„Здраве с Телеграф“ потърси най-известния офталмолог у нас, защото все повече възрастни и деца имат нужда от очила и специализирана помощ. Попитахме специалиста колко често трябва да посещаваме очния лекар и при какви сигнали да не отлагаме прегледа. Той сподели от какво страда българинът и колко важна е профилактиката.
- Проф. Оскар, от какво страда българинът по отношение на очното зрение?
- Най-честият проблем са различните рефракционни аномалии, налагащи оптична корекция (носене на очила). По-тежки състояния, които крият риск за зрението, са диабетната ретинопатия, макулната дегенерация, свързана с възрастта, катаракта (перде на окото) и глаукома. Като цяло няма особена разлика между българите и останалите европейци по отношение на заболяванията, колкото стадия на диагностициране и съответно навременното лечение.
- Посещаваме ли навреме и профилактично офталмолог?
- За жалост мисля, че масово ходим на лекар, когато имаме проблем, който сме се опитвали да решим известно време, преди да се консултираме със специалист. Наблюдаваме позитивна тенденция все повече деца да идват на профилактични прегледи. Наша основна задача като лекари, представители на медиите и общество като цяло е непрекъснато да напомняме необходимостта от профилактика.
- Зачестяват ли проблемите с очите при децата? Какви са най-често срещаните?
- Не бих казал, че проблемите зачестяват, но профилактиката е от първостепенно значение, защото едно дете не знае как би трябвало да вижда и често, дълго време не се оплаква, а ако намалението на зрението е само в едното око, то на практика не се забелязва. Рефракционни аномалии, кривогледство, амблиопия, възпалителни заболявания и травми при децата са най-често срещани.
- Пада ли възрастта при децата, които имат нужда от очила? Кой е по-добият вариант за децата - лещи или очила?
- Децата по принцип са далекогледи. Такава е тенденцията и в България. Няма как да не спомена, че светът около нас става все по-дигитализиран и децата прекарват много време пред екраните, което води до световна тенденция за нарастване на късогледството. В този смисъл може да се каже, че изследваме все повече деца, които се нуждаят от оптична корекция в ранна възраст. За деца под 12-годишна възраст принципната препоръка е да употребяват очила, с изключение на някои по-специфични случаи. Употребата на контактни лещи осигурява по-широко зрително поле и често се възприема като по-приемлива по отношение на външния вид, но тя изисква стриктна хигиена, дисциплина при употребата и умения за боравене със самите лещи. За всеки тип оптична корекция има подходящи показания. Моята препоръка е всеки, който ползва контактни лещи, задължително да редува употребата им с очила.
- Какъв е процентът на децата, които страдат от „мързеливо око“?
- По наши данни, от прегледи на над 30 000 деца от цялата страна на възраст между 6 и 12 години проблемът се среща при 4% до 7% от децата в България. Мързеливото око се лекува, ако се диагностицира навреме, тъй като зрението е единственото сетиво, което започва да се развива едва след раждането и този процес завършва около 12-годишна възраст.
- Прави впечатление, че децата непрекъснато гледат в екрани - как се отразява това на зрението им?
- Продължителното време, прекарано пред екран, е свързано с дълги периоди на близка зрителна работа, която може да се изрази впоследствие в зрителна умора, главоболие, труден преход към гледане в далечината. Рискът за създаване на условия за лоша зрителна хигиена са налице. Екраните излъчват светлина в синия спектър, която оказва влияние върху клетките на ретината, както и върху мелатонинът, който има отношение към съня. Не на последно място, намаленото излагане на слънчева светлина е свързано с ниски нива на витамин Д, което може да допринесе до нарастване на късогледството. Така или иначе светът, в който живеем, е до голяма степен дигитален и децата не могат да бъдат изолирани от него, но със сигурност е важно да се намери оптималното време, което да не влияе и на социалните контакти и когнитивното развитие.
- Какъв е процентът на недоносените деца и какъв е основният риск при тях? При тях има риск от ретинопатия - колко такива случаи имате и как им помагате?
