- Д-р Василев, какви са най-големите рискове от травми при тези, които спортуват непрофесионално?
- При непрофесионалните спортисти, както и при някои професионалисти, разбира се, има т. нар. сезонност на травмите. През зимата водещи са тези, получени при каране на ски или сноуборд. При тях най-чести са контузиите в областта на коленете при ските и в областта на таза и горните крайници при сноуборда. При карането на ски по-тежките случаи са тогава, когато ските не са настроени добре технически. Най-простият пример е, когато не се откачи ската при падане. Това води до травми в областта на коленните стави - от по-леки навяхване на коляното до разкъсване на страничните или кръстните връзки, което води до тежко увреждане на ставата и много често до необходимост от оперативно лечение. Особено в началото на пролетно-летния сезон основните рискове са при хора, които са се обездвижили през зимата и започват с директни занимания с контактни спортове или се подлагат на по-екстремни натоварвания. Правилното нещо е да се започне с кондиционни тренировки, които да подобрят тонуса, мускулната сила и издръжливост. След това вече може да се започне с по-сериозни, мачове с приятели например.
- Кои са най-честите грешки, които хората допускат?
- Американците говорят за т. нар. „неделни герои“ - хора, които цяла седмица не спортуват, а в неделя сутрин отиват да играят футбол. Това е основната грешка - лошият мускулен тонус и лошата физическа форма. Повечето са мъже между 25 и 50 години, които идват в ортопедичния кабинет в неделя следобед заедно със съпругите или приятелките си. Те, когато са видели в какво състояние са се прибрали, са решили да ги водят на лекар. При футбола най-честите травми са в областта на глезенната става. Като за започне от навяхването и се стигне до различни по тип и тежест фрактури. При неконтактните спортове също има риск от претоварване. Идеята на този тип натоварвания е да бъдат постепенни. Започва се с по-леки тренировки - по-малко натоварване за по-продължително време. Карането на колело е такъв спорт, който може да се практикува като начало на натоварванията. Силните натоварвания, дори да не доведат до остра травма, могат да причинят възпаление на залавните места на мускулите и сухожилията. Само от рязко претоварване може да се стигне до възпалителни промени, съпроводени с болка, оток... без те да са травматични.
- Как трябва да се съобразяват натоварванията спрямо възрастта?
- С напредването на възрастта е нормално да се повишават рисковете от травми поради промяна на структурата на мускулите и на сухожилията, както и заради състоянието на ставите. По принцип, ако човек не е трениран, се увеличава опасността от скъсването на мускул или сухожилие, отколкото при човек, който е по-трениран, дори да е в по-напреднала възраст. Мога да дам пример с тениса на корт. Всички смятаме, че е много травматичен спорт, но когато се практикува правилно дори от възрастни пациенти, почти няма травми. При бягането при нетрениран пациент може да се появят много проблеми.
- За какви сигнали трябва да следим в ежедневието, за да не пропуснем точния момент за консултация с ортопед?
- Болката е симптомът, който води пациентът при ортопеда и травматолога. Счупванията в началото болят по-малко от някои елементарни навяхвания. Така че има ли постоянна болка, която не се успокоява в рамките на часове, трябва да се потърси лекарска помощ и евентуално освен преглед да се направят и образни изследвания. Най-правилното нещо при такъв случай е някакъв вариант за обездвижване на ставата. Винаги съветваме пациентите, че ако отделят една седмица за пълно обездвижване на една травмирана става, дори да е само навяхната, ускоряват в пъти времето за възстановяване. Едно навяхване, което не е лекувано правилно и пациентът е продължил да стъпва след травмата, може да отнеме два месеца за лечение и то да е съпроводено с болка, оток на ставата и непълно възстановяване на функцията й и риск от хронична нестабилност. Казвам го, защото глезенните травми са най-често подценявани дори от някои лекари.
- Как теглото влияе на костната система?
