- Г-н Джиков, през есента на миналата година лансирахте една идея за създаване на 6 тържища, на които могат да продават и купуват само регистрирани производители и търговци на едро. Докъде стигнахте?
- Обособихме 6 терена, където да се извършва тази дейност. Те са в Бургас, Варна, Велико Търново, Горна Оряховица, в Пловдив и София има борси и в момента. Още в процес на обособяване е терен в района на Симитли, който обслужва Южна България и някъде около Монтана. Ще бъде създадено и търговско дружество, в което да влеем тези имоти. То ще е собственост на държавата, за да няма спекулации, че ще бъде облагодетелстван някои или че се прави за олигарси. Напротив, то ще е част от държавна политика за прозрачност на търговията и обследване на процеса от производителя или вносителя на определена храна до крайния потребител.
- Какви стоки ще се търгуват на тези тържища?
- Ще се продава първична продукция като може тя да е растителна и животинска. Тоест ще има от домати, краставици, картофи, лук и прочие, както и плодове до месо и млечни продукти. Обмисляме също така на определени места да има кътове за рибна борса. Целта ни е да вървим в посока на прозрачност на процеса, да има контрол от страна на държавата както здравен, така и фискален. Това е пътят и начина за защита на родните производители на храни. Тези шест терена, които вече са обособени са площи собственост на държавата и върху тях предстои да бъдат проектирани след издаване на съответните разрешения борси и логистично оборудване за дейността.
- Откъде ще е финансирането за тези държавни борси?
- Една от възможностите е чрез продажба на държавни бази, които пустеят. Има огромен брой и терени, и сгради, които са собственост и на Министерството на земеделието в цяла България и се рушат. Държавата, Министерството на земеделието и самите структури, към които са тези сгради и терени, нямат пари за стопански разходи, и не могат да ги поддържат. Трябва да се вземе решение, но това може да стане при редовен кабинет и парламент, да се пристъпи към продажба или отдаване под наем. Очакванията са ми, че приходите от тях биха били милиарди левове. За да се продадат обаче, трябва да се направят прозрачни търгове, на които да се вземе максимално високата цена за даден обект. Не искам да има спекулации в тази посока, че се прави за някой, напротив прозрачността и начина за провеждане на търгове при евентуално решение на редовен кабинет и народно събрание за продажба е единствения правилен път да се постигне добра цена, с която да е удовлетворена и държавата като собственик, и купувача.
Няма логика безброй сгради да стоят и да пустеят, защото собственикът им в лицето на държавата и институциите няма средства за поддръжката им.
- Посочете за пример даден имот, който е в лошо състояние?
- Само в Ихтиманско, за там имам поглед, в две села има сгради, които преди години са се помещавали ветеринарни лечебници, но в момента се рушат. Ако не бъдат продадени сега и не бъде взето максимално изгодната цена, след 10 години ще се срутят. Тогава държавата няма да вземе и една стотинка. Най-много да стане някоя беля, при срутване да пострада някой, защото съм виждал и деца да играят там. Няма охрана, нито ограждения и са опасни.
- Производителите на плодове искат държавата да предприеме мерки за защитата им, като посочиха за пример Швейцария, където са въведени по-високи мита за вноса на плодове. Това възможно ли е да се направи у нас?
- Митата за целия ЕС се определят в Брюксел. Нивата на ставките, с които се обмитяват продукти от трети страни, се определят там. Ние сме част от ЕС и регламентите и митата се решават от Европейския парламент. Швейцария е независима държава, не е член на ЕС, не се съобразява с Брюксел и може да прави всичко.
- Какви са възможностите да се продава първо българската продукция в магазините, а след това при недостиг да се внася?
- 30 години българският парламент и всички участници във вземането на решения за държавата незнайно защо, или от некомпетентност и нежелание, не успяха да приемат закон за търговията с храни. В момента Законът за храните регулира безопасността на стоките. Закон за търговията на храните, който да урегулира целия процес от производството и внасянето до потребителя няма. Необходимо е да се работи за разработване на различни браншови стандарти, регионални стандарти, да се провокира създаването на местни традиционни продукти, да им се дава достъп до пазарите. Самите търговски вериги, за да си увеличат продажбите, ще имат на щандовете регионални продукти със съответните стандарти. Това го има във всички държави в ЕС. Всички знаем, че като влезем в обект на търговска верига в Германия или Австрия, се предлагат храни и напитки, които са основно местно производство. Това у нас липсва.
Това е той:
Завършил е Университета за национално и световно стопанство
Председател е на Националната асоциация на картофопроизводителите (НАК)
Бил е съветник на министъра на земеделието
Назначен е за втори пореден път за зам.-министър на земеделието в служебния кабинет
