П латиката е желан, но трудно уловим трофей. Тази риба от семейство Шаранови е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата. Тя е много внимателна и предпазлива риба, която се плаши и от най-малкия шум. И ако пасажът заподозре нещо съмнително, може да изостави за дълго мястото с храна. Може да се издигне на по-високо водно равнище и с часове да не прояви никакъв интерес към храната. Затова при риболов на платика трябва да се стараете да избягвате всякакъв шум. Такъмите трябва да бъдат добре нагласени, а движенията - точни и внимателни. Независимо дали ловите от лодка или на брега, желателно е да правите това сам. От брега можете да ловите заедно с приятел, но в лодката вторият човек е значителна пречка. Решаващо значение има и изборът на място. Обикновено платиката предпочита дълбоките ями (от 5 до 15 м и повече) с умерено течение и глинесто или леко тинесто дъно, пише hunter.bg. Ако дъното е песъчливо, може да се хванат дребни риби, но едрата платика там не се задържа и бихте могли да я хванете само случайно, когато търси храна или се връща в своята яма. При изобилие от храна платиките рядко изоставят своята обител. Ако въпреки това те са решили да потърсят храна, то плуват по дълбоките падини в дълга върволица, оглавявана от водача на пасажа.
Платиката обитава границите между тихото и силното течение на реките и ямите. Понякога успешен риболов може да има и на подводни издигания, близо до ями с дълбочина не пo-малка от 3-4 метра. Така че по реката платиките не са навсякъде и трябва да се търсят. Ако дъното е равно, без хълмове и ями, шансовете за успех са много по-малки. За наличие на платика може да се съди по нейната своеобразна игра на повърхността на водата. Изплувайки, тя си показва главата, след това гръбния плавник и със завъртане се гмурка. Рибарите казват: „Платиката играе!".
Движи се в пасажи.
При риболов на платика захранката е задължителна. За предпочитане са готовите от магазините. Овлажнява се, примесва се и се пресява. Добавят се бели червеи, след това се правят топки, които се мятат в избраната за риболов. Като стръв най-вече се използват червеи и тесто. За всеки случай може да се вземе и грахова каша, на която в някои дни кълве по-добре.
Граховата каша се приготвя по следния начин: една чаша грах се вари в три чаши вода на много слаб огън в продължение на 40-50 минути. След това се добавя чаша грис, 30-50 грама растително масло и се вари при непрекъснато бъркане още 10-15 минути, докато масата не започне да се отделя от стените на съда и от лъжицата. Отличната стръв е готова. При риболов обезателно се използва хранилка от капронова мрежа, в която се слагат сухари от ръжен хляб. Хранилката е с издължена форма, по възможност 30-сантиметрова. Най-отдолу се слага оловна тежест, до 1 кг и повече, в зависимост от силата на течението. Успехът на риболова не зависи от размерите на хранилката - достатъчно е в нея да се събира 1 килограм захранка.
Ако използвате лодка, тя трябва да бъде пряко на течението, а хранилката се пуска по течението. Използват се максимум две дънни въдици (всяка с по три-четири кукички, поставени на 50-70 см една от друга). Тежестите са хлъзгави и плоски, защото кръглите се отнасят от течението. На 30 см от първата кукичка се слага тежест, допълнително до кукичките не се слага. За предпочитане са кукички №7, с идеално остър връх, без следи от ръжда, много здрави, но не груби. Като основна корда се използва 0,20-0,22 мм. Хубаво е, ако тя е оцветена в зелено. Въдиците с макарите се залагат от двете страни на хранилката. След като тежестта падне на дъното, се отпускат още 20-40 см корда в зависимост от силата на течението. Сигнализаторът може да се направи от пружина на будилник с дължина 12-15 см. В края й се прикрепя колелце (8-10 мм), през което минава кордата. Във ветровито време, когато лодката силно се клати, трябва да се ползва една въдица, а кордата да се държи между палеца и показалеца или пък да се намотае на показалеца 1-2 пъти. По този начин се усеща кълването.
Едно от местата, където можем да я открием, е река Дунав.
Кълве повече във ветровито време
Платиката кълве повече във ветровито време, отколкото в тихо. Нерядко мрачното време благоприятства кълването. Понякога при буря се случва рибата да кълве страхотно. На практика платика може да се лови до замръзването на водоемите. След първите застудявания едрата платика се подготвя за зимуване в ямите, но дребните рибки не губят интерес към храната и продължават да нападат стръвта.
