е награден посмъртно със званието „Майстор на естрадното изкуство“ и ордени „Кирил и Методий“ I и II степен. 60 негови песни са включени в Златния фонд на БНР. В памет на Борис Машалов ежегодно община Севлиево организира национален фолклорен конкурс за северняшка песен „Море песен екна“. А пред Дома на културата в Севлиево има поставена паметна плоча на изпълнителя. Ако човек застане пред плочата в рамките на половин минута, специално за него ще звучи песен на Машалов.
Научава песента от циганин мечкар
Приживе Борис Машалов разказва, че научил песента „Заблеяло ми агънце“ по време на един от гастролите си в Северна България. Там случайно се среща с пътуващ циганин с мечка, който я изпълнява в съпровод на собствената си гъдулка. Само четири изпълнения били необходими на Машалов, за да запомни завинаги текста и мелодията на песента. При едно от изпълненията в някакво село навръх Гергьовден местен животновъд изведнъж се качва на сцената и обявява, че бил решил да заколи 10 агнета курбан за светеца. Но чувайки песента за агънцето, внезапно се разчувствал и решил да ги пощади и да ги дари на певеца, който успял да изкара сълзи от очите му. Изненадан, певецът видял доста зор, преди да успее да намери подслон и нови стопани за благородно подарените му животни.
В Пекин пее на китайски
През 1954 г. Борис Машалов е на турне в Азия. След Сибир и Урал в Русия той трябва да пее и в китайската столица Пекин. Дали българинът е бил предупреден предварително, че управляващите комунисти не обичат да им се пее на чужд език, или пък е проявил самоинициатива, днес може само да се гадае. Когато се изправя пред 50-хилядната китайска публика обаче, Машалов внезапно запява хита си „Заблеяло ми агънце“ на китайски език. Публиката изпада в екстаз и целият стадион става на крака и бурно го аплодира.
Иван Георгиев
