М ащабно шведско изследване опроверга общоприетото схващане, че повечето хора, страдащи от хроничен киселинен рефлукс, са изложени на по-висок риск от развитие на рак на хранопровода, съобщи ЮПИ.
„Предишни проучвания показват, че пациенти с повтарящи се симптоми на киселинен рефлукс са склонни да развият рак на хранопровода“, каза водещият специалист д-р Даг Холмберг, изследовател в Каролинския институт в Стокхолм, цитиран от БТА. „Установихме, че тези лица са били изложени на същия риск от рак като останалото население“, допълни той.
Отдавна се смята, че хроничният киселинен рефлукс, известен също като гастроезофагеална рефлуксна болест, повишава риска от рак заради възможността от нараняване на лигавицата на хранопровода, обясни Холмберг.
Според специалисти по-голямата част от пациентите, страдащи от заболяването, имат нормална лигавица без никакви признаци на нараняване.
За целите на проучването научният екип анализира информация от Националния здравен регистър за две групи пациенти в Швеция, Дания и Финландия. Участниците получават лечение за гастроезофагеален рефлукс между 1987 и 2019 г.
Първата група включва повече от 285 000 мъже и жени, които страдат от киселинна рефлуксна болест. Втората група наброява приблизително 200 000 пациенти, които са получили наранявания на хранопровода в резултат на заболяването.
Наблюдение
Учените наблюдават и участниците в продължение на периоди до 31 години. Случаите на рак на хранопровода са сравнени с честотата на заболяването при общото население за същото време.
Сред втората група изследователите констатират повишен риск от рак на хранопровода, но не откриват индикация за по-голяма възможност от поява на заболяването сред участниците без наранявания на хранопровода, с изключение на „много умерено“ повишение при жените.
„Не мисля, че има голямо значение клинично“, каза Холмберг. „Рискът от рак на хранопровода при жените е изключително нисък, като около 85% от всички тумори се развиват при мъжете. И тъй като увеличението на риска е много умерено, не е необходимо по-нататъшно наблюдение“.
Според Кони Дикман, консултант по храните и храненето в Сейнт Луис, ако резултатите от шведското проучване са точни, е възможно вече да не са необходими рутинни ендоскопии, след като първоначално изследване потвърди, че хранопроводът на пациента няма признаци на увреждане.