- Има различни формули за изчисляване на оптималното тегло. Те зависят от възрастта и пола, а съотношението ръст - тегло също има значение. Нормално е за мъжете над 35 години да увеличат телесното си тегло и това не е проблем, докато е в някакви нормални граници. По-високото тегло води до по-голям риск както от остри травми, така и от износване на ставите, от което най-много страда колянната. При нея натоварването е върху много малка зона и едно увеличение на теглото с 30 килограма може да увеличи в пъти скоростта на износване. Особено ако има неправилно лекувана травма, което води до бързо износване на хрущяла. Тогава се стига до необходимост от подмяна на става дори при млади пациенти. Сега има модерни методи за лечение, но въпреки това да смениш една става с изкуствена не е като да смениш част на кола. Идеята е това износване максимално да се отложи във времето и теглото е много голям фактор.
- Съвременният начин на живот провокира ли по-ранна проява на някои ставни заболявания?
- Той влияе негативно по три направления на костно-ставната система. На първо място е заседналият начин на живот, който води до по-ранно увреждане на ставите, защото те искат движение. Когато прекарваме 90 процента от времето си пред компютър или в колата, се нарушава функцията им. Намалява се количеството ставна течност, много по-лесно се стига до увреждане на хрущяла или до възпаление. Другото е наднорменото тегло, което е следствие и от обездвижването и е най-големият проблем на съвременното общество, особено при градското население. То зависи и от начина на хранене. Основните проблеми идват от това, че повечето хора не закусват, не обядват пълноценно и основното им хранене е вечер, което води до много бързо качване на килограми. Оттам се стига и до другия сериозен проблем, свързан общо с нарушенията при обмяната на веществата. Повишените нива на пикочна киселина или подаграта също е в резултат на неправилното хранене. Третата част от проблема с начина на живот е много по-честото боледуване от вирусни и бактериални заболявания, които в някои случаи водят до увреждане на ставите. Реактивните артрити и ревматоидните заболявания много често са вследствие на такива инфекциозните заболявания. Те се диагностицират трудно и обикновено много по-късно от тяхното начало. Дори заболяване като Covid-19 се оказа, че провокира много по-често ставни и автоимунни заболявания.
- Във връзка с начина на хранене има ли добавки, които препоръчвате да се приемат и защо?
- Обикновено проблемите в костно-мускулната система не изискват приемането на каквито и да е добавки. При хора, които спортуват, може да се получи недостиг на магнезий. Препоръчвам го при по-интензивно мускулно натоварване. Много пациенти се успокояват на база плацебо ефекта, че се лекуват с нещо и вместо да си променят начина на живот, се лекуват с добавки, което е най-грешното нещо.
- Кои спортове и храни са най-полезни за костно-мускулната система?
- Плуването е най-препоръчителният спорт от ортопедите, тъй като то отбременява гравитацията. Дори пациенти с тежки деформации и увреждания на ставите могат да спортуват и да увеличават силата на мускулите. Плуването подобрява мускулния тонус особено в областта на гръбнака, без да натоварва ставите. При храненето нещо специфично няма. Опасните неща са свързани с наднорменото тегло и увеличения въглехидратен прием. Това специфично заболяване като подаграта се открива при настъпили усложнения в ставите. То освен че уврежда много вътрешни органи, уврежда най-тежко ставите. То е свързано и с начина на хранене и донякъде има генетична предразположеност.
- Каква е връзката на ортопедите с подаграта?
- Тези пациенти най-често идват при нас, защото ги боли ставата. Най-често това е ставата на палеца на крака. Това е свързано с болка, зачервяване, оток... Те не могат да си го обяснят, защото не са имали травма. Това се проявява изведнъж и е т. нар. подагрозна криза. Те идват при нас, ние диагностицираме заболяването и започваме първото лечение, което е насочено към подтискане на острата криза. Впоследствие лечението е свързано със строга диета, която да контролира нивото на пикочната киселина. Ако това не е хванато навреме, увреждането от отлагане на пикочна киселина е много тежко за организма. Имали сме пациент, който не можеше да движи нито една става в организма си. Всичко беше деформирано и болезнено заради лошо проследявана и лекувана подагра.
- Нужен ли е допълнителен прием на калций и кога?
