В сяка година на 24 май, датата, на която се чества празникът на славянската писменост и българската просвета и култура, българската държава в знак на признателност поднася венец пред гроба на Свети Кирил, който се намира в базиликата „Сан Клементе“ в Рим.
Историята, която свързва католическия храм с имената на славянските първоучители, е следната. През 861 г. по време на посещението си в Крим Константин Кирил Философ намира мощите на Св. Климент и няколко години по-късно заедно с брат си Методий ги отнасят в Рим и ги предават на папата. Тялото на светеца е погребано в базиликата, която получава неговото име. Само година по-късно Константин умира и брат му Методий иска разрешение да вземе тялото му, за да го погребе във Византия. Папата обаче категорично му отказва, като удовлетворява само искането Кирил да бъде погребан в „Сан Клементе“. Оттам нататък обаче започва едно истинско приключение на мощите на Кирил Философ.
Наполеон
След победата си при Аустерлиц през 1809 г. император Наполеон Бонапарт стига до Рим. Там решава да построи широк булевард, който трябвало да минава точно през средата на „Сан Клементе“. Без да се бавят, строителите започват да къртят оградата на базиликата. В този съдбовен момент папата разрешава на римските аристократи да спасят каквото могат от базиликата. За щастие италианската кампания на Наполеон завършва с неуспех и той е принуден да напусне Рим. А булевардът в негова чест така и не е завършен. Голяма част от реликвите на храма отново са върнати, а други потъват в неизвестност. Век и половина по-късно, през 1962 г., за игумен на „Сан Клементе“ е назначен ирландецът падре Бойл. Неговата страст са старинните книги, които той купува от местните антиквари. Един ден той купува старинна литография на „Сан Клементе“, на гърба на която е обозначено, че е била принадлежност на фамилията графове Винченци. В главата на отеца минава мисълта, че наследниците на фамилията може да притежават и други реликви от „Сан Клементе“. Той успява да открие наследниците на бившите графове и остава без думи, когато те му показват старинно ковчеже с надпис на латински език „Ex Ossibus S. Cirilli“ (от реликвата на Св. Кирил). Т.е. това означава, че в ковчежето се намира част от мощите на Св. Кирил. И това е част от едната ръка на светеца. След като за находката е уведомен лично папата, Ватиканът изпраща представител, който успява да купи безценната находка и да я върне в базиликата „Сан Клементе“. Тя обаче се намира не в криптата, където всички смятат, че е. Останките са зазидани в олтара, вляво от вратата на първия етаж, под стенописа на светите братя Кирил и Методий. А там, където всички туристи от България и останалите славянски държави се покланят и поставят цветя, няма и костица на Свети Константин Кирил Философ. Къде е останалата част от мощите на Св. Кирил, уви, днес не е ясно. Според едно от твърденията, по време на на Наполеоновото нашествие те са отнесени в Гърция. Дълго време се съхранявали в богата местна фамилия, след което са били предадени в манастир. Кой точно обаче, не се знае.
Информация
Бившият български посланик в Италия Асен Марчевски споделя, че е получил тази важна информация лично от самия падре Бойл, с когото успява да се запознае през 80-те години.
Връщането на мощите е извършено на 17 ноември 1963 г., като папа Павел VI разрешава църковният ритуал да бъде отслужен от българския католически екзарх Кирил Куртев. И дори нещо повече. За църковния ритуал е поканен тогавашният български посланик в Рим. Това е един невероятен жест, тъй като по това време България е във враждебния соцлагер. С това си решение папа Павел желаел да подчертае изключителното значение на нашата страна към опазване на делото на светите братя Кирил и Методий за целия славянски свят.
И днес обаче още официалната церемония на 24 май по традиция се прави долу в празната крипта, а не на първия етаж, където се намират мощите на Константин Кирил Философ.
Похлупак
На гроба в криптата има златна икона с изображение на светеца, поставена над мраморен похлупак. През 1975 г. на цялата срещуположна страна има композиция от цветна мозайка, която възкресява спомена за славянските братя първоучители. През годините българската държава прави опити да получи от Ватикана частица от мощите на Св. Кирил, но те са все неуспешни. Ватиканът неизменно отговаря, че не може да предостави, тъй като притежава само една малка костичка от ръката на светеца.
Останките на Методий са в Чехия
По-големият от двамата братя, Методий, умира през 885 г. по време на мисия в Моравия. Като според оскъдните източници е погребан в главната катедрала отляво на олтара на Св. Богородица. Къде обаче се е намирала въпросната катедрала? Според проф. Йозеф Поулик и наследника му Зденек Кланица гробът на Методий е в разкритата катедрала край село Микулчице. В гроб № 580 са открити лакетна кост, останки от копринена дреха, кожен колан със сребърен накрайник, златно звънче и декорирана медна пластина, може би част от украсата на книга. Както и два железни предмета с още неизвестно предназначение, за които се предполага, че са меч и кинжал. Според Поулик това е гробът на Методий. На това твърдение обаче остро се противопоставя проф. Павел, според когото в гроба на духовник нямат място оръжия. Определено тленните останки на Св. Методий се намират в Чехия, но къде точно, на този въпрос предстои да бъде даден отговор на базата на нови и още по-ясни и по-категорични доказателства.
Върху костите на Климент Охридски издигат джамия
Най-известният от учениците на братята Кирил и Методий, Климент, умира през 916 г. и е погребан в Охрид, в притвора на построената от него манастирска църква. През 15 век църквата е съборена и на нейното място е издигната джамия. Костите на светеца са преместени. Чак през 2002 г. костите на Св. Климент са върнати отново във възстановения храм.
Иван Георгиев
