„До портите на княжеския двор/Съкровища от Велики Преслав” е мащабна изложба, която посетителите в Националния археологически музей могат да видят в залите на НАИМ към БАН от днес до 26 януари.
„До портите на княжеския двор/Съкровища от Велики Преслав” е мащабна изложба, която посетителите в Националния археологически музей могат да видят в залите на НАИМ към БАН от днес до 26 януари.
До нас са стигнали две златни съкровища с накити и монети от столицата на Първото българско царство – малко и голямо. Златните накити от ІХ век се показват за първи път след реставрация и анализ в научно-изследователския институт по археология в Майнц, Германия, където химичният анализ показа, че те са много по-ценни, отколкото се е смятало досега. Артефактите пристигат у нас, след като успяха да възхитят света, изложени в Лувъра.
За своите анализи учените от института в Майнц са използвали само недеструктивни методи, за които не се изисква взимане на проба. За първи път е изследван химичният състав на металите с рентгенофлуоресцентни, спектроскопски и радиографски анализи. Те показват, че за изработването на накитите не е използвано стъкло, освен за емайла и сините сферични висулки. Ултраволетово-червеникавите камъни не са аметисти, а светли рубини и гранати. Камъните от голямата огърлица не са планински, а флуоритни кристали, което е новост за науката. Досега не се е знаело, че византийските златари са ги използвали. Гамата от благородни метали в комбинация със смарагди и гранати показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото се е смятало до сега. При използването на сребърни и златни сплави на благородните метали са били приложени високи технически познания. Халкичките на тежките висулки са от златна сплав, далеч по-здрава от чистото злато. Перлите и изумрудените мъниста, които са чувствителни на топлина, изненадват с необичайно решение за инкрустрация.
Всички 186 предмети са почистени, следите от предишни интервенции са премахнати, фрагментите са отново укрепени, 2 изумруда, паднали от накитите, са монтирани обратно във висулките.
Голямото или Преславското съкровище е открито преди 40 години – над 120 златни накити и монети в дървено сандъче със сребърни обкови, скрито в каменна пещ в жилище от ранносредновековно селище на Дервишката река, през един хълм от градските порти на Преслав. Златото се датира от ІХ-Х век, но има и някои по-ранни предмети, вероятно наследени. Женските накити вероятно са част от сватбения дар на царица Мария, внучка на византийския император Роман Лакапин, за сватбата й с българския цар Петър. Някои от бижутата като златната диадема и огърлица, са уникални екземпляри и участват в най-важните византийски изложби по света. Освен накити и византийски монети, съкровището съдържа и апликации за дрехи, колани и копчета, лъжици и части от чаша.
Малкото преславско съкровище е открито при археологически разкопки на дворцовия център: 2 гривни, наушници и монети са били скрити в издълбана в камък дупка с каменна тапа.
Монитор
