О станките на предполагаема внучка на мореплавателя Христофор Колумб (1451-1506) бяха ексхумирани в Испания в опит да се установи произходът на откривателя на Америка, съобщи вестник “Ел Мундо”. В църквата в Хелвес, Андалусия, са открити кости, като се смята, че сред тях са и останки на Исабел Колумб де Толедо - внучка на мореплавателя.
Изследователите от доста време се опитват да установят произхода на Христофор Колумб. Според най-разпространената версия той е бил генуезец, но много експерти и историци поставят под въпрос тази теория. Испанската изследователка Кармен Гарсия смята, че в действителност откривателят е благородник на име Педро Алварес де Сотомайор от Галисия. През септември 2021 г. беше направена ексхумация на останки, открити в църква в северозападния град Понтеведра, Галисия. Според експертите сред тях може да са и тези на близки родственици на Педро Алварес де Сотомайор. Сега учените искат да намерят ДНК от внучката на Колумб, за да сравнят данните с тези от Понтеведра.
Пътешествията
Миналата година се навършиха 515 години от смъртта на известния пътешественик. Христофор Колумб е начело на експедиция (1492-1493), в която участват корабите „Санта Мария", „Пинта" и „Ниня". В хода й на 12 октомври 1492 г. е открита нова част от света, наречена по-късно Америка.
Христофор Колумб прави общо четири пътувания през Атлантическия океан от Испания: през 1492, 1493, 1498 и 1502 г. Той бил решен да намери директен воден път на запад от Европа до Азия, но така и не го направил. Вместо това той се натъква на Америка. Въпреки че всъщност не е „открил“ така наречения Нов свят - милиони хора вече са живеели там, - неговите пътувания бележат началото на векове на изследване и колонизация на Северна и Южна Америка. Учените смятат, че Колумб е роден в Генуа и е говорел диалект на лигурийски като първи език. Той се влюбил в морето като млад и пътувал много - на север до Британските острови и на юг до днешна Гана. Жени се за португалската благородничка Филипа Монис Перестрело, която ражда неговия син Диего. Tе живеят заедно в Лисабон в продължение на няколко години. По-късно Христофор Колумб заживява и с кастилската си любовница Беатрис Енрикес де Арана, която ражда сина му Фернандо.
Колумб е изключително високо ценен от географите, астрономите и историците. Той разработва план за търсене на западен морски проход към Източна Индия, надявайки се да спечели от доходоносната търговия с подправки. След войната в Гранада и след настойчивото лобиране на Колумб в множество кралства кралица Изабела I и крал Фердинанд II се съгласяват да спонсорират пътуване на запад. Колумб напуска Кастилия през август 1492 г. и стига до сушата на Северна и Южна Америка на 12 октомври, слагайки край на Предколумбовия период на Америка. Мястото на дебаркирането е остров на Бахамите, известен сред местните като Гуанахани. Колумб изследва островите, сега известни като Куба и Испаньола, създавайки колония в днешното Хаити. Завръща се в Кастилия в началото на 1493 г., като води със себе си редица пленени местни жители. Мълвата за неговото пътуване скоро се разпространи из цяла Европа.
Останките
След катастрофалното си четвърто пътуване до Новия свят един възрастен и немощен Колумб се завръща в Испания през 1504 г. Той умира във Валядолид през май 1506 г. и първоначално е погребан там. Но Колумб, както сега, така и тогава, е внушителна личност и скоро възниква въпросът какво да се прави с останките му. Приживе той бил изразил желание да бъде погребан в Новия свят, но през 1506 г. там не е имало сгради, достатъчно достойни, за да приютят толкова величествени останки. През 1509 г. останките му са преместени в манастира в Ла Картуха, близо до Севиля.
Христофор Колумб пътувал повече след смъртта си, отколкото много хора правят приживе. През 1537 г. костите му заедно с тези на сина му Диего са изпратени от Испания в Санто Доминго, за да бъдат погребани в тамошната катедрала. С течение на времето Санто Доминго става по-маловажна територия за Испанската империя и през 1795 г. Испания отстъпва цяла Испаньола, включително Санто Доминго, на Франция като част от мирен договор. Останките на Колумб били оценени като твърде важни, за да попаднат във френски ръце, така че били изпратени в Хавана. Но през 1898 г. Испания влиза във война със Съединените щати и останките са изпратени обратно в Испания, за да не попаднат в ръцете на американците. Така приключва петото двупосочно пътуване на Колумб до Новия свят.
Находката
Мистериите около трупа на Колумб отговарят на въпроса защо не е търсено негово ДНК, а на негови роднини. През 1877 г. работници в катедралата на Санто Доминго намират тежка оловна кутия с надпис „Известен и изтъкнат мъж, дон Кристобал Колон“. Вътре има набор от човешки останки и всички предполагат, че принадлежат на легендарния изследовател. Колумб е върнат на мястото му за вечен отдих и оттогава доминиканците твърдят, че испанците са извадили грешен комплект кости от катедралата през 1795 г. Междувременно останките, изпратени обратно в Испания през Куба, са погребани във внушителна гробница в катедралата в Севиля. Останките на мъжа, открити в кутията в Доминиканската република, показват признаци на напреднал артрит - заболяване, от което се знае, че е страдал възрастният Колумб. На кутията, разбира се, има надпис, който никой не подозира, че е фалшив. Предвид факта, че желанието на Колумб е да бъде погребан в Новия свят и той основава Санто Доминго, съвсем реална изглежда възможността някой доминиканец да е предал чужди кости вместо тези на Колумб през 1795 г.
Испанците имат два солидни аргумента в полза на своята теза. На първо място, ДНК-то, което се съдържа в костите в Севиля, е изключително близко до това на сина на Колумб Диего, който също е погребан там. Експертите, които са направили ДНК теста, смятат, че останките са на Христофор Колумб. Доминиканската република отказва да разреши ДНК тест на останките, които се намират там. Другият силен испански аргумент са добре документираните пътувания на въпросните останки. Ако оловната кутия не била открита през 1877 г., нямаше да има спор.
Спорове
На пръв поглед целият дебат може да изглежда тривиален. Колумб е мъртъв от 500 години, така че на кого му пука? Реалността е по-сложна и има по-голям залог, отколкото изглежда. Въпреки факта, че Колумб напоследък изпадна от пиедестала на политическата коректност, той остава мощна фигура, а някога дори е бил смятан за светец. Двата града искат да могат да се нарекат негов вечен дом, въпреки че днес вече той е противоречива фигура. Дори само от туристическа гледна точка позитивите са много - много туристи биха искали да се снимат пред гробницата на Христофор Колумб. Вероятно това е причината Доминиканската република да отказва всички ДНК тестове - от резултатите може само да загуби. Хипотетичната полза за малката нация, която е силно зависима от туризма, е малка.
Всеки от двата града вярва, че има истинския Колумб и всеки е построил впечатляващ паметник, в който да приюти останките му. В Испания останките му са положени в саркофаг, пазен от масивни статуи. В Доминиканската република останките му се съхраняват на сигурно място в извисяващ се паметник-фар, построен за тази цел.