- Отново ще си позволя да споделя опита на нашия екип в Очна клинка на УМБАЛ “Александровска”. За последните две години сме прегледали над 1600 деца, които са родени преди 32-ра гестационна седмица, като 12% от тях са диагностицирани с ретинопатия на недоносеното. При малките пациенти съществуват много рискове и винаги на първо място е битката за техния живот. Отне ни време да осъществим оптимално взаимодействие с най-големите неонатологични звена, така че да предоставим не само здраве, но и добро качество на живот и сега се гордеем, че това е факт. Помощта за тях се изразява в скрининг, който с колегите осъществяваме на място в няколко от най-големите неонатологичните отделения и съответно ранна диагностика, която води до своевременно лечение - лазерна обработка на ретината.
- Колко тежи най-малкият пациент, който сте спасили от слепота?
- Адриана, която се роди с тегло 600 грама.
- Има ли вече Национална програма за скрининг на детското зрение?
- Такава програма, за жалост, не съществува. Децата са нашето бъдеще и инвестицията в тяхното здраве е най-голямата ни отговорност. За жалост зрителните проблеми в детска възраст не винаги имат ясна изява, а последствията от липсата на лечение могат да бъдат тежки и за цял живот.
- Продължава ли практиката на Александровска болница да ходи и да преглежда безплатно децата в детските градини? Какво показват данните?
- Да. Стараем се всяка година да осъществяваме серия прегледи в детски градини и училища. Данните показват тенденция към увеличаване на броя деца с късогледство. Друг извод, който правим, е, че за много деца това е първи очен преглед. Трябва да отбележим, че в Детско очно отделение на “Александровска” имаме възможност да прегледаме дете от момента, в който се роди, и препоръчваме първият му профилактичен очен преглед да се осъществи на 6-месечна възраст.
- Защо според вас са важни подобни инциативи? Коя беше последната такава инициатива?
- На първо място, като лекари имаме отговорност към обществото и се надяваме да привлечем внимание към необходимостта от скринингова програма за детското зрение. Това е нашият ангажимент и към младите лекари - да им покажем, че освен добри професионалисти те трябва да бъдат и добри хора, да са отговорни към обществото и да дават добър пример. Последното ни посещение беше в КСУДС - гр. Роман, където прегледахме всички деца, благодарение на нашите партньори от голяма верига оптики осигурихме безплатни очила за децата, които имаха нужда, организираме и оперативно лечение.
- Кога се установяват най-често проблемите със зрението при децата?
- Диагнози като кривогледство могат да бъдат определени категорично на възраст между 6 м. и 1 г., ако не става въпрос за пареза или травма на очедвигателните мускули, които се диагностицират и по-рано. Проблеми с остротата на зрението обикновено се констатират на 3 години, но могат да се открият и по-рано по косвени белези.
- Какви трансплантации се правят най-често у нас?
- По отношение на очните болести - това със сигурност са роговичните трансплантации. Роговицата представлява прозрачната повърхностна част на окото, която има основна роля в пречупването на светлината и именно нейната прозрачност е в основата на нормалното зрение.
- Има ли иновации по отношение на лечението на зрителни проблеми, какви са те?
- Има много вълнуващи иновации. Появяват се все повече вътреочни лещи импланти, които осигуряват перфектна острота на зрението. Множество клинични проучвания за нелечими до момента заболявания са в ход, вкл. Амаврозата на Лебер, за която има одобрена за употреба генна терапия, която беше осигурена и на 6 български деца. Оптикопатията на Лебер - друго тежко наследствено заболяване, увреждащо зрителния нерв - лекуваме две деца в нашата клиника. Подобренията в терапията за макулна дегенерация, свързана с възрастта, които буквално връщат зрението на пациентите. Възможностите на роботизираната хирургия, роговичните трансплантации - всичко това е факт в нашата специалност и се гордеем, че в България сме в крак със съвременната офталмология.
- Какви са вашите съвети за поддържане на добро зрение при възрастни и деца?
- Балансирано хранене, време навън, почивка, добро осветление и подходящо разстояние за осъществяване на зрителна работа. Най-доброто за очите е те да бъдат поставени в оптимална среда по отношение на диоптричната им сила, т.е. очите не стават мързеливи, ако носите очилата си, напротив - така им помагате да работят най-добре и, разбира се - профилактика.
Това е той:
Проф. д-р Александър Оскар, дм, е ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София и е началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ “Александровска”.
Той е председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика
Има две придобити специалности - по очни и по нервни болести, както и защитен дисертационен труд в областта на невроофталмологията и професионална квалификация по здравен мениджмънт
Специализирал е невроофталмология в САЩ
Носител е на наградата “Лекар на годината” на БЛС за 2020 г.
Владимир Христовски
