К олко чудесно би било всички момчета и момичета винаги да се държат добре и да правят само това, което родителите им позволяват! Тогава никой няма да се кара на децата и да ги наказва. За съжаление, това е невъзможно: няма идеални хора. И децата не са изключение.
Децата понякога имат пристъпи на бурни прояви на емоции, по време на които падат на пода, ритат, крещят, бият другите. Разбирането на причините за изблици на лошо настроение и поведение при децата може да помогне на родителите да разработят мерки за предотвратяване на неприятните епизоди.
Изблиците на лошо поведение при децата обикновено се появяват, ако детето е уморено, гладно или разочаровано. Най-често такова поведение възниква като отговор на някаква забрана от възрастни (не можете да вземете нищо, не можете да играете в локва) или на отказ да купите играчка, шоколад.
Понякога такова избухване може да бъде резултат от конфликт с връстници: например, ако едно от децата отнеме играчка от друго и то не знае какво да прави в тази ситуация, как да привлече вниманието на възрастните, как да изрази недоволството си.
Психолозите идентифицират четири най-значими причини, които са в основата на поведенческите разстройства:
1. Детето иска да привлече вниманието върху себе си;
2. Не иска да се подчинява на възрастните;
3. Иска да ги надвие;
4. Отмъщава на възрастните, защото се е чувствало пренебрегнато.
Ако възникне избухване, се препоръчват следните тактики:
Ако избухването е започнало в отговор на отказа или забраната на възрастен, родителите не трябва незабавно да отменят решението си, по-добре е твърдо да кажат „не“ (разбира се, ако забраната наистина е необходима).
Не се препоръчва в момента на гнева на детето да го вдигате от пода и да го вземете със сила в ръцете си, докато то се тръшка.
Не е желателно да оставяте дете само по време на гневното му изстъпление. Това може да не е безопасно.
Много често родителите в състояние на гняв или крещят на детето, или го пляскат (понякога несъизмеримо със силата на пакостта). Впоследствие те изпитват чувство на вина и разкаяние. Затова е желателно да контролираме емоциите си, особено когато изискваме това от детето.
В момента на най-голяма интензивност на атаката детето може да не чува увещанията на възрастните, но когато „емоционалната интензивност“ намалее, можете да се опитате да разсеете детето, да превключите вниманието му към някакво действие или обект.
А сега няколко препоръки как да изградите стил на поведение с капризното дете.
* Покажете на детето пример с поведението си – сдържайте емоциите си, защото то ви подражава в поведението си;
* Обърнете внимание на детето, нека никога не се чувства забравено, но в същото време му обяснете, че има моменти, когато имате други грижи и то трябва да разбере и приеме това;
* Избягвайте крайностите: не можете да позволите на детето да прави каквото пожелае, но не можете да забраните всичко, ясно решете сами какво е възможно и какво не и съгласувайте това с всички членове на семейството;
* Не забравяйте, че за правилното емоционално развитие и придобиване на самочувствие детето се нуждае от 8 до 10 нежни приятелски докосвания от страна на родителите и няколко одобрителни погледа всеки ден;
* Разберете, че истеричните атаки най-често са свързани с желанието да се привлече внимание или да се събуди съжаление или съчувствие;
* Няма нужда да угаждате на детето (това правило с особена сила важи за баба и дядо!), няма нужда да променяте изискванията си, по-добре е, когато детето си почива, да му обясните защо сте направили това, а не друго. И в никакъв случай не подронвайте авторитета на родителите, оспорвайки или игнорирайки техните изисквания за възпитанието.
Цвета Дилова
