Е гипетските доктори още в древността били в състояние да извършват мозъчни операции, използвали особен рентген при счупвания на кости, а бръсненето на цялото тяло действало противомикробно.
Близо до храмовия комплекс Абу Симбел в Египет британски изследователи случайно се натъкнали на малък гроб, в който имало три мумии. Всяка от тях била на около 4500 години, но не това станало сензация в преситения с древни останки Египет. Оказало се, че в черепа на мумията били поставени големи златни пластини, като това било направено още докато хората са били живи. По този начин се получава още едно доказателство за триумфа на древноегипетската медицина. Специалисти отдавна твърдят, че още в 2500 г. пр. Хр. местни неврохирурзи са извършвали сложни операции на мозъка.
„За нас тези открития отдавна не са сензация – заявява в интервю професорът по древноегипетска медицина Абдул Уахид ал Масри. - Още през 1862 г. египтологът Едвин Смит купил в Луксор части от древен папирус, който съдържал подробни медицински рецепти с петхилядна давност.
Сега е трудно да се повярва в това, но през 3000 г. пр. Хр. египетските доктори са умеели не само да отворят черепа за премахване на отоци, но и да правят други хирургически операции: изрязване на апендикс, ампутация на ръка и замяната й с протеза.
Мумии
Следи от подобни хирургически интервенции са се съхранили върху много мумии. Възможно е такива операции да са се правили още по-рано, но медицината се развива с помощта на висшия жрец на бога Ра – Имхотеп. През 2630 г. пр. Хр. той заявява, че „боговете са разкрили пред него изкуството да лекува хората” и основава школа за доктори, в която се приемат както мъже, така и жени.
Първите операции по отваряне на черепа жрецът провежда лично – в качеството на анестезия хитрият Имхотеп въвежда пациента в транс с четене на молитви, след което го пои с напитка от силни упойващи треви, в резултат на което се губи всякаква чувствителност. Златото използвали, за да се предотврати заразяването на кръвта (този материал притежава антисептични свойства, затова и в черепите на мумиите са намерени именно златни пластинки).
„Помислете, това е станало толкова отдавна, а до ден днешен не разполагаме с някакви документални свидетелства, че по време на тези толкова сложни операции някой е починал в мъки. Сега животът ни се струва невъзможен без аспирин, кардиограми, рентген – казва сътрудникът на пресслужбата на Националния египетски музей в Кайро Ибрахим Хюсейни. - Но в Древен Египет прекрасно са се справяли и без тях. Главоболието премахвали с горещи вани с различни отвари от цветя и билки и с масажи, аритмията определяли с помощта на слепи момичета с необикновено развит слух. А в качеството на „рентген” привличали музиканти с чувствителни пръсти, които опипвали мястото на счупването, за да добият представа за възможните последствия.
Заръка
След смъртта на Имхотеп (2611 г. пр. Хр.) фараонът Джосер заповядал на медиците да направят всичко възможно, за да може хората да живеят по-дълго. Той всъщност бил загрижен за здравето на поданиците си от користни цели: продължителността на живота гарантирала повече приходи в хазната.
Рецептите за дълголетие, сравнени със съвременните методи, били доста необичайни. Така например древноегипетските лекари препоръчвали за продължаване на живота ежедневно трикратно (сутрин, обед и вечер) да се измива тялото, а също така регулярно да се бръснат всички косми (особено под мишниците). Идеята била, че това пречи на микробите да попадат в организма. Също така докторите на фараоните ги съветвали да не ядат тлъсто месо и сурова риба.
„Разбирам, че в наше време много пациенти ще сметнат подобни рецепти за примитивни и смешни – коментира професор Абдул Уахид ал Масри. - Но колкото и да е странно, в резултат на тези прости процедури хората действително са започнали да живеят по-дълго.” Това потвърждават и учените. Например фараон Пепи II, който се къпел три пъти дневно, даже тогава, когато бил силно простуден, живял 94 години (2246-2152 г. пр. Хр.). Той се подлагал на стриктна диета: ял месо само един път в месеца, и то основно от млада кокошка.
„Широко се е използвал и чесънът – твърди Ибрахим Хюсейни. - Например популярното и досега „ароматно” средство против простудата – чесън с мед, е измислено именно в Древен Египет. Смятало се, че демонът на простудата се страхува от чесъна и бяга при неговата поява. Още при египтяните съществувала лекарската длъжност проктолог (специалист по дебелите черва).
Смята се, че между 1295-1186 г. пр. Хр. успехите на медицината в Древен Египет достигат своя пик. По това време египтяните вече били добре запознати с такива съвременни документи като медицинската застраховка и болничния лист. Въпреки това те били убедени, че много от болестите се дължат на зли сили и хвърляли големи усилия за прогонването на демоните на болестта.
Препоръчвали златни накити срещу рак на гърдата
Древните египтяни били експерти по всичко. Едно от чудодейните средства била смес от краве мляко, зърна и мед.
Те смятали, че ракът на гърдата се избягва, като се носят масивни златни украшения. Схващането им било, че златото премахва бучките още преди да са се появили.
Лечението се плащало скъпо и прескъпо – най-богатите хора били офталмолозите и дентистите. По интересен начин се церели очните инфекции: „вземете част от човешки мозък и я разделете наполовина. Едната част смесете с мед и я сложете в окото сутринта, другата част оставете да изсъхне на въздух и я сложете на окото вечерта”, свидетелства папирусът на Еберс, открит в Тива през 1872 г. Медицинската енциклопедия на древните египтяни съдържа над 900 рецепти за проблеми в сърдечносъдовата и дихателната система, нарушения на слуха и на зрението, стомашно-чревни заболявания и т.н.
Кристи Красимирова
