К нигата „Царска България (1879-1946)“ на Петър Стоянович и Ивайло Шалафов имаше своя премиера в Галерия Партер на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена.
Луксозно издание с над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път, книгата разкрива историята, структурата и биографиите на владетелския двор в годините на Третата българска държава, отбеляза блогът на българите в Австрия „Меланж булгарен“. Изданието публикува и интервю с проф. д-р Петър Стоянович, който признава, че след 1944 г. царската тема е слабо застъпена в научните изследвания. „До много скоро царската тема в България беше разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Основания за подобно отношение след 1944 г. има много – при комунизма „царското“ е поставено под почти пълна забрана, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори“, споделя Стоянович.
След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.
Слава Богу, последните десетина години показват сериозна промяна на горната практика. Периодът на Третото българско царство се нареди сред важните теми на съвременната ни историография – място, което той заслужава, коментира Петър Стоянович.
„Александър, Фердинанд и Борис (оставям Симеон настрана поради възрастта) са много различни и на моменти противоположни. Но и тримата са обладани от намерението да служат на България, превръщайки я в европейска държава. И колкото и да е странно – успяват за невероятно кратък срок“, допълва той.
На въпрос за паралелите между „тогава“ и „сега“ Стоянович казва: „Факт е, че през последните десетилетия България е управлявана от все по-необразовани и непочтени хора. И виждам, че това от изключение се превръща в тенденция.“
Дали сме толкова изключителни и неповторими като народ, както смятаме? „Твърденията трябва да почиват на доказателства, а постиженията – на сравнения. Иначе до гроб ще се бием в гърдите, че „от Витоша по-високо нема“. Патриотизмът е прекрасно чувство, но не помагаме на България, ако той няма покритие в действията на нацията“, отговаря Петър Стоянович.
За авторите
Проф. д-р Петър Стоянович е роден през 1967 г. в София. Завършва Немската гимназия и Виенския университет с две специалности: „Обща история“ и „Източна и Югоизточноевропейска история“. Магистър (1995) и доктор на философията (1998) на Виенския университет. Дипломат (1998-2001) и политик (2001-2010). Автор на множество статии и на научния труд „Между Дунав и Нева. Княз Фердинанд през погледа на австро-унгарската дипломация 1894-1899 г.“ (ЛИК, 1999).
Доц. д-р Ивайло Шалафов е роден през 1976 г. в София. Завършва специалност „Теология“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2001-2002 г. е хоноруван асистент в Богословския факултет на СУ. Щатен преподавател в същия факултет – асистент (2002-2004), старши асистент (2004-2007), главен асистент (2007-2013). Защитава докторска степен в областта на история на Българската православна църква с дисертационно съчинение на тема „Княз Фердинанд I и Българската екзархия в периода 1887-1908 г.“. Хабилитира се като редовен доцент по църковна дипломация и протокол в СУ „Св. Климент Охридски“ с монографичен труд „Йерархичност и порядък“ (2013). Автор на пет монографични книги и десетки статии из областта на история на българската царска династия, Третото българско царство, катехетиката, църковната дипломация и протокол.
