П исали сме за гибелта на Апостола на българите в Македония Гоце Делчев и митарствата на неговите кости, които тръгват от лобното му място в село Баница, Серско, пренесени са в Ксанти, после в Пловдив, София, за да бъдат предателски предадени през 1946 г. в сърбоманско Скопие. Град, в който приживе Гоце никога не е стъпвал. Настоящият ни разказ обаче е за младежките години на Георги Николов Делчев.
Доверяваме се на неговия верен другар и съратник в Освободителната борба Пею Яворов. Свидетелства, които поетът издава в книга за Гоце през 1904 г.
Кукуш
От някогашния български град Кукуш сега няма и следа. През Втората балканска война от 1913 г. тази българска твърдина е изравнена със земята от гръцката войска по заповед лично на техния крал Константин.
Дотогава градът е наброявал около 10 000 души трудолюбиво българско население и само 200-300 турци и цигани. В семейството на Никола Делчев и неговата жена Султана се раждат 9 деца – 4 момчета и 5 момичета. На 4 февруари 1872 година се появява Георги, първото мъжко дете. Никола и Султана отглеждат още трима синове - Мицо, Милан и Христо, и пет дъщери - Руша, Цона, Тина, Лика и Ленка. Двама от братята на Гоце - Мицо и Милан, загиват като дейци на ВМОРО, а третият - Христо, участва в Първата световна война в редовете на Българската армия, получава медал „За храброст“ 4-та степен.
Детските години на Георги, който от малък е наричан Гоце, преминават в патриархална среда, в дух на строгост и почитание към по-възрастните и на обич към доброто и справедливостта. От баща си Гоце Делчев наследява едрия си ръст и юнашки вид - по-късно ще бъде наричан от османските власти - „най-голям враг на царщината и главатар на всички комити“. Като ученик в българското екзархийско българско училище в Кукуш Гоце се откроява с любознателност и с успех усвоява преподаваните предмети.
Завършва трети клас и баща му го поставя за негов помощник в дюкяна им. Гоце обаче не иска да вари прочутото бащино каймаклия кафе и приятели на баща му го убеждават да изпрати ученолюбивия си син в българската гимназия в Солун.
Признание
През есента на 1888 г. Гоце вече е между първите ученици в Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Проявява особен интерес към история, география и математика. При завършването на втори гимназиален клас Гоце Делчев получава лично от солунския валия съчиненията на Пушкин, награда за отличен успех.
В Солунската гимназия Гоце се включва и сам ръководи таен ученически кръжок, участниците по-късно са дейци в националнореволюционното движение в Македония и Одринско.
На рождения ден на султана през април 89-а година, както е обичай, учениците, начело с учителите, отиват в конака да засвидетелстват своите верноподанически чувства към падишаха. Един от учителите казва хвалебна реч, учениците изпяват съответствена песен и идва ред за викане "чок-яша" , което ще рече „Да живее“. И учители, и ученици, щат не щат, викат, само Гоце, надул устни, опрял поглед в земята, мълчи умислен. "Ти защо не викаш?" – побутва го един от надзирателите на пансиона: "Аша-а!" или „Долу!“ – изкрещява Гоце за ужас на всички.
"Бях се замислил, надзирателят ме смушка; рекох да извикам като другите, а пък то излезе друго" – казва Гоце на директора си. "Кукушанчето днес беше искрено за всички ни" - говорят учениците.
Юнкер
През втората половина на 1891 г. 19-годишен той тръгва към София: „Щом свършва шестият клас - пише П. К. Яворов, Гоце отива в Кукуш, целува ръка на разплакани баща и майка, прощава се с пет сестри и три по-малки братчета, дохожда в България и облача мундира на юнкер от младшия курс. На идване в България Гоце си представя свободните българи едва ли не като хора, почти единствената работа на които е заговорът против Турция.“ Това обаче не се оказва съвсем вярно. Съвсем скоро Гоце се разочарова от заобикалящата го атмосфера, която е доста различна от гимназията в Солун. Затваря се в себе си и почти няма приятели, но винаги остава от най-прилежните в училището.
Като юнкери с Гоце Имов
Изключен
През 1894 г. група юнкери пишат анонимно писмо, критикуващо министерските власти в София. Гоце Делчев не е сред тях, но ги защитава пред началството, което му докарва изключване от Военното училище: „Гоце изслушва краткото съобщение, обръща се кръгом на юг и протяга ръка, светнал от радост.“
На 4 октомври 1894 г. му е връчена заповед с мотивите за изключването: „На основание предписанията на Военното министерство от настоящата година под № 133 и заповедта по училището № 107 от 24 септемврий е изключен от училището за недобро поведение с право за повторно постъпвание на военна служба и представление за производство в офицерски чин.
На Гоце Делчев е връчено СВИДЕТЕЛСТВО № 2722 за завършен старши клас на Военното училище с общ успех 9,42 по 12-балната система.
Свидетелството му от военното училище
Учител
Гоце Делчев се завръща веднага в Македония и е назначен като екзархийски учител в Ново село, Щипско. По същото време там се намира и Даме Груев, с когото вече се познават. Даме въвежда Гоце в революционната организация и двамата заедно започват да кроят планове. Следващите две години Гоце Делчев постоянно агитира местното българско население, пътува до София за срещи със съзаклятници и с лица от българското правителство, участва в създаването на вестник, който отразява и разпространява гледната точка на организацията, ръководи тайната комитетска поща, търси начини за сдобиване с динамит и друго оръжие. През 1896 г. става учител в Банско, където остава два месеца. Следващите години прекарва в постоянни грижи за снабдяване с оръжие и пари.
Леярна
През 1897 г. край днешното кюстендилско село Длъхчево - Сабляр се създава работилница за бомби. Пейо Яворов пише: „Гоце работи в леярната заедно с другите и повече от всички. Трудът е ужасен, средствата недостатъчни, мизерията нетърпима. Но Гоцевия пример ободрява, насърчава и умилява.“
Делчев прави няколко големи обиколки в самата Македония, пътува също из Родопите и Одринска Тракия, където българите също се готвят за общо въстание. Гоце Делчев се превръща във фактически ръководител на ВМОРО.
През 1903 г. по време на конгрес в Солун се взема решение за обявяване на всеобщо въстание. На конгреса обаче не присъстват най-видните дейци на ВМОРО – Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, Пере Тошев и Христо Матов. Делчев се противопоставя на взетото решение, но връщане назад вече е невъзможно. Предстои да избухне голямото Илинденско-Преображенското въстание.
През март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява железопътен мост на жп линията, свързваща Солун и Одрин. През месец май се отправя за среща със ръководството на Серския революционен окръг. На 3 срещу 4 май нощуват в село Баница, когато селото е обградено от потеря и започва претърсване на къщите. Гоце Делчев решава да спаси селото от опожаряване, като извежда четата си над селото. В завързалата се престрелка загива от куршум в сърцето. Заедно с него загиват още шестима четници.
Румен Жерев
