О т 1950 г. започват шампионатите в България за юноши и девойки, а началото на Купата на България е дадено през 1954 г. Две титли в този период при мъжете взима Славия, тогава Ударник - през 1952 и 1953 г. При дамите модата се диктува от Торпедо, Академик и Перник. Тук е мястото да си спомним за една от емблемите на онези години - Панайот Пондалов (Румбата). Роден е в семейството на Ангел и Ирина Пондалови в Сливен. През 1934 г. постъпва в тъкарското училище "Митрополит Серафим", после продължава в прогимназията "Д-р Иван Селимински", а от 1941-1944 е в мъжката гимназия "Добри Чинтулов". През 1944 г. е приет в текстилния техникум "Добри Желязков", където се дипломира през 1948 г.
Прохождане
Прави първите си стъпки във волейбола през 1943 г. в родния си град под ръководството на учителите Олег Филимонов и Стефан Шопов. През 1945 г. е включен в мъжкия градски отбор. Когато отива с отбора на областни ученически първенства в Бургас през 1947-а, е забелязан от националния треньор Валентин Анков. Две години по-късно получава повиквателна за националния отбор. Дебютира срещу Франция на 15 септември 1949 г.
През 1950 г. е привлечен в състава на дружеството на Строителни войски - Ударник, където завършва своята кариера през 1961 г. след претърпяна трамвайна катастрофа.
От 1962 г. Пондалов е треньор на мъжете, след това на юноши и деца в Славия.
Характеристика
„Той не беше от щастливците. Една трамвайна злополука го отстрани от активния спорт, а страшната болест на века го довърши. Но това бяха и си остават външните белези на битието му. Дълбоко в себе си ние, съвременниците на Панайот Пондалов, свидетели на знаменитата му игра, сме затаили чертите на неговото вътрешно аз: прямота, откровеност, своеобразен начин на контактуване. Наше задължение си остава да предадем преклонението си пред този голям спортист на дошлите поколения, на сегашните волейболни ценители“, признателен е Владимир Божиков в книгата, посветена на 70 години волейбол в България (1922-1992). И продължава: „Пондалов дойде от Сливен, а заслугата да намери бързо и точно своето място в големия спорт принадлежи на Иван Милев - име, добре познато във волейболния свят. Панайот остана докрай верен на белия цвят и Славия - един показателен щрих в неговата същностна характеристика. Яката му фигура, изсеченото с едър замах тяло като че ли бяха предопределени за този спорт. Малко е да се каже, че беше безпощаден при мрежата. По израза на един зевзек по онова време: „Когато Румбата забиваше, отсреща се разбягваха“. С голямата му мощ бяха принудени да се запознаят всички европейски (а тогава това означаваше и световни) волейболни светила.
Неговият спорт късно стана олимпийски - Пондалов не можа да прекрачи в петте кръга, но всички участници в тези турнири трябва да знаят, че за да бъдат там, заслуга има Панайот. Той беше в онзи знаменит отбор заедно с Борис Гюдеров, Тодор Симов, Димитър Захариев, Боян Мошелов, Серги Гаврилов, който през есента на 1957 г. на стадион „Васил Левски пред смаяните и възхитени членове на МОК показа каква игра всъщност е волейболът. „Старците“ просто трябваше да признаят, че той е изкуство и че олимпиадите го заслужават...“
Надя Емилова