- Не е необходим и дори е вреден при някои пациенти. Приемането само на калций без витамин Д-3, който да подпомогне неговото усвояване в организма, обикновено води до по-голямо количество, отделяно в урината и образуване на камъни, без да подобрим нищо в организма. С храни, богати на калций, не можем да претоварим организма с този елемент, но много лесно може да го претоварим с таблетните форми. Дори и при по-тежки фрактури те рядко са необходими.
- Какви обувки да избираме и с какво и как помагат специалните стелките?
- При много пациенти, които имат предпоставка за деформиране на ходила и глезени, препоръчваме използването на профилактични стелки. Има няколко такива групи, които са в по-голям риск. На първо място са децата с наднормено тегло. Поради все още неукрепналата костно-ставна система те са по-податливи към такъв тип деформации. В зависимост от възрастта препоръчваме различен тип профилактика и различен тип обувки. Специално при децата, които изграждат сводоведе си до 3-4-годишна възраст, винаги препоръчваме босото ходене, което е най-добро за организма. Когато се избират обувки, нека са със сравнително мека подметка, която позволява да се извърши сгъване в крайната фаза на движението при ходене. Тенденцията да се използват обувки с твърда подметка е грешна. Човек е създаден да ходи бос по равно. Когато при децата се наблюдава проблем, който ние отчитаме някъде след 4-5-годишна възраст с остатъчни деформации, които не са се коригирали сами, се налага допълнителна корекция със специални индивидуални ортопедични стелки и, ако се наложи, ортопедични обувки, които стабилизират глезенната става, за да не се стигне до деформации в коленните и тазобедрените стави или до гръбначни изкривявания.
- Колко често се срещат хора с различна дължина на долните крайници и какви съвети и препоръки може да им дадете, за да се предпазят от по-сериозни проблеми?
- Част от тези деформитети, които откриваме при децата, се дължат на разлики в дължината на двата крака. Те са много по-често срещани, отколкото хората си мислят. При повечето хора има малка разлика в дължината, но сме откривали пациенти на 30-40-годишна възраст с разлика от 2 и повече сантиметра, които не са знаели, че я имат, макар че са се консултирали със специалисти. Ранната диагностика е в основата на превенцията. Има протокол за ортопедичната профилактика, който в България за съжаление не се спазва.
- Какво предвижда този протокол?
- Между навършването на първия и втория месец след раждането бебетата трябва да се проследят чрез ехографски преглед за състоянието на тазобедрените стави. Понякога се прави допълнителен преглед на около 6-месечна възраст. Следващият много важен ортопедичен преглед е след самостоятелното прохождане на детето, за да се оцени мускулната сила, стабилност на походката, дали има някакви деформации, има ли скъсяване на мускулатурата. Следващият такъв преглед е между 3- и 4-годишна възраст, за да се оцени дали са се изградили правилно сводовете. Ако там има проблем, това е моментът, в който трябва да се профилактират тези деформации. Изпусне ли се, след това става много по-трудно и крайният ефект не е достатъчно добър. След това се прави профилактичен преглед на около 7-годишна възраст, при който се оценява стойката и се откриват сравнително ранни гръбначни изкривявания, т. нар. сколиоза и други подобни изкривявания, получени най-често от разликата в дължината на крайниците. Те се компенсират лесно, ако са хванати навреме. Следващите профилактични прегледи са в ранната тийнейджърска възраст около 12-14 години, за да се оцени има ли налична сколиоза. Когато дори една стъпка от този протокол се прескочи, може да се стигне до много късно откриване на тези деформации.
- А какво е лечението, когато се открият?
- Много зависи от какъв вид е деформацията, но когато са открити навреме при децата, много често могат да се лекуват консервативно. При глезена и ходилото става със споменатите ортопедични стелки или обувки. Използва се и специализирана кинезитерапия. В България има много добри специалисти в тази област, включително и за деца и те могат да подобрят състоянието.
- Вие работите по-сериозно и с деца, откривате ли тенденция, която трябва да отбележим и за какво да следят родителите?
- Едно от нещата, заради което се обръщат родителите на малки деца към мен, е когато след първоначалното прохождане забележат нарушение в походката. Завъртане на крачето навътре, невъзможност за клякане, невъзможност за изправяне на пръсти, походка с накуцване... Това са първите симптоми, които притесняват родителите. Понякога в този период между прохождането и 4-годишна възраст това не е заболяване, а по-скоро децата все още се учат как да ходят самостоятелно. По-добре е обаче това да бъде установено от ортопед, за да се изключи по-сериозен проблем, който може да се лекува в ранна фаза, за да не се изпуснат нещата. Голям проблем като тенденция в момента е споменатото вече наднормено тегло при подрастващите. Много често децата идват при нас, изпратени от педиатрите или от детски ендокринолози, които са забелязали този проблем. За съжаление при тях доста често процесът е напреднал, тъй като са пропуснали някои от стъпките на профилактиката. Особено тази при 7-8-годишните. След това идват на около 12-13 години, когато имат настъпили сериозни деформации и за някои вече е необходимо оперативно лечение.
- Това свързано ли е с тежките раници за училище?
- За това се прави профилактичен преглед, когато тръгнат на училище. Тежките раници със сигурност влошават състоянието и водят до проблеми в областта на гръбнака. Приучаването към стойка за учене и писане също понякога води до такива проблеми. При децата по-скоро говорим не за позиционни, а за еластични деформации, които могат да се коригират навреме, ако се хванат и лекуват правилно. Другият риск при учениците е от обездвижването. Може да отбележим и друга тенденция, която не е свързана със заболяване, а с вариант на нормата. Говорим за фамилна ставна халтавост. Тя има много различни степени, но дори по-леките са свързани с по-голяма опасност от деформация в областта на глезените и гръбнака. В този случай е налична по-слаба съединителна тъкан и е генетично кодирано. Много често се наблюдава през няколко поколения. При тези деца има по-висок риск да се прояви някаква деформация, особено когато е свързана и с наднормено тегло.
- На какво бихте обърнали внимание по отношение на хората на 60 и повече години?
- При тях основната задача е да не се влезе в порочния кръг ставна болка - обездвижване. Идеята е хората да продължат да се движат, коригирайки нивото на натоварване. Те са по-рискови за остри травми като счупвания на костите, тъй като съотношението тегло и здравина на костите при тях е нарушено. По-тежките случаи, които са свързани с остеопороза след менопаузата при жените, също повишават този риск и е нужно да се пазят от по-екстремни натоварвания, но да не спират да се движат.
- Колко бързо напредват технологиите и какво е приложението им в ортопедията?
- Нашият опит в ортопедията ни убеди, че технологията напредва бързо, но човек се променя много бавно. Опитът ни да вкараме изведнъж нови технологии много често води до провал. Има няколко примера в ортопедията, особено при подмяната на ставите, когато започваме с големи надежди към технологията, но впоследствие се оказва, че тя не е достатъчно добра. На чертожната маса е едно, но на практика нещата не са както си ги представяме. Затова трябва да внимаваме с тези технологии. Световният опит ни помага, правят се много големи клинични проучвания, много дълги проследявания на тези стави, но сега залагаме най-вече на подобрение на качеството на нашата работа по време на операциите. Все по-широко използваме навигацията в нашата професия. Тя има няколко нива, като се достига до роботизирана ортопедия. Прилага се и в други специалности. Това е методът, който бързо се доказа, защото дава обективно по-добри резултати дори при по-неопитни хирурзи и при по-тежки случаи. В началото ги използвахме само при по-тежки случаи, но сега започва да се използва масово в практиката. Особено при смяната на тазобедрената става при наличието на тези технологии се изключват субективните грешки. Много по-точни сме в работата си и това дава много по-добри дългосрочни резултати.
Това е той
Роден е на 29 ноември 1981 г. в София
Завършва Медицинския университет София с придобита специалност „Ортопедия и травматология“
Практикувал е във Военномедицинска академия в София, в момента е част от екипа на Медицински център „Лозенец“
Диагностицира и лекува деформации на глезена и ходилото
Извършва плантография и изработване на индивидуални ортопедични стелки за деца и възрастни
Член е на Българския лекарски съюз, Българската ортопедична и травматологична асоциация и Българското дружество по хирургия на ходилото и глезена
Участвал е в многобройни национални конгреси и семинари по специалността
Владее английски и руски език
Людмил Христов
